Решение № 9378 от 27.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7747/2010 г.

Решение № 9378 от 27.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7747/2010 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на СД "Бонато-внедрител-Тодорова и с-ие", гр. Ловеч, подадена чрез пълномощника адв. М. Близнаков, срещу решение № 34/24.03.2010 г., постановено по адм. дело № 150/2009 г. по описа на Административен съд - гр. Ловеч в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу заповед № РД-18-17/16.03.2009 г. на изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър /АГКК/, с която е одобрена кадастралната карта на с. Смочан, община Ловеч, относно притежавани от дружеството имоти - сгради с посочени идентификатори. В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът излага съображения, че административният съд неправилно е приложил нормата на чл. 23 ЗКИР, във връзка с чл. 43, ал. 4, т. 3 от Наредба № 3/28.04.2005 г. на МРРБ. Счита, че неправилно е приложена нормата на чл. 18 ЗЗД за доказване на правото на собственост върху процесните сгради, в противоречие със специалните по отношение на него норми на чл. 18 ЗС и чл. 16 от Наредбата за търговете. Поддържа, че неправилно решаващият състав на съда е игнорирал установяващите правото му на собственост документи - 3 броя писмени договори от 09.11.1994 г. и съответни фактури, чрез които е закупил процесните сгради: кухня-столова, навес към зърносушилня и сеновал. Моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което заповедта да бъде отменена в обжалваната част. Ответникът по жалбата - изпълнителният директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър не е изразил становище. Ответникът - Областна дирекция "Земеделие" гр. Ловеч, не е изразил становище по касационната жалба. Ответникът - областният управител на област Ловеч, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Стоянова оспорва жалбата и счита, че не са налице посочените нарушения. Ответникът - министърът на земеделието и храните, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Цончовска оспорва жалбата като счита, че решението е правилно. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че не са налице посочените нарушения на материалния закон. Доколкото няма данни за вписване на договорите, с които касатора е придобил собствеността върху процесните сгради по реда на чл. 48, ал. 8 ППЗСПЗЗ в имотния регистър, неоснователно е оплакването за отказ за вписването им в одобрената със заповедта кадастрална карта. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение Административен съд гр. Ловеч е уважил частично жалбата на СД "Бонато-внедрител-Тодорова и с-ие", гр. Ловеч като е отменил заповед № РД-18-17/16.03.2009 г. на изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър в частта, с която е одобрена кадастралната карта на с. Смочан, община Ловеч, относно поземлен имот с идентификатор № 67670.27.18 и е отхвърлил жалбата по отношение на сгради, разположени в поземлен имот с идентификатор № 67670.175.202 - сграда с площ от 40 кв. м. с идентификатор № 67670.175.202.11, сграда с площ от 82 кв. м. с идентификатор № 67670.175.202.12, сграда с площ от 31 кв. м. с идентификатор № 67670.175.202.2 и сграда с площ от 389 кв. м. с идентификатор № 67670.175.202.5 по одобрените нови кадастрална карта и кадастрален регистър на селото. За да постанови решението в обжалваната част, съдът е приел, че с обжалваната заповед е одобрена кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Смочан, община Ловеч, област Ловеч, приети с протокол от 30.05.2008 г. на Службата по геодезия, картография и кадастър - гр. Ловеч. Приел е, че обжалваният акт е издаден от компетентния орган по чл. 49, ал. 1 ЗКИР - изпълнителният директор на АГКК, като е съобщен по реда на чл. 35, ал. 3 чрез обнародване в Държавен вестник. Установил е, че в производството по одобряването на кадастралната карта и регистри (в срока по чл. 46, ал. 2) не е постъпило възражение от жалбоподателя досежно процесните поземлен имот и сгради. Съдът е приел, че производството в случая е по създаването на нова кадастрална карта и кадастрални регистри, което е регламентирано в глава пета от ЗКИР, затова АГКК не е имала възможност да ползва предишни планове и регистри. Същевременно жалбоподателят не е поискал вписването в имотния регистър на представените писмени договори за покупко-продажба на сградите, поради което не е имало възможност за установяването на носителя на правото на собственост върху тези сгради. Освен това, съдът е възприел заключението по назначената съдебно-техническа експертиза, според което складовете за торове (навес), сеновала и свинарника не представляват кадастрално съдържание, подлежащо на заснемане по смисъла на чл. 23 ЗКИР, във връзка с чл. 43, ал. 4, т. 3 от Наредба № 3/2005 г. Мотивиран от тези изводи, съдът е оставил в сила обжалваната заповед по отношение на тези сгради. Настоящият касационен състав счита, че решението в обжалваната част е правилно като краен резултат, макар и по различни съображения. От събраните по делото доказателства е видно, а това не се и оспорва от касатора, че той не е поискал вписването на писмените договори от 19.11.1994 г., с които е закупил от Ликвидационния съвет - с. Смочан процесните селскостопански сгради. Съгласно чл. 38 ЗКИР собственикът, съответно носителят на ограничено вещно право е длъжен, след откриване на производството по изготвяне на кадастралната карта, да обозначи с регламентирани трайни знаци границите на имота си в съответствие с акта, установяващ правото му на собственост, както и да представи на служителя от службата по кадастъра актът, удостоверяващ правата му. Съгласно чл. 41, ал. 5, т. 2 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастрални регистри собственикът, съответно носителят на други вещни права в съответствие с графика по чл. 39, ал. 2 е длъжен да представи на лицето, определено със заповедта по чл. 35, ал. 1, съответно по чл. 35б, ал. 1 ЗКИР акт, удостоверяващ правата му върху имота и данни за адреса на недвижимия имот. По делото няма данни за изпълнението на тези задължения на собственика-жалбоподател, същият не е направил и възражения в хода на административното производство. Създаването на кадастралната карта и кадастралните регистри по реда на ЗКИР се извършва по процедурни правила, с които са предписани задължения както на службите по кадастъра, така и на собствениците на поземлените имоти, като съвместното им изпълнение гарантира правилното отразяване на имотите в кадастралната карта и в кадастралните регистри. При твърдяното от жалбоподателя притежание на сгради, същият не ги е обозначил с трайни знаци и не е предал на службата по кадастъра доказателства за правото му на собственост. Тъй като жалбоподателят и настоящ касатор не е изпълнил това си задължение, административният орган не е имал възможност, съответно задължение да прецени дали са налице основания за отразяването в кадастралния регистър на жалбоподателя като собственик на тези имоти. Заповедта е издадена при спазени нормативни изисквания относно създаването на кадастралната карта и кадастралния регистър, в границите на компетентност на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, при което правилно е била потвърдена в тази част. Предвид изложените съображения, в случая ирелевантен за конкретния спор е въпросът за формата на договорите за покупка на процесните сгради. Следва само за яснота да се посочи, че изводите на първоинстанционния съд в тази връзка са неправилни. Стопанските постройки са придобити през 1994 г. от Ликвидационен съвет по реда на чл. 48, ал. 8 ППЗСПЗЗ чрез търг, който се провежда по реда на чл. 43, ал. 2 ППЗСПЗЗ, който от своя страна в приложимата си редакция препраща към реда, предвиден в Наредбата за търговете. В чл. 16 от тази наредба е предвидено, че прехвърлянето на вещни права върху недвижими имоти се извършва с писмен договор, сключен при условията на чл. 18 от Закона за собствеността, който в приложимата редакция към 1994 г. предвижда писмена форма за действителност, без да е необходима нотариална форма. Затова, при наличието на специални норми, съдът неправилно се е позовал на общата разпоредба на чл. 18 ЗЗД. Тези неправилни изводи на съда обаче не са довели до неправилност на решението като краен резултат, предвид съображенията, изложени по-горе. Съобразно твърдяните права на собственост върху сгради, нанесени в кадастралната карта, но невписани в регистъра като негова собственост, касаторът има възможност да реализира правата си по реда на чл. 53 ЗКИР. По изложените съображения Върховният административен съд счита, че не са налице касационни основания, водещи до отмяна на решението в обжалваната част, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,