Решение № 739 от 16.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3241/2011 г.

Решение № 739 от 16.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3241/2011 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Максим Станкеев Сръндев от гр. Кюстендил против решение № 20/26.01.2011 г., постановено по адм. д. № 406/2010 г. по описа на Административен съд - Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 9/03.08.2009г на началник сектор "ПП" при ОД на МВР - Кюстендил. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон. Твърди се, че съдът не е съобразил разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от Закона за движение по пътищата. Иска се отмяна на съдебния акт и произнасяне по съществото на спора с отмяна на оспореното решение като незаконосъобразно. Ответникът - началникът на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Кюстендил не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение и съобрази доводите на страните, приема касационната жалба за процесуално допустима, разгледана по същество - за неоснователна. С обжалваното в първоинстанционното производство решение № 9/03.08.2009 г. на началник сектор "ПП" при ОД на МВР - Кюстендил е отказано извършването на първоначална регистрация на ППС марка "Форд", модел "Транзит" с транзитен рег. номер 441 Н537, представен от Максим Станкеев Сръндев, тъй като Сръндев не се легитимира като негов собственик. По делото е безспорно, че представеният за регистрация от касатора лек автомобил има оригинален идентификационен номер на производителя. Не се спори също, че именно този номер е посочен в свидетелството за регистрация - част I и в документа, удостоверяващ покупко-продажбата на превозното средство. Спорен по делото е въпросът легитимира ли се като собственик Сръндев с оглед представените по делото доказателства. За да отхвърли жалбата на касатора съдът приел от фактическа страна, с оглед представените писмени доказателства в превод на български език, че Сръндев не е собственик на представения пред административния орган автомобил за регистрация, тъй като не е придобил автомобила от собственик. Съдът е приел, че чл. 143, ал. 1 ЗДвП изрично сочи, че регистрация на пътно превозно средство се извършва при наличието на две кумулативни предпоставки - доказателство за собственост на превозното средство и автентичен идентификационен номер на производителя. Този извод на съда е правилен. Пътното превозно средство се регистрира на името на неговия собственик по поставения от производителя идентификационен номер на превозното средство - чл. 143, ал. 1 от ЗДвП. Нормата на ал. 3, на същия член, уточнява, че докато не се установи автентичният идентификационен номер, регистрация не се извършва. Тази норма не отменя визираните в ал. 1 изисквания, а само конкретизира, прецизира значимостта на автентичния идентификационен номер като дава яснота, че за целите на регистрацията поправения, заличения или повреден идентификационен номер не е валиден номер. Следователно законовото изискване, за да се осъществи регистрация е не само да е установен автентичния идентификационен номер, но и да е установено по надлежния ред, че лицето, искащо регистрацията, е собственик на превозното средство. С оглед представените доказателства правилно съдът е приел, че лицето - продавач на процесния автомобил, е различно от посочения в свидетелството за регистрация и сертификат за собственост последен собственик на автомобила. Свидетелството за регистрация - част I, е официален свидетелстващ документ, издаден в съответствие с Директива 1999/37/ЕО на Съвета от 29.04.1999 г. относно документите за регистрация на превозни средства. С оглед на това и по силата на чл. 4 от Директивата свидетелство за регистрация, издадено от държава-членка, се признава от другите държави-членки за идентифициране на превозното средство при международен трафик или за неговата пререгистрация в друга държава-членка. Следователно посочените в свидетелството обстоятелства, в т. ч. и досежно собственика, до доказване на противното, обвързват административния орган и съда при извършване на пререгистрацията на превозното средство в страната. Документът за собственост, наред със свидетелството за регистрация са сред необходимите приложения към заявлението за първоначална регистрация и са в обхвата на проверката за достоверност по чл. 5, ал. 3, т. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на МПС и на ремаркетата, теглени от тях, както правилно е приел Кюстендилски административен съд. От друга страна и свидетелството за собственост сочи друго лице, различно от продавача за собственик на прехвърления автомобил. Ето защо правилен е и изводът на Кюстендилски административен съд за липса на задължителна предпоставка за регистрация на автомобила - легитимирането на касатора като собственик на въпросния автомобил. Неоснователно е твърдението на касатора, че "Пътна Полиция" Кюстендил е действала извън пределите на своята дискреционна власт като е изследвала въпроса за собствеността. Разпоредбата на чл. 143, ал. 1 ЗДвП допуска регистриране на ППС само на името на неговия собственик при представени доказателства за собственост. Свидетелството за регистрация на автомобила и сертификатът за собственост, на които се е позовал административния орган, при постановяване на отказа за регистрация, са именно такива доказателства. При така установеното от фактическа и правна страна, първоинстанционният съд е достигнал до обоснования извод за законосъобразност на постановения отказ на административния орган. При отсъствие на наведените касационни основания, решението на Административния съд - Кюстендил следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение