Решение № 5098 от 5.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1414/2019 г.

Решение № 5098 от 5.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1414/2019 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две касационни жалби срещу решение № 2368 от 14.11.2018 г., постановено по адм. дело № 450/2018 г. на Административен съд - П.. В жалбата на директора на Териториално поделение на НОИ /ТП на НОИ/- П. се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, в частта, с която по жалба на В. Боткова, е отменено решение № 2153-15-18/22.01.2018 г. издадено от директора на ТП на НОИ – П., в частта, в която е изменено разпореждане № [ЕГН] /протокол № 2140-15-284/18.05.2018 г. на ръководител на "ПО" при ТП на НОИ – П., и е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 68, ал. 3 КСО. Иска се отмяна на решението в обжалваните му части и отхвърляне оспорването срещу административния акт. Претендират се разноски. Ответникът по тази касационна жалба - В. Боткова не е изразила становище по касационните оплаквания. В жалбата на В. Боткова, подадена чрез пълномощника адвокат Т. Б. се излагат доводи за неправилност на решението в цялост, включително и в частта на присъдените разноски. Иска се отмяна на решението. Ответникът по тази касационна жалба - директорът на ТП на НОИ – П., чрез главен юрисконсулт Г. В. изразява становище за недопустимост, алтернативно за неоснователност на подадената касационна жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Касационните жалби са подадени от надлежни страни по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за разглеждане им и при наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество касационните жалби са неоснователни. С обжалваното решение Административният съд гр. П. е отменил по жалба на В. Боткова решение № 2153-15-18/22.01.2018 г. издадено от директора на ТП на НОИ – П., в частта, в която е изменено разпореждане № [ЕГН] /протокол № 2140-15-284/18.05.2018 г. / на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ – П., и е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 68, ал. 3 КСО, и е изпратил преписката на органа за ново произнасяне. Жалбата й срещу същото решение е отхвърлена в частта, в която е потвърдено разпореждане № [ЕГН] /протокол № 2140-15-284/18.05.2018 г. на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ – П. за отмяна на разпореждане № 78/31.07.2000 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ – П.. Присъдени са разноски и на двете страни. За да постанови този резултат, административния съд е приел, че решение № 2153-15-18 от 22.01.2018 г. на директора на ТП на НОИ – П., с което е потвърдено разпореждане № [ЕГН], взето с протокол № 2140-15-284/18.05.2017 г. на ръководителя на "ПО", в частта, в която е отменено разпореждане № 7/31.07.2000 г. е законосъобразен административен акт. Административния орган е направил правилна преценка, че се касае за неправилно отпусната пенсия, поради което на основание чл. 99, ал. 1, т. 6 от КСО правомерно е отменил разпореждане № 7/31.07.2000 г. По отношение на измененото по реда на чл. 99, ал. 3 КСО разпореждане № [ЕГН] /протокол № 2140-15-284/18.05.2017 г. /, в частта, в която е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, и е прието, че са налице условията на чл. 68, ал. 3 КСО за отпускане на нова лична пенсия, съдът е приел, че видно от събраните писмени доказателства и изслушаната съдебно-счетоводна експертиза признатия от административния орган осигурителен стаж следва да бъде преизчислен. Прието е, че предвид тези обстоятелства и разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от АПК и начинът на изчисление на размера на пенсията регламентиран в чл. 70, ал. 1 от КСО /редакцията й към 2017 г. / преписката следва да бъде изпратена на компетентния административен орган за издаване на ново разпореждане за отпускане на нова лична пенсия. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. По делото е установено от фактическа страна, че с разпореждане № 78/31.07.2000 г. на В. Боткова е била отпусната лична пенсия за прослужено време и старост, считано от 18.11.1999 г. С допълнителни разпореждания отпуснатата лична пенсия е била осъвременявана и променяна, като към 2013 г. е била в размер на 343. 45 лева. Установено е, че през 2013 г. е проведена инвентаризация в ТП на НОИ – П., при което е установено, че липсва пенсионното досие на Боткова. Административния орган е предприел действия за възстановяване в цялост на пенсионната преписка. След събиране на необходимите документи е издадено обжалваното разпореждане, с което е формиран извод, че липсват доказателства, удостоверяващи настъпило право да бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, поради което със същото е отменено разпореждане № 78/31.07.2000 г. на ръководител на "ПО" при ТП на НОИ – П.. Така издадения административен акт за отмяна на издаденото разпореждане не е бил връчен на жалбоподателката и е обявен на таблото за съобщения. Междувременно със заявление вх. № 2113-15-3201/26.07.2017 г., с приложени писмено доказателства към него, Боткова поискала да й бъде отпусната лична пенсия за прослужено време и старост като посочила тригодишен период за изчисляване от 26.09.1986 г. до 26.10.1989 г. С разпореждане № [ЕГН] /взето с протокол № 3045-15-164/10.08.2017 г. /, било определено жалбоподателката да възстанови неправилно изплатената сума за лична пенсия за ОСВ, касаеща отмененото разпореждане № 78/2000 г. Боткова е обжалвала така постановеното разпореждане пред директора на ТП на НОИ – П.. В хода на административното производство е направен извод, че не са налице основания да бъде отказано отпускане на лична пенсия, но са налице основанията да се потвърди отмяната на издаденото разпореждане № 78/2000 г. Прието е, че следва да се отпусне личната пенсия за осигурителен стаж и възраст считано от 12.01.2011 г., при осигурителен стаж от трета категория труд от 24 г09 м03 дни, индивидуален коефициент 0. 904, база на приетия осигурителен доход на лицето от 8758. 00 лева за времето 26.09.1986 г. – 25.09.1989 и 10178. 00 лева за времето 01.01.1997 г – 28.05.1997 г. Решението на Административен съд – П. е постановено при правилно прилагане на закона. В хода на съдебно-административното производство са събрани и коментирани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна. Първоинстанционният съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право. Съобразена е относимата правна уредба по Кодекса за социално осигуряване и в съответствие с нея са изведени обосновани изводи, които се възприемат изцяло от касационната инстанция. При постановяване на оспорваното решение не са допуснати твърдените от касаторите нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Неоснователни са доводите изложени в касационната жалба на директора на ТП на НОИ – П., за недопустимост на подадената жалба до Административен съд – П. срещу решение № 2153-15-18/22.01.2018 г. на директора на ТП на НОИ – П., в частта, в която е било отменено разпореждане № 46011224556, протокол № 2140-15-284/18.05.2017 г. на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ – П., в частта, с която е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Боткова има правен интерес от обжалване на решението в посочената му част, за което е изложила доводи. Същата твърди, че във връзка с допълнителното й заявление за отпускане на лична пенсия следва да се прецезират доказателствата, при които е отпусната пенсията и следва да се завиши индивидуалния коефициент. Неоснователни са и доводите на директора на ТП на НОИ – П., че в случая единствен мотив за отмяната на оспореното решение № 2153-15-18/22.01.2018 г. на директора на ТП на НОИ – П., в частта му, с която е изменено разпореждане № [ЕГН] /протокол № 2140-15-284/18.05.2018 г. / на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ – П., и е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 68, ал. 3 КСО, е заключението на вещото лице. Видно от извършената експертиза, вещото лице е ползвало всички налични по делото документи, като въз основа на цялостна преценка е достигнало до извод, че изчисленията извършени от административния орган са неточни. В тази връзка правилно, административния съд е приел, че след като от извършената съдебно-счетоводна експертиза е установен по благоприятен коефициент в размер на 0, 908 както и общ осигурителен стаж превърнат към трета категория труд в размер на 25 г03 м00 дни, то преписката следва да се върне на органа за нова преценка на събраните по делото доказателства и издаване на ново разпореждане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Част от събраните по делото доказателства не са били обсъдени от административния орган към момента на постановяване на решението. От друга страна следва да бъде съобразен най-благоприятния за Боткова коефициент. Неоснователни са и доводите в касационната жалба на В. Боткова. Правилно е прието от административния съд, че органите на НОИ са извършили всички възможни проверки за да възстановят пенсионното досие на В. Боткова. На същата е дадена възможност да представи всички документи, с които разполага или в случай, че не разполага с такива да посочи /декларира/ периода и осигурителя където е положен релевантния за реализиране на пенсионните й права стаж. В обема, в който е бил възможен за нея, тя е декларирала съответните периоди, осигурители и стаж. Независимо от това е била извършена и подробна служебна проверка, която не е потвърдила първоначалните констатации отразени в разпореждане № 78/31.07.2000 г. на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ – П.. Правилен е извода на съда, че същите не се потвърждават и от доказателствата събрани в съдебното производство, с оглед на което законосъобразно е отхвърлена жалбата на Боткова срещу решение № 2153-15-18/22.01.2018 г. на директора на ТП на НОИ – П., в частта, в която е потвърдено разпореждане №[ЕГН] /протокол № 2140-15-284/18.05.2018 г. / на ръководител на "ПО" при ТП на НОИ – П. за отмяна на разпореждане № 78/31.07.2000 г. С решението си съдът е осъдил В. Боткова да заплати на ТП на НОИ-гр. П. разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 350, 00 лева. Оплакването в касационнатаната жалба касаещо присъдения с обжалваното решение размер на разноските не може да се разгледа по реда на касационния контрол, без да е постановено по реда на чл. 248 ГПК във връзка с чл. 144 АПК определение по претендираното изменение. Върховният административен съд констатира, че искането за изменение на решението в частта за разноските е направено за първи път пред касационната инстанция. Ето защо в тази част касационната жалба следва да се приеме за молба за изменение на решението в частта за разноските, по което първоинстанционният съд следва да се произнесе с определение. Поради това в тази част касационната жалба следва да се остави без разглеждане, производството -да се прекрати, а делото да се изпрати на първоинстанционния съд за произнасяне по съдържащата се в касационната жалба молба за изменение на решението в частта за разноските. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение