Решение № 5474 от 27.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 633/2010 г.

Решение № 5474 от 27.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 633/2010 г., II о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Атанас Йорданов Христов от гр. Варна срещу решение № 1659 от 15.10.2009 г. по адм. дело № 1586/2009 г. на Варненския административен съд, като са изложени доводи за неговата незаконосъобразност и необоснованост. Ответникът по касационната жалба "Водоснабдяване и канализация" ООД гр. Варна чрез своя пълномощник по делото адв. Андреев изразява становище за неоснователност на касационната жалба. От останалите ответници по касационната жалба не е изразено становище. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Върховният административен съд, второ отделение обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното: С обжалваното решение е отхвърлена като неоснователна жалбата на Атанас Йорданов Христов от гр. Варна срещу заповед № 1668/28.05.2009 г. на Кмета на Община Варна. С оспорената заповед е наредено на собствениците на посочените в заповедта имоти да осигурят достъп на "ВИК Варна" ООД за извършване на СМР по възстановяване на магистрален водопровод. Съдът е обсъдил фактическите и правните основания, изложени в оспорената заповед и е стигнал до извода, за законосъобразност на оспорената заповед. Установява се, че има издадено разрешение за строеж на "Водоснабдяване и канализация" ООД Варна за "Възстановяване авариен участък на магистрален водопровод "1000 Варна - Аспарухово, "Атанас Томов" № 5. Представено е удостоверение за търпимост за водопровод "1000 Варна - Аспарухово, издадено на основание § 16, ал. 1 от ЗУТ. С оспорената заповед е наредено на собствениците и обитателите на УПИ, находящ се в гр. Варна да осигурят достъп до имота за периода от 15.06.2009 г. до 30.06.2009 г. за извършване на конкретизираните СМР. Правилно е приложена разпоредбата на чл. 194, ал. 1 от ЗУТ, предвиждаща задължението на собствениците и обитателите на имоти да осигурят свободен достъп до тях за извършване на разрешени или предписани проучвателни, проектни, строителни, монтажни, контролни и други работи във връзка с устройството на територията въз основа на заповед на кмета. От анализирането на фактическите и правни основания, посочени в заповедта съдът е стигнал до извода за правилно прилагане на законовата разпоредба, тъй като в случая е налице един от критериите посочени в цитираната правна норма - извършване на СМР в чужд имот, относим към "други работи" и СМР са в контекста и приложното поле на цитираната правна норма. Във връзка с довода на жалбоподателя за липсата на учредено право за строеж на "Водоснабдяване и канализация" ООД Варна съдът е възприел становището изразено от страна на "Водоснабдяване и канализация" ООД Варна, че в случая се касае за извършване на ремонтни работи по съоръжение на техническата инфраструктура, в полза на които работи е издадена оспорената заповед, поради което такова изискване в случая не е налице. Този довод за втори път се излага пред настоящата инстанция, която възприемайки извода на първоинстанционния съд, счита че възражението е неоснователно. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, поради което,