Решение № 15560 от 6.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9180/2012 г.

Решение № 15560 от 6.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9180/2012 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Запринка Димитрова Димитрова от с. Ивайло, общ. Пазарджик, против решение № 282/07.06.12 г. по адм. д. № 972/11 г. по описа на Административен съд-Пазарджик с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът, началник РДНСК Южен централен район, в писмено становище поддържа неоснователност на касационната жалба с молба оспореното с нея решение като правилно да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира процесуално допустимата, подадена от надлежно легитимирана страна в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационната жалба неоснователна по същество по следните съображения: Предмет на оспорване в първоинстанционното производство е Заповед № ДК-02-ЮЦР-581/29.08.11 г., с която началникът на РДНСК Южен централен район на основание чл. 225, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ е наредил премахване на незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ строеж "жилищна сграда", извършен от Запринка Димитрова Димитрова в ПИ 026008, м. "Кулински ливади", землище с. Ивайло, общ. Пазарджик. С обжалваното решение оспорването е отхвърлено. Съдът е приел, че предпоставките за определяне на строежа като незаконен са налице, тъй като е извършен при липсата на одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж. Решението, независимо, че не съдържа мотиви във връзка с основните оплаквания в жалбата, е правилно като резултат и следва да бъде оставено в сила. Безспорно по делото е, че обектът представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДРЗУТ и е извършен без строителни книжа. Липсват категорични данни относно времето на извършването му, но определени изводи могат да бъдат изведени от приложеното на л. 47 копие от Регистъра на земеделските земи, гори и земи от ГФ. ПИ с идентификатор 026008, нива от шеста категория с площ 720 кв. м., възстановена от ОСЗГ- Пазарджик с решение от 2000 г. по чл. 27а от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ППЗСПЗЗ/ на наследници Петър Милев Кокошаров, с нотариален акт за покупко-продажба е придобит от лицето Янко Илиев Георгиев, а в последствие с подобна сделка - от Начо Димитров Димитров, праводател на оспорващата Димитрова. В приложения на л. 42 нотариален акт за дарение от 2008 г., легитимарищ последната като собственик, е отразена само площта и начина на трайно ползване на земята - земеделска, незастроена. Тези данни налагат извод, че процесният строеж е извършен най-рано през 2008 г., от което следва, че същият не отговаря на условията за търпимост по § 16 ПРЗУТ. През 2010 г., почти успоредно с преписката по премахване на строежа като незаконен, е започнала процедура по Глава пета от Правилника за прилагане на Закона за опазване на земеделските земи /ППЗОЗЗ/ - за промяна на предназначението на земята - по чл. 50 и сл. Одобрен за имота е подробен устройствен план /ПУП/ -план за регулация и застрояване /ПРЗ/ - заповед № 12/18.01.11 г. л. 56, издадени са удостоверение за поливност, становище на МОСВ, че имотът не подлежи на задължителна оценка за въздействието върху околната среда и на оценка за съвместимост, съгласуване от съответните електроразпределителното и водоснабдително дружества, здравно заключение, становище на гл. архитект на община Пазарджик. Разпоредбите на специалния закон, предвиждащи реда за промяна предназначението на земята са неотносими към процесния строеж, тъй като, съгласно чл. 50, ал. 1 ППЗОЗЗ строителството в земеделската земя следва да е започнало след 01.07.1973 г., а съгласно чл. 51, ал. 1, т. 6 ППЗОЗЗ строежът следва да е търпим в хипотезата на § 16, ал. 1 ПРЗУТ или за него да е започнало производство по изследване възможността за узаконяване по реда на § 183, ал. 3 или § 184 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ЗУТ / ПЗРЗИДЗУТ, ДВ бр. 65/03 г./ Данните по делото сочат, че строежът не отговаря на условията за търпимост по § 16, ал. 1 ПРЗУТ, нито за него е започнало производство по узаконяването му по реда на ЗИДЗУТ, ДВ бр. 65/03 г., предвид което промяната предназначението на земята - за незедемеделски нужди не обуславя запазването му. Не може да се приеме, че с премахване на строежа като незаконен семейството на оспорващата се лишава от дом, тъй като данните за този строеж са, че е извършен в груб вид, без дограми, от което следва, че не се използва по предназначение. Следва да се има предвид и преследваната от устройствения закон цел за недопускане на незаконно строителство, с което освен спазване на установения в страната правов ред се създават гаранции и за опазване живота и здравето на гражданите, вкл. собствениците и обитателите на незаконни строежи. Разпоредбите на § 127 ПЗРЗИДЗУТ /ДВ бр. 82/12 г./ по естеството си са материално правни и при липсата на изрична норма за обратното им действие / чл. 14, ал. 1 от Закона за нормативните актове/ЗНА/ са неприложими по висящи съдебноадминистративни спорове за законосъобразност на заповеди за премахване на незаконни строежи. Изложените съображения налагат извод относно неоснователност на касационното оспорване, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на II-ро отделение