Решение № 125 от 15.10.2010 г. на ВКС по т. д. № 91/2010 г.

Решение № 125 от 15.10.2010 г. на ВКС по т. д. № 91/2010 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Любка Илиева Производството по делото е образувано по чл. 290 ГПК. Постъпила е касационна жалба от "В. и канализация Й." ООД гр. Велико Т. чрез адвокат Л. В. срещу решение № 95 от 03.11.2009 г. по в. гр. д. № 549/2009 г. на В. апелативен съд, ГК, II състав, с което е потвърдено решение № 52 от 16.07.2009 г. по т. д. 15/2009 г. на Русенския окръжен съд, с което е отхвърлена молбата на касатора с правно основание чл. 625 ТЗ за откриване производството по несъстоятелност за длъжника "А." АД гр. Бяла, поради неплатежоспособност и свръхзадълженост. Русенският окръжен съд е приел, че не са налице предпоставките за откриване производството по несъстоятелност. С обжалваното решение В. апелативен съд, след като е направил анализ на съдържащите се в съдебно-икономическата експертиза коефициенти за финансова автономност, задължнялост, обща, бърза и абсолютна ликвидност, както и становището на вещото лице, дадено в съдебно заседание, че затрудненията на ответното дружество са временни, е възприел изводите на окръжния съд. Въззивния съд също е приел, че молбата на касатора "В. и канализация Й." ООД за откриване производството по несъстоятелност, поради незаплащане от ответника "А." АД на цената на доставената от молителя питейна вода и на извършени услуги по пречистване и отвеждане на отпадни води по фактури за периода 26.08.2003-22.04.2005 г. общо на стойност 1 439.72 лв. е неоснователна, защото от законовите предпоставки за откриване производството по несъстоятелност е налице само изискването задължението да произтича от търговска сделка. Като основание за откриване на това производство е посочил изискуемост и безспорност на задълженията, а в случая задълженията, произтичащи от търговски сделки между страните, са спорни. Касаторът "В. и канализация Й." ООД гр. Велико Т. твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено при наличие на всичките основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Подържа, че изводите на съда, че ответното дружество разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, са направени в противоречие със събраните по делото доказателства, включително и на съдебно-икономическата експертиза с изследваните от нея показатели, характеризиращи икономическото му състояние. Твърди, че са налице материалноправните предпоставки за откриване производството по несъстоятелност, защото е доказал наличие на изискуемо непогасено парично задължение, а нормата на чл. 608, ал. 1 ТЗ не изисква задължението на търговеца да е безспорно. С определение № 259 от 01.04.2010 г. на основание чл. 288 във вр. с чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК обжалваното въззивно решение е допуснато до касационен контрол за произнасяне само по въпроса дали безспорността на вземането на кредитора представлява предпоставка за откриване производство по несъстоятелност. Неправилно В. т апелативен съд е приел, че основание за откриване производство по несъстоятелност/ОПН/ освен изискуемостта на паричното задължение по търговска сделка, е и неговата безспорност. Тези изводи на съда са направени в противоречие със закона - чл. 608 ТЗ. Съдът е длъжен да постанови решението си въз основа на действащата към този момент правна норма /чл. 235, ал. 2 ГПК/. В действащата към момента на постановяване на обжалваното въззивно решение и към настоящия момент редакция на чл. 608, ал. 1 ТЗ /ДВ, бр. 38/2006 г./, с която се дава легална дефиниция на неплатежоспособността, като основание за откриване производството по несъстоятелност, не фигурира изискването за безспорност на задължението на търговеца. То е изоставено още с изменението, направено с ДВ бр. 84/2000 г., когато думите "безспорно парично задължение", се заменя с "Установено по основание във фазата по разглеждане на молбата за ОПН парично задължение". Следователно едната от материалноправните предпоставки за ОПН, свързана с вида на паричното задължение, произтичащо от търговска сделка, е то да е само изискуемо, а не и безспорно. Това становище правилно е застъпено и в решение № 156 от 10.02.2003 г. по гр. д. № 1938/2002 г. на ВКС, V Г. О. Въззивния съд е следвало да провери правилността на първоинстанционното решение и да се произнесе по основателността на молбата за ОПН само с оглед визираните от закона материалноправни предпоставки за откриването му. Налага се и изслушването на счетоводна експертиза, която да устави икономическото състояние на длъжника към момента на постановяване на решението. Водим от горното и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК състав на първо търговско отделение на Върховния касационен съд