Решение № 6732 от 17.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3520/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. В. О., подадена чрез пълномощника адвокат М. Георгиева, срещу решение № 1996 от 19.02.2026 г., постановено по адм. дело № 1281/2024 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й за обявяване нищожност на решение № 1362, взето с протокол № 61 от заседание на Общински съвет (ОбС) Карлово, проведено на 14.08.2023 г. Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че с отказа на съда да допусне извършването на експертиза за установяване сервитутните отстояния по трасето на електропровода, съответствието им с нормативните предвиждания и т. н., спорът не е бил изяснен от фактическа страна, а проведеният съдебен контрол е останал формален. Оспорва изводите на съда по отношенията на възраженията му срещу пороците на атакувания акт и допуснатите процесуални нарушения, като счита, че същите водят до нищожност. Възразява и срещу приетото, че заповедта за разрешаване изработването на комплексен проект за инвестиционна инициатива (КПИИ) е подписана от кмета на общината, тъй като в заповедта се съдържат и други подписи. Моли за отмяна на съдебното решение и разрешаване спора по същество с прогласяване за нищожно на решението на ОбС Карлово или връщане на делото на ново разглеждане от друг състав със задължителни указания. Претендира разноски. Ответникът - ОбС Карлово, чрез пълномощника юрисконсулт Д. Трифонова, в представен писмен отговор и в съдебно заседание, оспорва касационната жалба и по изложени съображения моли да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в посочен размер. Ответникът - „Карлово Солар БГ“ ЕООД, чрез управителя Й. Г. лично и чрез адвокат Г. Недев, в представени писмен отговор, писмени бележки и в съдебно заседание, също оспорва касационната жалба. Излага подробни съображения и пледира жалбата да бъде отхвърлена, а атакуваното съдебно решение да бъде оставено в сила. В отговора претендира разноски, но не ангажира доказателства за извършването на такива. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага съдебното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд (ВАС), второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение с оглед наведените касационни основания и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. С постановяване на определение № 12116 от 11.11.2024 г. по адм. дело № 10026/2024 г. на ВАС, частично е отменено постановеното по настоящото дело определение № 6715 от 26.07.2024 г., с което е била оставена без разглеждане изцяло жалбата на В. О. против решение № 1362, взето с протокол № 61 от заседание на ОбС Карлово на 14.08.2023 г. и производството по делото е било прекратено. Горната инстанция е постановила, че предмет на разглеждане следва да е само жалбата за обявяване нищожност на решението на ОбС Карлово и то в частта за поземлен имот с идентификатор (ПИ) 36498.39.12 по кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на гр. Карлово, за който жалбоподателката се легитимира като съсобственик. Само в тази част определението е било отменено и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Въпреки задължителността на указанията по чл. 224 АПК, с определение № 10542 от 02.12.2024 г. първоинстанциинният съд е приел, че предмет на делото е оспорване за нищожност по отношение за всички имоти засегнати от атакуваното решение на ОбС Карлово. Този предмет е докладван и в първо съдебно заседание на 12.03.2025 г., установен е в обжалваното решение и по отношение на него е отхвърлена жалбата на В. О.. Така, при извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че обжалваното решение е недопустимо в частта, в която съдът се е произнесъл отново по жалбата на В. О. за валидността на решението на ОбС Карлово извън определения от горната инстанция предмет - само по отношение ПИ 36498.39.12 по КККР на гр. Карлово, който е съсобствен на жалбоподателката. За другите имоти, за които жалбоподателката не установява притежание на вещни права, нейната жалба вече е надлежно оставена без разглеждане, включително и по отношение валидността решението на ОбС Карлово - с определение № 6715 от 26.07.2024 г., в частта му с която е оставена в сила от ВАС. След като сега пак се е произнесъл, като е отхвърлил жалбата на О. и в тази част, първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение, което подлежи на обезсилване на основание чл. 221, ал. 3, предл. 1 АПК, а делото - на прекратяване в тази му част. Решението е валидно, допустимо и правилно в останалата му част. Административен съд Пловдив е отхвърлил жалбата, развивайки мотиви за отсъствие на пороци, обуславящи нищожност на оспореното решение. В хода на проведеното първоинстанционно съдебно производство са събрани относимите писмени доказателства на основание които съдът е извършил правилни фактически установявания. Въз основа на същите е проверил валидността на процесния акт на всички основания по чл. 146 АПК, като възприетите от съда правни изводи се споделят от настоящата инстанция. Правилно е установено, че решението с което е одобрено изменението на плана е постановено от компетентен орган - ОбС Карлово, изрично овластен за това с разпоредбата на чл. 129, ал. 1, изр. 2, предл. 2 ЗУТ, тъй като се касае за одобряване на подробен устройствен план (ПУП) за линейните обекти на техническата инфраструктура извън границите на населените места и селищните образувания. Решението е взето при необходимия кворум и мнозинство, разписани в Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА). Спазена е законоустановената форма, тъй като са посочени правните основания за издаването на акта, а фактическите такива се съдържат и в документите, предхождащи издаването му. В хода на проведеното административно производство не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, които да обуславят нищожност на решението. Твърдените от касатора пороци по чл. 146, т. 3 АПК по принцип водят до унищожаемост на акта, освен когато нарушението е толкова драстично, че води до липса на волеизявление. Личното съобщаване на проекта на заинтересованите лица в случая изобщо не е процесуално нарушение, тъй като то се извършва чрез обнародване в „Държавен вестник“, съгласно чл. 128, ал. 1, изр. 2 и чл. 129, ал. 1 ЗУТ. Не може да доведе до нищожност твърдяното издаване на разрешение за строеж преди вписването на сервитута в Службата по вписванията, тъй като няма отношение към валидността на процедурата. Същото се отнася и до обстоятелството, че в заповедта за разрешаване изработването КПИИ, наред с изрично доказаното чрез експертизи, че е подписана от кмета на общината, се съдържат и други подписи. Те не могат да я опорочат до стенен нищожност, след като надлежно тази заповед е подписана от нейния автор, а още по-малко това може да доведе до нищожност на атакуваното решение на ОбС Карлово. Материалната незаконосъобразност на административния акт също по правило води до неговата унищожаемост, освен когато актът е изцяло лишен от правна основа, когато е налице пълна липса на условията, разписани в хипотезата на приложимата правна норма, когато акт с такова съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон и от нито един орган. В този аспект, правилно първоинстанционният не е допуснал извършването на експертиза за установяване сервитутните отстояния по трасето на електропровода, тъй като ако се установи нарушение при определянето на същите, това би било основание за отмяната на акта като незаконосъобразен, но не може да обоснове неговата нищожност. Предвид изложеното обжалваното решение в допустимата му част е правилно и следва да се остави в сила. При този резултат на делото право на разноски за настоящата инстанция имат ответниците, на основание чл. 143, ал. 3 и ал. 4 АПК. В полза на Община Карлово следва да бъде присъдено заявеното в срок юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в поискания размер от 102 евро, съгласно чл. 143, ал. 3 АПК, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ. В полза на „Карлово Солар БГ“ ЕООД разноски не могат да бъдат присъждани, тъй като въпреки претенцията си дружеството не е ангажирало доказателства да е извършило такива. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и ал. 3 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,