Решение № 2295 от 16.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6086/2011 г.

Решение № 2295 от 16.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6086/2011 г., VIII о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 209 и сл. от АПК. Образувано е по касационни жалби на Началника на Митница Югозападна, чрез процесуалния си представител юрк. П. Бухлева, и на "Сенсо Мода" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, район "Триадица", ул. "Доспат" № 23, ет. 4, ап. 53, представлявано от Антон Боянов Кънчев, подадена чрез адв. М. Айдарова, срещу решение № 261/8.03.2011 г., постановено по адм. дело № 139/2010 г., по описа на Административен съд гр. Благоевград. Началникът на Митница - Югозападна обжалва съдебното решение в частта, в която е отменено решение изх. № 1000-0128/23.11.2009 г. на началника на Митница Кулата, с което е определен нов размер на дължимите държавни вземания за стоките по ЕАД № 07BG005400Н0034731/Н-3473/20071001 в размер на 9 912,52 лв., ДДС, ведно със законната лихва, считано от датата на възникване на митническото задължение, в частта за размера над 3 656,91 лв., представляваща ДДС, ведно със законната лихва върху сумата над 3 656,91 лв., считано от датата на възникване на митническото задължение. Релевират се касационни основания чл. 209, т. 3 АПК. Неправилно според касатора съдът се е позовал на заключението на вещото лице. Излага доводи, че митническото решение е издадено изцяло въз основа на констатации, отразени в докладна записка № 98/12 от 21.08.2008 г. на Дирекция "Последващ контрол", като е извършена проверка в рамките на този контрол по чл. 78 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 г. и чл. 84а, ал. 1 ЗМ. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията са развити в касационната жалба, с която се иска отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне жалбата на "Сенсо Мода" ЕООД. "Сенсо Мода" ЕООД - гр. София, чрез процесуалния си представител адв. Мариана Айдарова, обжалва решението на съда в отхвърлената част на жалбата срещу решението на митническия орган № 1000-0128/23.11.2009 г. Релевират се оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съображения, обосноваващи посочените оплаквания са изложени в касационната жалба, която в голямата си част представлява повторение на първоинстанционната жалба срещу индивидуалния административен акт на митническия орган - началника на Митница - Кулата, чийто правоприемник е Митница - Югозападна. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност и на двете касационни жалби, в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение намира, че касационните жалби са подадени от надлежно легитимирани страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими, но разгледани по същество са неоснователни по следните съображения: Пред Благоевградския административен съд "Сенсо Мода" ЕООД е обжалвал посоченото решение на началника на Митница - Кулата, с което е определен нов размер на дължими държавни вземания по ЕАД № 07BG005400Н0034731/Н-3473/ 20071001 с получател - търговското дружество в размер на 30 681,76 лв., от които мито - 20 769,24 лв. и ДДС - 9912,52 лв., като е определено търговското дружество да внесе сумата от 9912,52 лева, представляващи дължимите суми за ДДС по вноса, определени в Приложения № 3, 6 и 7 към Докладна записка на директора на Дирекция "Последващ контрол" на Агенция Митници, заедно със законната лихва, считано от датата на възникване на митническото задължение, съгласно чл. 232 от Регламент 2913/92 и чл. 59, ал. 2 от ЗДДС и към 23.11.2009 г., възлизаща на 3015,11 лева. Първоинстанционният съд е приел, че на 1.10.2007 г. с горепосочения ЕАД "Сенсо Мода" ЕООД е декларирало пред Митница Кулата 16 244 бр. дамска конфекция, от които: дамски блузи от синтетика - 6603 бр. и дамски ризи от памук - 9641 бр. за допускане за свободно обръщение и крайна употреба, които са предмет на освободена доставка по ДДС за друга държава членка (код 4200), като за стоката е представена Фактура № 53/29.09.2007 г. По отношение на констатациите на административния орган по т. 1.1.1 и т. 1.1.3 съдът е приел, че жалбата на дружеството е частично основателна, позовавайки се на заключението на единичната и тройната експертиза. Прието е, че за 546 бр. стоки липсват издадени фактури и за тези стоки не е налице първия изискуем се от чл. 45 от ППЗДДС документ и на основание чл. 16, ал. 1 вр. чл. 84, ал. 1 от ЗДДС данъкът е дължим от вносителя на необщностните стоки на територията на страната, ведно със законната лихва, считано от датата на възникване на митническото задължение. В тази връзка съдът е счел, че жалбата следва да бъде уважена за размера над установения такъв от тройната ССЕ размер на ДДС по т. 1.1.1 и по т. 1.1.3, който възлиза на 946,72 лв. лв. до размера приет от административния орган 7 202,33 (6744,91 + 457,42) лв. По отношение определения в т. 1.1.2 размер на ДДС - съдът е приел, че жалбата е неоснователна по следните съображения: Установено е, че в част от КИ като основание за издаването им е посочено "различни дефекти", "върната стока", "липсва етикет", "грешен цвят", като по делото липсват доказателства за разваляне на доставката и връщане на стоката на изпращача, но от заключението на тройната експертиза, а и съпоставяйки кредитните известия с приложените по делото фактури е констатирано, че с издаване на КИ се намалява количеството на част от стоките предмет на износните фактури, поради което съдът е приел, че с издаването им се разваля доставката по отношение на посочените в тях стоки. Според съда без значение е фактическото връщане на стоките или нарочно волеизявление за разваляне на сделката. Възраженията за редовността на кредитните известия също не променят изводите за тяхната относимост към посочените фактури. С издаване на кредитни известия сделката по отношение на стоките, описани в тях се разваля, поради което следва изводът, че не са предмет на ВОД, независимо от обстоятелството, че са налице документи по т. 2 на чл. 45 от ППЗДДС, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава-членка. Следователно на основание чл. 16, ал. 1 вр. чл. 84, ал. 1 от ЗДДС данъкът е дължим от вносителя на необщностните стоки на територията на страната в случая - от "Сенсо Мода" ЕООД и правилно е определен от административния орган - в размер на 2 710,19 лв. /потвърден и от ССЕ/, ведно със законната лихва, считано от датата на възникване на митническото задължение. За неотносима към спора съдът е приел разпоредбата на чл. 73а от ЗДДС, тъй като тя касае получателя на стоката по ВОД, а не изпращача "Сенсо Мода" ЕООД. С оглед изложените съображения съдът е приел, че "Сенсо Мода" ЕООД дължи ДДС по процесния внос в размер, както следва: по т. 1.1.1 и т. 1.1.3 от решението - 946,72 лв. и по т. 1.1.2 - 2 710,19 лв. или общо в размер на 3 656,91 лв. ведно със законната лихва, считано от датата на възникване на митническото задължение, като над горепосочения размер обжалваното решение е отменено. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява следното: По жалбата на Началника на Митница Югозападна: Пред първоинстанционният съд е оспорено решение на митническия орган, с което по ЕАД 07BG005400Н0034731/Н-3473/20071001 на "Сенсо мода" ЕООД за осъществен внос от Македония на 16 244 бр. дамска конфекция, от които: дамски блузи от синтетика - 6603 бр. и дамски ризи от памук - 9641 бр. под режим допускане за свободно обръщение и крайна употреба (код 4200) с предмет на доставка за друга държава - членка на СЕ - Германия. Констатацията в оспорения административен акт са въз основа на проверка в рамките на последващ контрол на "Сенсо Мода " ЕООД относно законосъобразността на действията при поставяне на стоките под режим едновременно допускане за свободно обръщение и крайна употреба за периода от 1.06.2007 г. до 28.05.2008 г. При проверката е установено, че за внесените по т. 1.1.1 и по т. 1.1.3 стоки на режим едновременно допускане за свободно обръщение и крайна употреба, които са предмет на освободена доставка по ДДС за друга държава членка /код 4200/, не са налице документите по чл. 45, т. 1 от ППЗДДС, във вр. с чл. 53, ал. 2 от ЗДДС, като не е издаден протокол съгласно разпоредбите на чл. 50, ал. 1 от ППЗДДС, във вр. с чл. 57, ал. 4 от ЗДДС. Първият документ, удостоверяваш извършването на вътреобщностна доставка е фактура за доставката, в която е посочен издаденият от друга държава членка идентификационния номер по ДДС на получателя чл. 45, т. 1, б. "а" от ППЗДДС). Правилно съдът се е позовал на заключенията на единичната и тройната експертиза, като е приел, че за стоките по проформа фактура № 190 от 28.09.2007 г., за които има издадени фактури за доставката им в държава-членка, ДДС не се дължи. По жалбата на дружеството: С решението на административния орган е прието, че следва да се определят нови държавни вземания, тъй като не са представени документи по чл. 45, т. 1 ППЗДДС във връзка с чл. 53, ал. 2 ЗДДС, като митническият орган е направил този извод въз основа на констатациите в докладна записка по процесната ЕАД. Неоснователно е оплакването на касатора, че съдът не е възприел възражението му за немотивираност на административния акт. Практиката на Върховния административен съд е категорична, че се приема, че административният акт е мотивиран и когато тези мотиви се съдържат в придружаващите административната преписка документи, и правилно съдът е приел това разбиране, като в процесния случай това е докладна записка на директора на Дирекция "Последващ контрол". Няма спор, че фактурите, предназначени за друга държава членка, са посочени в ЧМР-товарителниците и е налице заверка в кл. 24 за получаване на стоките. Впоследствие обаче правилно е преценено от съда, че са издадени кредитни известия, с които сделките са развалени. С издаването им фактически се намалява количеството на доставката, т. е. анулира се продажбата на тези стоки към краен потребител в Германия, поради което ДДС се дължи от вносителя. Това е така, доколкото облагането с ДДС при вътреобщностните сделки е в страната на потребление на стоката - чл. 84 от ЗДДС, но при последващо анулиране на сделката с издаване на кредитно известие ДДС е дължим от вносителя на необщностните стоки на територията на страната - чл. 16, ал. 1 вр. чл. 83, ал. 1 от ЗДДС, в случая от "Сенсо Мода" ЕООД. Оплакванията, че кредитните известия не са издадени правилно, не се споделят от настоящия състав, тъй като касаторът като техен издател не може да черпи права от собственото си неправомерно действие по издаване на кредитните фактури, а съгласно разпоредбата на чл. 115 ЗДДС кредитните известия се издават в два случая: при намаление на данъчната основа на доставката и при развалянето й, поради което правилно първоинстанционният съд ги е обсъдил и взел предвид. Тези факти са констатирани и от заключението на тройната ССЕ, която е потвърдила определения от митническите органи нов размер на държавните вземания. Относно представените ревизионен доклад и ревизионен акт, същите са неотносими към спора, тъй като съобразно разпоредбата на чл. 56 ЗДДС начисляването при внос на ДДС се извършва от митническите органи, а не от приходните. Позоваването пред настоящата касационна инстанция на решения на Върховния административен съд и на СЕО е неотносимо към настоящия спор и не може да доведе до промяна на направения от съда извод за законосъобразност на обжалвания акт, в какъвто смисъл е и практиката на Върховния административен съд по аналогични дела със същия жалбоподател. Настоящата касационна инстанция споделя изложеното от първоинстанционния съд и намира решение за правилно, поради което същото следва да бъде оставено в сила. С оглед неоснователността на двете касационни жалби не се присъждат разноски в касационната инстанция. Воден от горните съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на VIII отделение,