Решение № 14730 от 22.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1286/2012 г.

Решение № 14730 от 22.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1286/2012 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на отбраната срещу решение № 4442 от 17.10.2011 г., постановено по адм. дело № 6824/2009 г. на Административен съд София - град (АССГ). Иска се частичната му отмяна с доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Подадена е и частна жалба от касатора срещу определение № 6641 от 12.12.2011 г. по същото дело, с което са присъдени разноски в негова тежест. Иска се намаляване на размера на сумата. Ответникът Ваня Борисова Найденова - Личева, чрез пълномощника си оспорва подадените жалби. Претендира разноски в касационното производство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба следва да се остави без уважение, а частната жалба е основателна. Настоящата инстанция намира оспорването за процесуално допустимо. За да се произнесе по същество съобрази следното: Касае се за предявен пред АССГ иск по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл за обезщетение за вреди за времето, през което държавният служител Личева не е заемала държавна или друга служба поради прекратяване на служебното й правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 1 от ЗДСл със заповед № РД-07-340/31.07.2008 г. на изпълнителния директор на ИА "Държавна собственост на МО", отменена като незаконосъобразна с влязло в сила съдебно решение. Решение № 4442 от 17.10.2011 г. е постановено в производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК във връзка чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ и чл. 121, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. С този съдебен акт ИА "Държавна собственост на МО", чийто правоприемник след закриването й е МО, е осъдена да заплати на Ваня Борисова Найденова - Личева сумата 5800 лева обезщетение за времето, през което поради незаконното й уволнение тя не е била на служба. Изложените оплаквания на министъра на отбраната са, че неправилно съдът не е уважил направеното от ответника по иска възражение за прихващане с изплатеното на Личева обезщетение на основание чл. 106, ал. 4 от ЗДСл. При така направените доводи жалбата се явява неоснователна. Правилно съдът не е уважил искането за прихващане с изплатеното на ищцата обезщетение по чл. 106, ал. 4 от ЗДСл в размер на 580 лева. Основанието за изплащане на това обезщетение е неспазването на задължителния срок на предизвестие по чл. 106, ал. 1 от ЗДСл от страна на органа по назначаване. Ако това задължение беше изпълнено, служителката би полагала труд още един месец и би получила съответното трудово възнаграждение. Неизпълнението му я е лишило от това месечно възнаграждение, поради което тя е получила обезщетението. Последното няма връзка с дължимото такова по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, за да се приеме за основателно възражението за прихващане. Първоинстанционното решение по съществото на спора в обжалваната му част следва да се остави в сила като законосъобразно и обосновано. Частната жалба срещу определението на съда, с което е допълнено първоинстанционното решение в частта относно разноските, е основателна. С оглед изхода на делото правилно съдът е осъдил касатора да заплати направените от жалбоподателката по делото разноски, представляващи възнаграждение за вещо лице, но неправилно е определил техния размер. В тази връзка възраженията на частния жалбоподател са основателни. Видно от приложената по делото вносна бележка за внесен депозит за вещо лице за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза, сумата е 150 лева, поради което неправилно касаторът е осъден да заплати 180 лева. Тази сума е внесеното допълнително възнаграждение за изготвяне на СИЕ по делото, чийто предмет е заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, и е част от присъдените на жалбоподателката Личева разноски общо в размер на 910 лева с решение № 217 от 14.01.2011 г. по адм. дело № 2993/2009 г. на АССГ. Предвид изложеното определение № 6641 от 12.12.2011 г. следва да бъде отменено за разликата над 150 лева по отношение на присъдените разноски. С оглед изхода на настоящия спор, на ответницата следва да се присъди половината от направените разноски в касационното производство, или сумата 100 лева. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,