Решение № 9000 от 19.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 203/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Изпълнителна агенция Медицински надзор (ИАМН), със седалище и адрес на управление в София, ул. Св. Георги Софийски 3, срещу Решение 6314 от 25.10.2023 г., постановено по адм. дело 4527 по описа за 2023 г. на Административния съд София-град. С обжалваното решение, в производство по реда на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), е отхвърлен предявеният от ИАМН против Национална агенция за приходите (НАП) иск за присъждане на обезщтетение за имуществени вреди в размер на 500, 00 лв., причинени на ищеца вследствие незаконосъобразно бездействие на публичен изпълнител към НАП по изп. дело 22070003956/2007 г., както и акцесорния иск за присъждане на законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното му изплащане. Наред с това ИАМН е осъдена да заплати на НАП разноски по делото в размер на 100, 00 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Касационният жалбоподател твърди неправилност на обжалваното решение, като навежда всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Изразява становище, че първоинстанционният съд е формирал погрешен извод в мотивите си относно приложимостта на разпоредбите на чл. 294 и сл. АПК. Аргументира се, че редът по Раздел VI от Глава седемнадесета на АПК е приложим за актове на органа по изпълнението, респ. негово бездействие да издаде такива, което бездействие има правен, а не фактически характер. Подчертава, че исковата му претенция касае бездействие от страна на публичен изпълнител към НАП да извърши фактически (материални) действия, дължими по закон. Счита, че разпоредбата на чл. 296, ал. 2 АПК, на която се е позовал съдът при мотивиране на обжалвания съдебен резултат, е приложима само за случаи, когато изпълнителното производство е висящо, какъвто конкретният такъв не е, доколкото е налице изтекла погасителна давност за вземането на ИАМН, във връзка с което се претендира обезвредата. Твърди, че е налице произнасяне само по осъдителния, но не и по установителния иск, който е предявил пред съда. С тези доводи иска отмяната на атакувания съдебен акт и постановяване на друг, по съществото на спора, с който исковата му претенция против НАП да бъде уважена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът НАП, със седалище и адрес на управление в София, бул. Дондуков 52, не представя становище по касационната жалба в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Оспорва я, като неоснователна и недоказана в писмени бележки и в съдебното заседание пред настоящия съд. Иска отхвърлянето й, и потвърждаване на обжалваното решение. Претендира разноски за настоящото производство. Представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Участващият по делото представител на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение, преценява касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна, но не по възраженията в нея. Административният съд София-гард е приел, че е сезиран от ИАМН с искова молба, с която е предявен иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, с който се иска установяване на незаконосъобразно бездействие на публичен изпълнител към НАП по изп. дело 22070003956/2007 г. и осъждането на НАП да й заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на 500, 00 лв., ведно със законна лихва, причинени й от незаконосъобразно бездействие на ответника по иска, изразяващо се в неуведомяване на длъжника Н. И. П. за присъединяване на вземането, което ИАМН има към него, към изпълнителното дело; неотправяне на запитване до всички действащи търговски банки на територията на Република България за евентуално открити от това лице сметки в тях; неотправяне на запитване във връзка с длъжника до Регистъра на банковите сметки и сейфове в Българска народна банка (БНБ); неналагане на мерки за обезпечаване на конкретното публично вземане на ИАМН; неизвършване на нито едно действие по събиране на това публично вземане; неизвършване на справка в Агенция по вписванията и Централния регистър на особените залози; непоискване на разкриване на банкова тайна. Съдът е установил от фактическа страна, че в Териториална дирекция (ТД) на НАП София е образувано изп. дело 22070003956/2007 г. срещу Н. И. П.. С Разпореждане за присъединяване, изх. С19022-105-0150234/22.05.2007 г. към изпълнителното дело е присъединено вземане на ИАМН по влязло в сила на 25.09.2018 г. Наказателно постановление 27-364/13.06.2018 г., с което на Н. П. е наложено административно наказание глоба в размер на 500, 00 лв. Публичният изпълнител издал Постановление за налагане на обезпечителни мерки, изх. С200022-022-0042785/08.07.2020 г., с което на длъжника е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в Търговска банка Обединена българска банка, за сумата от 1 803, 41 лв. До търговската банка е изпратено запорно съобщение, като в отговор е върнато писмо от 09.07.2020 г., с което банката уведомила, че П. не е нейн клиент. На 19.12.2022 г. длъжникът подал възражение, вх. 04-94-Н-32/19.12.2022 г. за изтекла давност на задълженията по изпълнителното дело. По него публичният изпълнител се произнесъл, издавайки Разпореждане, изх. С220022-137-0010555/22.12.2022 г. (л. 22-24 от адм. дело 1353/2023 г. по описа на Административния съд София-град), с което на основание чл. 225, ал. 1, т. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във вр. с чл. 168, т. 3 ДОПК и чл. 82, ал. 3 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), прекратил, поради изтекла погасителна давност, събирането на някои от публичните вземания по изпълнителното дело, сред които и вземането на ИАМН, произтичащо от влязлото в сила Наказателно постановление 27-364/13.06.2018 г. Разпореждането е обжалвано от взискателя ИАМН пред директора на ТД на НАП София с жалба, вх. С220022-000-0622090/30.12.2022 г. С Решение ПИ-13/13.01.2023 г. (л. 15-21, пак там), директорът на ТД на НАП София оставил жалбата на ИАМН без уважение, като неоснователна, и потвърдил разпореждането за прекратяване, поради изтекла давност, на вземането по Наказателно постановление 27-364/13.06.2018 г. Това решение не е обжалвано по съдебен ред и е влязло в сила. При така установената фактическа обстановка, административният съд е приел, от правна страна, че предявеният от ИАМН иск за имуществена обезвреда е процесуално допустим, а по същество е неоснователен. Мотивирал се е, че, в случая, публичният изпълнител при НАП не е бездействал да извърши определено действие, произтичащо от нормативно установено задължение и в установен за това срок. Счел е, че приложението на чл. 204, ал. 4 АПК е дерогирано по силата на правилото, че специалният закон изключва приложението на общия. Преценил е, че разпоредбите на чл. 294 и сл. АПК, уреждащи особеното производство по обжалване действията на органа по изпълнението, се явяват специални спрямо разпоредбите на чл. 204, ал. 4 АПК. Посочил е, че ищецът, като взискател в конкретното изпълнително производство, попада в кръга на лицата по чл. 295, ал. 1 АПК. Подчертал е, че по делото липсват доказателства, нито се твърди от ИАМН, че е проведено производство по реда на Глава седемнадесета, Раздел VI от АПК, което да е приключило с отмяна на незаконосъобразни бездействия на публичния изпълнител, респ. със задължаване на органа по изпълнението да извърши дължимото в определен срок. Обвързал е липсата на данни по делото за отмяна на бездействие на публичния изпълнител по реда на чл. 294 и сл. АПК с неоснователност на предявената искова претенция. Като се позовал на нормата на чл. 296, ал. 2 АПК, е формирал извод, че бездействие на публичния изпълнител би било налице, само ако е направено искане за извършване на изпълнително действие, което той да не е удовлетворил. Допълнил е, че ищецът, в качеството си на взискател по изп. дело 22070003956/2007 г., не е направил подобно искане или искания, които да са останали неуважени. Предвид липсата на доказателства по делото ищецът да е сезирал ответника да извърши законосъобразни действия във връзка със събиране на вземането му, които последният да не е предприел, както и на доказателства за иницииране на процедурата по чл. 296, ал. 2 АПК, която да е приключила с влязъл в сила съдебен акт, установяващ незаконосъобразно бездействие на ответника, съдът е формирал решаващия извод за неоснователност и недоказаност на иска на ИАМН с цена 500, 00 лв. За неоснователна е преценил и акцесорната претенция на ищеца за лихви. По тези съображения, е постановил обжалвания резултат. Присъдил е разноски, съобразно изхода на спора. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав в изпълнение на задължението си по чл.218, ал.2 АПК преценява решението на административния съд като недопустимо. Решението е постановено по недопустим иск, по който е образувано недопустимо производство. Това е така, защото: ищец по иска е Изпълнителна агенция "Медицински надзор" / наричана за краткост по-долу /Агенцията/. Съгласно чл.7а от Закона за здравеопазването Агенцията е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на здравеопазването, която осъществява контрол върху дейността на лечебните заведения, на медицинските дейности и на качеството на медицинската помощ. Правомощията и дейността й са регламентирани в закона. Съгласно чл.117 от Закона за здравеопазването, изпълнителният директор на Агенцията има административнонаказателни правомощия в определени случаи. Ответник по иска е Националната агенция по приходите, която съгласно чл.2 от Закона за националната агенция за приходите е специализиран държавен орган към министъра на финансите за установяване, обезпечаване и събиране на публични вземания и определени със закон частни държавни вземания и е юридическо лице на бюджетна издръжка. Предмет на иска е претенция за обезщетение, заради невъзможността ищеца да получи вземането си от глоба по издадено от изпълнителния директор на Агенцията наказателно постановление, поради бездействие на ответника да събере това вземане, довело до изтекла погасителна давност за принудителното му събиране. Следователно, ищец е администрация със статут на юридическо лице към държавен орган, а ответник е друг държавен орган. И двете страни са на бюджетна издръжка. Със Закона за отговорността на държавата и общините за вреди е предвидена гражданската деликтна отговорност на държавата, която по разпореждането на закона - чл.7 ЗОДОВ се реализира чрез предявяване на иска за обезщетение срещу нейните органи, осъществяващи държавно управление и осъществили незаконна дейност. Тоест, в производствата по ЗОДОВ, според разпоредбите в него, държавата може да бъде само ответник, чрез нейните процесуални субституенти, предвидени в чл.1, чл.2 и чл.2а ЗОДОВ. Недопустимо е, тя да е и ищец в тези производства чрез друг свой публичен орган или администрация към него. Исковото производство е двустранно и условие за неговата допустимост е наличието на два различни правни субекта като ищец и ответник. Не може да се води исков процес от лице срещу себе си. В този смисъл, държавата не може да е ищец чрез една от своите администрации по иск срещу себе си, чрез друг неин публичен орган. По тези съображения, настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като недопустимо, тъй като е постановено по недопустим иск, предявен от ищец, който не е процесуалноправно легитимиран да предяви иск по чл.1 ЗОДОВ. Решението следва да се обезсили, а образувано по него производство се прекрати. Воден от горните съображения, Върховният административен съд