Решение № 6689 от 11.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1773/2012 г.

Решение № 6689 от 11.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1773/2012 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Образувано е по касационна жалба на Евгения Крумова Георгиева с адрес: гр. Варна, ул. "Евлоги Георгиев" № 25, вх. Б, ет. 6, ап. 92, подадена чрез пълномощника й адв. Огнянова, срещу решение № 2875 от 5.12.2011 г. на Административен съд - Варна, постановено по административно дело № 4093/2010 г., с което е отхвърлена жалбата й против акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № МД-АУ-468/20.09.2010 г., издаден от орган по приходите при дирекция "Местни данъци"- община Варна, потвърден с решение № МД-РШ-030/19.11.2010 г. на директора на дирекция "Местни данъци"- община Варна. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, неправилно съдът е приел, че представените квитанции не са годни доказателства, установяващи внасянето в срок на местните данъци. Квитанциите са подпечатани с печата на общината и са официални документи. Неправилно, на второ място, е прието, че плащането не е извършено на касата на общината. Обстоятелството, че печатите са зачислени на лица, които нямат правомощия да събират плащания за данъци и такси, не води до извода, че не е плащано на каса и че не са издадени платежни документи от служител на общината. Претендира се отмяна на обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба - директора на дирекция "Местни данъци"- община Варна, не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Варна е бил АУЗД № МД-АУ-468/20.09.2010 г., издаден от орган по приходите при дирекция "Местни данъци"- община Варна, потвърден с решение № МД РШ-030/19.11.2010 г. на директора на дирекция "Местни данъци"- община Варна, с който на Евгения Крумова Георгиева е установено задължение за данък върху недвижимите имоти за периода м. януари 2009 г. - м. юни 2010 г. в общ размер 142,34 лв. и лихва към 15.09.2010 г. в размер на 12,54 лв. За да отхвърли жалбата на лицето, съдът е изложил следното в мотивите на своето решение: В хода на извършената проверка е установено, че жалбоподателката е собственичка на э ид. ч. от земя с площ 692 кв. м., съставляваща имот 935, находящ се в м. "Франга дере", гр. Варна, както и от постройката в същия имот с площ 80 кв. м. За имота е подала декларация по чл. 14 от ЗМДТ вх. № 0306012886 от 31.07.2006 г. По време на проверката е установено, че задълженията за ДНИ не са платени. Актът е издаден от компетентен орган в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Не се спори по делото относно посочения в акта размер на данъчната оценка, върху която е начислен пропорционално съответния промил, определен с решение на Общинския съвет за всяка от процесните години. Не се оспорва и размерът на определения ДНИ. Спорът се свежда до факта на плащане от страна на жалбоподателката. В жалбата си жалбоподателката твърди, че е платила на лице, което е общински служител и срещу това е получила документ, приложен към жалбата. Също така твърди, че по данни от прокуратурата, това лице е присвоило парите и не ги е внесло в касата на общината. По делото е представен доклад от началник отдел "Касови и безкасови приходи", от който е видно, че по отношение на жалбоподателката не е констатирано плащане по безкасов начин или плащане в брой. Представени са и трудови договори, длъжностни характеристики и регистър на печатите, от които се установява, че номерата на печатите, положени върху представените документи, № 0132 и № 0129 са на лица, на които с длъжностната характеристика не е възложено събиране на приходи. Безспорно е установено, че на тези лица не е възложено да извършват касови плащания. Дори и действително парите да са предадени на общинска служителка, за което тя да е издала представените документи, тези фактически действия не са осъществени на касата, каквито са изискванията на ЗМДТ и каквито са твърденията в жалбата. Следователно, с акта жалбоподателката не е задължена повторно да плати вече платени данъци. Според настоящия съдебен състав на Върховния административен съд, шесто отделение, касационната жалба е основателна, поради следните съображения: Чл. 2 от ЗМДТ определя общо начина на изпълнението на задължението за заплащане на местни данъци, като посочва, че то се извършва в брой на касите на общинската администрация или безкасово по съответната сметка. Касаторката твърди, че е заплатила определените като дължими с оспорения акт местни данъци в брой в сградата на общината, за което са й били издадени писмени документи от служител на дирекция "Местни данъци" при община Варна. Този факт не се оспорва от ответника по делото. Възражението на последния е, че този служител не е бил овластен да събира плащания за данъци и такси и че постъпило плащане не е отразено по партидата на имота. Следователно, от съществено значение за правилното решаване на спора е изясняването на следните факти - извършено ли е плащане в брой на данък недвижими имоти за периодите и за имота, посочени в акта, в сградата на общината и на служител от дирекция "Местни данъци". Установяването на тези факти е в предмета на досъдебното производство, което според данните, съдържащи в удостоверение № 26860 от 21.06.2011 г., издадено от ОД на МВР Варна, е с № 277/2010 г. (пр. № 2060/2010 г. по описа на ВОП). Видно от това удостоверение, досъдебното производство е по чл. 282, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК срещу обвиняемата Корнелия Петкова. Евгения Крумова Георгиева е конституирана в качеството й на пострадало лице и е установено, че са й причинени щети, изразяващи се в заплащане на местни данъци за 2009 г. и 2010 г. за земя и сграда в м. "Франга дере", гр. Варна. От определящо значение за преценката на материалната законосъобразност на акта е установяването на правнозначимите факти. За да не остане делото неизяснено от фактическа страна, би следвало на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложим по силата на чл. 144 от АПК, да се спре производството по административно дело № 3989/2010 г., защото са налице престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на делото. Съгласно въведената с императивната разпоредба на чл. 220 от АПК забрана за фактически установявания, касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон спрямо фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. В този смисъл неизяснеността на спора от фактическа страна е пречка за извършване на касационна проверка в дължимия обем. Изложеното налага отмяна на обжалваното решение по реда на чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 от АПК и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния административен съд. При новото разглеждане следва да се спре производството по делото до приключване на наказателното производство.