Решение № 7201 от 26.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3326/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) -Пловдив срещу решение 1140/07.02.2025 г. по адм. дело 2900/2024 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отменено решение 2153-15-363 от 18.12.2024г. на Директора на ТП на НОИ-Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата на Д. И. Й. от гр.Пловдив, срещу разпореждане [номер]/протокол 2140-15-979/07.11.2024г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив, като преписката е изпратена на административния орган за решаване на въпроса по същество при спазване на дадените от съда указания. В касационната жалба са изложени оплаквания за постановяване на решението при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК. Поддържа се липса на нормативно установените материалноправни предпоставки за придобиване право на пенсия по реда на чл. 69б, ал. 1 КСО от ответника Д. И. Й., както и за неприложимост на разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), поради ненавършване на изискуемата за 2024 г. възраст от [възраст], съгласно чл. 69, ал.2 и ал.9 КСО. Изтъква се, че формалното съответствие на изискванията на чл. 69б, ал. 1 КСО не е основание за отпускане на пенсия предвид водещия характер на действително заеманата от ответника длъжност и извършваната дейност, непопадаща в обхвата на Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП, отм.) и на Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране (НКТП). Направено е искане първоинстанционното решение да бъде отменено и жалбата на Д. И. Й. да бъде отхвърлена. Претендират се съдебно - деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. С оглед осъщественото процесуално представителство по отношение на ответника по касация се прави искане за ограничаване на размера на адвокатския хонорар до минималния размер. Ответникът Д. И. Й. от гр. Пловдив чрез пълномощника си поделото адвокат А. Петров с представен писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила и присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване и предлага обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд Пловдив е Решение 2153-15-363 от 18.12.2024г. на Директора на ТП на НОИ-Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата на Д. И. Й. срещу разпореждане [номер]/протокол 2140-15-979/07.11.2024г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Пловдив за отказ да й бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) на основание чл.69 и чл.69б от КСО. От фактическа страна е установено, че със заявление вх.2113-15-2926/17.07.2024г. Д. И. Й. е поискала да й бъде отпусната лична пенсия за ОСВ по чл. 69б от КСО, като към заявлението си е приложила документи, удостоверяващи придобит осигурителен стаж. Длъжностното лице по пенсионно осигуряване е констатирало, че към датата на заявлението - 17.07.2024г. тя има навършена възраст [възраст] и осигурителен стаж като кадрови военнослужещ с продължителност 23 години, 04 месеца и 08 дни, от които 06 месеца 26 дни по условията на чл.104 ал.7 от КСО и осигурителен стаж от III-та категория 09 години 00 месеца 04 дни - обща продължителност на осигурителния стаж 48 години, 08 месеца и 12 дни, но не може да се пенсионира по реда на чл.69, ал.1 от КСО поради неизпълнено условие за навършена възраст 54 години и 2 месеца. Приел е, че не може да се пенсионира и по реда на чл.69б, ал.1 от КСО, тъй като разпоредбата на чл.18, ал.4 от НПОС допуска отпускане на пенсия по чл.69б ал.1 от КСО само за лицата, които не са придобили право на пенсия по чл.69 от КСО, поради недостигащ осигурителен стаж. В случая Д. И. Й. има изискващият се осигурителен стаж за придобиване на право на пенсия по чл.69 ал.2 от КСО, но няма право на тази пенсия, поради обстоятелството, че не е навършила изискващата се в разпоредбата възраст - 54 години и 02 месеца. С разпореждане [номер], Протокол 2140-15-979/07.11.2024г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Пловдив на заявителката е отказано отпускане на лична пенсия за ОСВ. Разпореждането е обжалвано и е потвърдено с решение 2153-15-363 от 18.12.2024г. на Директора на ТП на НОИ-Пловдив. Административният орган намира, че не са налице предпоставките на чл.69, ал.1 КСО, тъй като от лицето не е навършена изискуемата възраст от 54 години и 02 месеца. Изложени са аргументи, че разпоредбата на чл.69б КСО е приложима единствено по отношение на лица, които не са придобили право на пенсия по реда на чл.69 КСО поради недостигащ осигурителен стаж, с оглед изричната разпоредба на чл.18, ал.4 НПОС. Понеже Д. И. Й. има изискуемия стаж, но не и навършена възраст, е отказано отпускането на лична пенсия за ОСВ. Изложени са доводи относно наличието на съществена разлика в изискванията за придобиване право на пенсия при условията на чл. 69б, ал. 1 КСО и тези по чл. 69, ал. 1 КСО, доколкото законодателят изисква реално полагане на труд при условията на първа категория, която се признава за конкретно определени с акт на Министерски съвет длъжности, съгласно чл. 104, ал. 1 КСО. Първоинстанционният съд приема, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при неправилно приложение на материалния закон. Счита, че Д. Й. отговаря на законовото изискване за възраст по чл. 69б, ал. 1, т. 1, т. 2 от КСО, което съгласно съдържанието на посочените разпоредби, за 2024 г. за жените следва да е 50 г. и 8м, освен това изпълнява изискванията за осигурителен стаж като има общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория - 48 години, 8 месеца и 12 дни, от които две трети действително изслужени като кадрови военнослужещ по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Изложени са мотиви, че разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПОС, която е обосновала оспорения отказ, противоречи на чл. 69б, ал. 1, т. 1 от КСО и на основание чл. 5, ал. 1 от АПК следва да се приложат нормите на КСО като нормативен акт от по-висока степен. Според съда цитираната норма от НПОС не е пречка за приложението на чл. 69б, ал. 1, т. 1 от КСО при наличие на навършена възраст и осигурителен стаж, при което така постановеният отказ на пенсионния орган се явява издаден при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Решението е валидно и допустимо, но постановено в несъответствие с приложимите законови разпоредби. Съгласно чл. 69, ал. 1 КСО, военнослужещите придобиват право на пенсия при навършване на възраст 52 години и 10 месеца и при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на република България (ЗОВСРБ), като резервисти на активна служба и/или като резервисти на срочна служба в доброволния резерв по Закона за резерва на въоръжените сили на Република България. Ал. 2 на чл. 69 КСО също регламентира хипотеза за ранно пенсиониране на включените в разпоредбата категория лица, които имат осигурителен стаж като военнослужещи по ЗОВСРБ. Нормата на чл.69, ал.9 КСО предвижда, че от 31.12.2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по два месеца до достигане на 55-годишна възраст за лицата по чл. 69, ал. 1 и ал. 2 КСО. Изискуемата възраст за 2024 г. е 54 години и 2 месеца и за двата пола. От друга страна, чл.69б, ал.1 от КСО дефинира, че лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд, придобиват право на пенсия при навършване на определена възраст, която по силата на чл.69б, ал.1, т.2 от КСО за 2024г за жените е 50г и 8 месеца. Разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПОС определя, че лицата, които не са придобили право на пенсия по чл. 69 от КСО поради недостигащ осигурителен стаж, могат да се пенсионират по реда на чл. 69б, ал. 1 и 2 от КСО. От анализа на нормата на чл. 69 КСО следва извод, че тя въвежда изключение за определена категория осигурени лица относно правото им на пенсия за осигурителен стаж и възраст спрямо общото правило на чл. 68, ал. 1 и 2 КСО, като разликата в пенсионните възрасти по чл. 69 и чл. 69б, ал. 1 КСО за 2024 г. е 3 години и 6 месеца. От своя страна изискванията за придобиване право на пенсия при условията на чл. 69б КСО са различни, като законодателят задължително изисква реалното и действително полагане на осигурителния стаж при условията на първа категория труд. Изложеното означава, че разпоредбите на чл.69, ал.2 и чл.69б, ал.1 от КСО съдържат различни материалноправни предпоставки, обуславящи упражняването на правото на пенсия за ОСВ по отношение на лицата. Тези от тях, изпълняващи длъжности или извършващи дейности по посочените в чл. 69 КСО специални закони, могат да се възползват от чл. 18, ал. 4 НПОС и да им бъде отпусната пенсия по чл. 69б, ал. 1 или 2 от КСО, но само когато не им достига изискуемият осигурителен стаж, като за целта трябва да са навършили необходимата възраст по чл. 69 КСО. По делото е безспорно установено, че към датата на подаване на заявлението (17.07.2024 г.) за отпускане на пенсия Д. И. Й. има навършени [възраст], както и че към този момент е придобила осигурителен стаж като кадрови военнослужещ 23 години, 04 месеца и 08 дни, от които 06 месеца 26 дни по условията на чл.104 ал.7 от КСО. Съгласно чл.222 от ЗОВСРБ, трудът на военнослужещите при пенсиониране се зачита за първа категория, като той се приравнява на такъв по силата на закона. Трудът от първа категория, съгласно чл. 104, ал. 1 от КСО, се определя с акт на Министерския съвет, а именно с ПКТП-отм., действал до 31.12.1999 г. и НКТП (в сила от 01.01.2000 г.).