Решение № 10766 от 5.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3318/2020 г.

Решение № 10766 от 5.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3318/2020 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Агенцията по вписванията против решение № 689/06.02.2020 г., постановено от АССГ по адм. д. № 9700/19 година. С обжалваното решение Агенцията по вписванията е осъдена да заплати на "Мип България"ЕООД, обезщетение в размер на 1007, 50 лева за претърпени имуществени вреди от отменен отказ № 20190802141025 от 08.08.2019 г. на Агенцията по вписванията, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение и внесена държавна такса във връзка със съдебното обжалване на цитирания отказ пред Ловешкия окръжен съда и Агенцията по вписванията е осъдена да заплати на "Мип България"ЕООД сумата от 300 лева разноски за водене на делото. В касационната жалба се твърди неправилност на решението. От обстоятелствената й част следва, че поддържаното касационно основание е неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли предявения иск. Ответникът – "МИП България"ЕООД чрез пълномощника си по делото оспорва касационната жалба по съображения, развити в писмен отговор. Иска се отхвърляне на касационната жалба и присъждане на разноски. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост и частична основателност на касационната жалба. Посочва се, че институтът на обезщетението от непозволено увреждане не е средство за неоснователно обогатяване. Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждението по охранителните производства е 200 лева, а в конкретния случай то е в петкратния размер на минимално предвиденото. Според прокурора по делото липсвали доказателства, че така определеният размер на адвокатското възнаграждение съответства на свършената работа и положения труд. При това положение, становището на прокурора е, че искът е основателен до размера на 200 лева, поради което решението следва да се отмени за разликата над тази сума. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима и основателна. Пред АССГ е предявен иск за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар и държавна такса във връзка с обжалването на отказ на длъжностно лице по вписванията. Съдът е установил, че по заявление на ищцовото дружество е издаден отказ от длъжностно лице по вписванията, който при обжалването му пред Ловешкия окръжен съд е отменен. Съдът е приел, че е налице първата предпоставка за ангажиране на отговорността на ответника, тъй като е нали незаконосъобразен административен акт. Съдът е установил, че е при обжалването на отказа, ищецът е направил разходи за адвокатско възнаграждение и държавна такса, които разходи са предизвикали имуществено разместване в отрицателна посока за ищеца. При това положение, съдът е приел наличието и на втората предпоставка от фактическия състав на чл. 1 ЗОДОВ, а именно вреда за ищеца. Преценено е от съда, че е налице и причинна връзка между настъпилата имуществена вреда за ищеца и незаконосъобразния отказ, тъй като ако последният не е бил издаден, е нямало да има нужда и от съдебното му оспорване. Решението е неправилно. Съдът е приложил неправилно материалния закон по следните съображения. Неправилен и в противоречие на закона е изводът на административния съд, че за разноските, направени в съдебни производства по чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, лицето, което ги е направило може да бъде обезщетено по реда на чл. 1 ЗОДОВ при благоприятен за него изход от тези производства. Производството по чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел е охранително и в тези случаи е приложима разпоредбата на чл. 541 ГПК, която разпорежда, че разноските по охранителните производства са за сметка на молителя. Недопустимо заобикаляне на закона би било, за тези разноски лицата да бъдат обезщетявани по реда на чл. 1 ЗОДОВ. По тези съображения, решението на административния съд следва да се отмени, а вместо това искът се отхвърли. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. с чл. 222, ал. 1 Върховният административен съд в настоящия съдебен състав