Решение № 1714 от 23.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 11097/2021 г.

Решение № 1714 от 23.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 11097/2021 г., II о., докладчик съдията Бранимира Митушева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Е. Б. от гр. Смолян, подадена чрез процесуалния представител адв. Томов, срещу решение № 263 от 27.07.2021 г., постановено по адм. дело № 450/2019 г. по описа на Административен съд – Смолян, с което е отхвърлена жалбата й против виза за проектиране – скица за преустройство на офис в стоматологичен кабинет за поземлен имот 67653.915.304. 9. 45 по кадастралната карта на гр. Смолян, УПИ I – Административна и жилищна сграда, кв. 125 по плана на гр. Смолян, издадена на 01.10.2019 г. от главния архитект на Община Смолян, и е осъдена да заплати разноски по делото. В касационната жалба се излагат доводи за необоснованост и неправилност на решението поради противоречие с материалния и процесуалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно е приел за неоснователни оплакванията в жалбата за нарушение на изискването за форма на административния акт, тъй като оспорената виза е издадена в нарушение на чл. 59 от АПК и чл. 140, ал. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, както и в нея не са посочени правните и фактически основания за издаването й и липсва текстова част, в която да е определен обема на проектирането. Според касатора незаконосъобразен е извода на съда, че фактическите и правни основания за издаване на визата се съдържат в заявление вх. № УТ002167-003/21.02.2019 г. Твърди се още, че процесната виза за проектиране следва да препраща към разпоредбата на чл. 185 от ЗУТ, тъй като сградата е в режим на етажна собственост, като всичко във връзка с тази разпоредба е следвало да бъде описано в текстовата част към визата. Претендира се отмяна на съдебното решение и решаване на спора по същество, както и присъждане на съдебни разноски. Ответникът – главен архитект на Община Смолян, редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. Ответникът – Д. А., редовно призован, чрез процесуалния си представител адв. Матеев, изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд – Смолян е образувано по жалба на Е. Б. срещу виза за проектиране – скица за преустройство на офис в стоматологичен кабинет, съставляващ самостоятелен обект с идентификатор 67653.915.304. 9. 45 в сграда с идентификатор 67653.915.304. 9, находяща се в имот с идентификатор 67653.915.304. 9, съставляващ УПИ I – Административна и жилищна сграда, издадена на 01.10.2019 г. от главния архитект на Община Смолян. Съгласно приложени по делото писмени доказателства жалбоподателката се легитимира като собственик на самостоятелни обекти в сграда с идентификатор 67653.915.304. 9, като с определение № 4312/14.04.2020 г. на ВАС, постановено по адм. дело № 2322/2020 г., жалбата на Е. Б. е приета за допустима. Оспорената виза е издадена по заявление вх. № УТ002167-003/21.02.2019 г. на Д. А., в качеството й на собственик на самостоятелен обект с идентификатор 67653.915.304. 9. 45, както и във връзка с влязло в сила решение № 241/01.07.2019 г. на Административен съд – Смолян по адм. дело № 125/2019 г., с което е отменен изричен отказ на главния архитект на Община Смолян да издаде поисканата виза с дадени изрични указания от съда, че са налице законовите предпоставки за издаване на виза за проектиране на "преустройство на офис в стоматологичен кабинет". В производството пред административния съд са допуснати и три съдебно-технически експертизи, съгласно които сграда с идентификатор 67653.915.304. 9 и сграда с идентификатор 67653.915.304. 8 не са свързани функционално една с друга, имат отделни входове, инсталации и различни административни адреси, както и не са с обща конструкция и представляват две отделни сгради от конструктивно гледна точка с различно предназначение. За да отхвърли жалбата срещу процесната виза за проектиране първоинстанционният съд е приел, че макар и да е допустима, съгласно задължителното за съда определение № 4312/14.04.2020 г. на ВАС, постановено по адм. дело № 2322/2020 г., то същата е неоснователна. Прието е от съда, че оспорената виза е издадена от компетентен орган, в писмена форма с подпис на издателя и обективирана в комбинирана скица от кадастралната карта и подробния устройствен план, както и при спазване на административно-производствените правила и правилно приложение на материалния закон. Според административния съд изискванията за форма на визата за проектиране са установени в специален закон – чл. 140, ал. 2 от ЗУТ, който дерогира приложението на общия – АПК, поради и което в процесната виза са посочени фактическите основания за издаването й, доколкото, макар и лаконично, е записано, че тя се издава за преустройство на офис в стоматологичен кабинет, като фактически основания се съдържат и в заявлението от 21.02.2019 г. на Д. А.. Така посоченото фактическо основание за издаване на визата за проектиране съдът приема, че обуславя и правното основание за издаване, а именно чл. 140, ал. 2 от ЗУТ, което е достатъчно да се извърши проверка за законосъобразността й. Прието от съда също така, че оспорената виза не е издадена в нито една от хипотезите на чл. 140, ал. 3 от ЗУТ, тъй като тези хипотези касаят фактически състав, който коренно се различава от този, за който е издадена визата. Този извод според съда не се променя и от посочването на нормата на чл. 140, ал. 3 от ЗУТ в съобщението за издаване на визата. Административният съд е приел още, че процесната виза е издадена и в изпълнение на влязло в сила съдебно решение, както и че по отношение на визата е неприложима нормата на чл. 185, ал. 2 от ЗУТ, тъй като исканото преустройство се извършва при условията на чл. 185, ал. 1, т. 7 от ЗУТ във връзка с чл. 38, ал. 5 от ЗУТ, като въпросът дали за преустройството е необходимо нотариално заверено писмено съгласие на всички непосредствени съседи следва да бъде коментиран и доказван в следващите етапи на инвестиционното проектиране. Съдът е обосновал извод, че макар и в оспорената виза да не са посочени допустимите височини, плътност и интензивност на застрояване, каквото изискване се съдържа в чл. 140, ал. 2 от ЗУТ, то това нарушение не е съществено, тъй като с визата се разрешава единствено проектиране на преустройство, а не на пристрояване, надстрояване или ново строителство. Позовавайки се на приетите по делото три съдебно-технически експертизи, съдът е приел също така за безспорно, че административна сграда с идентификатор 67653.915.304. 9 е отделна сграда и има самостоятелна конструкция от построената до нея жилищна сграда с идентификатор 67653.915.304. 8. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, напълно възприема и споделя изводите, направени в мотивите на решението. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на оспорената виза за проектиране. От анализа на приложимите разпоредби на чл. 140, ал. 2, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 от ЗУТ следва извод, че визата за проектиране е или копие от действащия ПУП - план за регулация и застрояване /ПР3 или конкретизира и допълва предвижданията на действащия застроителен план. С оглед на това визата за проектиране има отношение и е част от подробния устройствен план - план за застрояване. Правилно административният съд е приел, че процесната виза за проектиране е издадена в хипотезата на чл. 140, ал. 2 от ЗУТ, при спазване на изискуемата форма и при липсва на съществени нарушения на административно-производствените правила. В процесния случай безспорно е поискано издаването на виза за проектиране по чл. 140, ал. 2 от ЗУТ, а не виза по чл. 140, ал. 3 от ЗУТ, който извод следва както от заявлението на ответника Д. А. и приложената по делото административна преписка, така и от самата виза за проектиране, която е издадена за изработване на проект за "преустройство на офис в стоматологичен кабинет", съставляващ самостоятелен обект с идентификатор 67653.915.304. 9. 45 в сграда с идентификатор 67653.915.304. 9. Този извод не се променя и от обстоятелството, че в съобщението за издаване на визата за проектиране е посочен чл. 140, ал. 3 от ЗУТ, тъй като съобщението до заинтересованите страни се съставя след издаването на административния акт и не е част от административното производство по издаването на акта, за да обективира валидно правно основание. Доколкото процесната виза за проектиране е издадена в хипотезата на чл. 140, ал. 2 от ЗУТ, то същата следва да съдържа визираните в цитираната норма реквизити, което в случая е спазено при издаване на оспорената виза за проектиране с оглед на нейния предмет. В съответствие с чл. 140, ал. 2, изр. второ от ЗУТ визата е обективирана върху комбинирана скица от кадастралната карта и подробния устройствен план, като в нея са означени наличните в имот с идентификатор 67653.915.304 сгради, както и самостоятелния обект, преустройството на който следва да бъде проектирано. Действително, в оспорената виза за проектиране не са отразени останалите задължителни реквизити на визата по чл. 140, ал. 2 от ЗУТ, а именно: допустими височини, плътност и интензивност на застрояването, както и допустимите отклонения по чл. 36. Това обстоятелство обаче, както правилно е приел съдът, не обосновава извод за неспазване на законоустановената форма при издаване на процесната виза за проектиране, предвид на това, че в случая не е налице нов строеж, надстрояване или пристрояване, за които се отнасят показатели за застрояване, а се издава за проектиране на преустройство на офис в стоматологичен кабинет, което не води до промяна в обема на съществуващия самостоятелен обект, нито на сградата, в която попада обекта. В тази връзка се явява неоснователно възражението на касатора, че във визата липсва текстова част, в която да е определен обема на проектирането, тъй като видно от съдържанието й в нея изрично е посочен обем на проектирането – преустройство на офис в стоматологичен кабинет, което и съставлява фактическото основание за издаването й, а то от своя страна обуславя и правното основание по чл. 140, ал. 2 от ЗУТ. Правилен е и извода на съда за липса на допуснато нарушение на закона досежно липсата на съгласие на останалите етажните собственици за издаване на визата в съотвествие с чл. 185 от ЗУТ. Такова законово изискване не съществува на етапа на издаване на визата за проектиране, като дори и в хипотезите на чл. 140, ал. 3 от ЗУТ, при които законодателят изисква визата да бъде съобщена на заинтересованите лица по чл. 131 от ЗУТ, не се въвежда изискване за наличие на предварително тяхно съгласие за издаване на същата. Както и правилно е приел първоинстанционният съд, наличието на изрично писмено съгласие на всички непосредствени съседи на процесния обект, изразено в нотариална заверка на подписите, е обстоятелство относимо към един следващ етап на инвестиционното проектиране – одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж за процесното преустройство. Поради това като достига до изводи в този смисъл първоинстанционният съд постановява решение, което съответства на материалния закон и се обосновава от събраните в хода на съдебното производство доказателства. За пълнота на изложеното следва да се има предвид също така, че и във влязлото в сила решение № 241/01.07.2019 г. на Административен съд – Смолян по адм. дело № 125/2019 г., в изпълнение на което е издадена процесната виза, съдът е мотивирал отмяната на изричния отказ за издаване на виза за проектиране на процесното преустройство с изпълнение на всички законови изисквания от страна на заявителката Д. А.. При постановяване на решението не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна и при цялостна преценка на събраните по делото доказателства. Доводите и възраженията на страните са разгледани от съда, а приетите съдебно-технически експертизи са обсъдени заедно с останалите доказателства. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд - Смолян е правилно и не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане от процесуалния представител на ответника Д. А. за присъждане на разноски за тази инстанция, касаторът ще следва да бъде осъден да заплати такива, представляващи реално изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,