Решение № 79 от 4.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8983/2018 г.

Решение № 79 от 4.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8983/2018 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Образувано е по касационна жалба на адв. Я. Хайтов, преупълномощен от адв. Г. Павлов, представител на А. Димитров от [населено място], [държава] срещу решение № 2393/10.04.2018 г., постановено по адм. дело № 6248/2017 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 2275/18.05.2017 г., издадена от пол. инспектор в 03 група, 01 сектор в отдел "Пътна полиция" при СДВР, упълномощен със Заповед № 513 з-347/2017 г. на директора на СДВР, с която, на основание чл. 171, ал. 1, б. "б" от ЗДвП, е наложена принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, но за не повече от 18 месеца". С жалбата не се навеждат касационни основания за отмяна по чл. 209 АПК, а се преповтарят развитите в първоинстанционното производство доводи за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Твърди се, че в конкретния случай както при проверката на пътя, така и при запознаването с принудителната административна мярка не е осигурен преводач, а лицето Димитров не владее български език, което изрично бил заявил. Подчертава се, че съгласно чл. 84 от ЗАНН "... за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, се прилагат разпоредбите на НПК", а съгл. чл. 21, ал. 2 от НПК "лицата, които не владеят български език могат да се ползват от родния си или друг език. В тези случаи се назначава преводач". Иска се Върховният административен съд да приеме, че обжалваната заповед е издадена в нарушение на закона, поради което да постанови решение, с което да я отмени. Ответникът – Началник на отдел "Пътна полиция" при СДВР не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира оспореното решение за правилно и законосъобразно, като постановено при липса на допуснати съществени процесуални нарушения, правилно приложение на материалния закон и обоснованост, поради което счита, че същото следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на обжалване в първоинстанционното производство е принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП. От фактическа страна по делото е установено, че длъжностно лице от състава на отдел "Пътна полиция" при СДВР е съставило Акт за установяване на административно нарушение №Ч-100/17 г., серия Г, бл. № 601850/18.05.2017 г. за това, че на 18.05.2017 г., около 04. 00 ч., А. Димитров е управлявал лек автомобил, марка "Ланд Роувър", рег. № [номер], с посока на движение по бул. "Васил Левски" от бул. "Цар Освободител" към ул. "Граф Игнатиев" и на кръстовището с ул. "Й. Гурко" навлязъл и преминал на червен сигнал на светофарната уредба, работеща в автоматичен режим, като реализирал пътно-транспортно произшествие с движещия се отдясно лек автомобил, марка "Фолксваген Голф" с рег. [рег. номер на МПС]. Водачът – оспорващият Димитров, отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употреба на алкохол. В съставения АУАН е описана точната фактическа обстановка, като нарушителят се е подписал и е отбелязал, че в 3-дневен срок ще "поднесе жалба". Предвид установеното нарушение е издадена процесната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 2275/18.05.2017 г. от пол. инспектор в 03 група, 01 сектор в отдел "Пътна полиция" при СДВР, с която на основание чл. 171, ал. 1, б. "б" от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, но за не повече от 18 месеца". Заповедта е връчена на жалбоподателя веднага на 18.05.2017 г., като е отбелязано от жалбоподателя, че се е запознал със съдържанието й. В самия талон за медицинско изследване А. Димитров е записал: "откажувам да давам кръв". Първоинстанционният съд отбелязва, че на същата дата е връчена и ЗПАМ № 17-4332-002755, издадена от зам. началник отдел ПП към СДВР, с която е наложена на А. Димитров санкция по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП "временно отнемане на свидетелство за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца", на гърба на която жалбоподателят е отбелязал собственоръчно: "знам што потпишувам"/"знам какво подписвам"/. Решаващият съд намира, че оспореният индивидуален административен акт не страда от пороци, тъй като съдържа фактически и правни основания за издаването му по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, като са описани факти относно необходимостта от постановяване на ПАМ, както и правното основание – чл. 22 от ЗАНН. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд отхвърля като недоказани твърденията в жалбата относно заявление от оспорващия, че не владее български език и изразено желание за назначаване на преводач. Първоинстанционният съд приема, че подобно отбелязване на родния му език не е направено в нито един от подписаните от него документи, като напротив - собственоръчно, оспорващият Димитров е записал, че знае/разбира/ какво подписва и че отказва да даде кръв, като лично се е подписал под оспорваната в настоящото производство ЗПАМ, че е получил препис и е запознат със съдържанието й. По горните съображения са отхвърлени като неоснователни твърденията на оспорващия досежно нарушаване правото му на защита. Въз основа на подаване на жалбата пред надлежния съд, първоинстанционният съд намира, че оспорващият е бил наясно и със съдържанието на заповедта за налагане на ПАМ, и с начина и срока за нейното на обжалване, а и самият той не излага фактическа обстановка, различна от описаната. Върховният административен съд – шесто отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд – София град, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания пред нея административен акт, са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването му. Първоинстанционният съд е събрал и ценил относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Решаващият съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като е проверил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Оспореното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон. За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения с разпоредбата на чл. 171, т. 1 от ЗДвП е предвидено прилагането на принудителни административни мерки. Съгласно чл. 171, т. 1 б. "б" от ЗДвП (в релевантната редакция), се прилага ПАМ временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Наличието на изброените нарушения е алтернативно и извършването дори само на едно от тях е достатъчно основание да бъде приложена съответната принудителна административна мярка. Принудителната административна мярка се прилага с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица, като обжалването на заповедта за налагане на ПАМ не спира изпълнението й (чл. 172, ал. 1 и ал. 6 от ЗДвП). Правото на защита на оспорващия Димитров като субективно, публично право, изразяващо се в процесуалната възможност на неговия носител да участва активно в административното производство в защита на своите права и законни интереси, не е накърнено. Напротив, касаторът Димитров е упражнил в пълен обем правото си на обжалване на процесната принудителна административна мярка. Касаторът не оспорва провеждането на процедурата по реда, установен в нормата на чл. 174, ал. 4 от ЗДвП. От приложените по административната преписка – талон за медицинско изследване с отбелязаният отказ, докладни записки, декларация, скица от ПТП се доказва съответствието на установените от административния орган фактически и правни основания в оспорения акт. По делото касаторът не ангажира доказателства, въз основа които да се направи обоснован извод за фактическа обстановка различна от посочената. С налагането на ПАМ е изпълнена целта на чл. 22 от ЗАНН вр. с чл. 171 от ЗДвП – да се осигури безопасността на движението по пътищата и да се преустановят административните нарушения от водача, отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употреба на алкохол и не изпълнил предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,