Решение № 310 от 27.07.2012 г. на ВКС по н. д. № 991/2012 г.

Решение № 310 от 27.07.2012 г. на ВКС по н. д. № 991/2012 г., III н. о., НК, докладчик съдията Севдалин Мавров Касационното производство е образувано по подадена в срок жалба от страна на подсъдимия А. Ю.. Обжалва се решение № 108 от 02.04.12 г., постановено по ВНОХД № 205/12 г. по описа на Софийски апелативен съд. С него е изменена присъда № 2 от 25.01.12 г. по НОХД № 601/11 г. на Врачанския окръжен съд. Посочено е касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3, вр. ал. 5, т. т. 1 и 2 НПК - явна несправедливост на наложеното наказание. Иска се да се намали наказанието при условията на чл. 55 НК и да се приложи чл. 66, ал. 1 НК. Касаторът и неговата защита не се явяват, редовно призовани. От защитата е постъпила молба, с която се иска жалбата да се уважи по посочените в нея основание и доводи. Частните обвинители С. Т. и В. Г. не се явяват, редовно призовани. Техният повереник счита наложеното наказание на подсъдимия за справедливо. Моли да се остави в сила съдебното решение. Прокурорът намира, че наказанието на Ю. не е явно несправедливо. Липсва съпричиняване на съставомерния резултат от другите участници в ПТП. Пледира да се остави в сила въззивният акт. Върховният касационен съд, като взе предвид постъпилата жалба, сочените основание и доводи, постановените съдебни актове и становищата на страните, намира следното: С цитираната присъда подсъдимият А. Ю. е признат за виновен в това, че на 05.10.10 г. в гр. Враца, при управление на собствения си л. а. м. "Фолксваген голф" с рег. № Вр5947 ВС, е нарушил правилата за движение по пътищата по чл. 21, ал. 1 и чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на К. И. и тежка и три средни телесни повреди на С. Т.. На осн. чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. "б", вр. чл. 343, ал. 1, б. "в" и чл. 54 НК е осъден на ТРИ години лишаване от свобода. Ю. е признат за виновен и в това, че в едногодишния срок от наказването му по административен ред с НП № 3512/06.05.08 г., влязло в законна сила на 11.12.08 г., за управление на МПС без съответно свидетелство за управление, при условията на продължавано престъпление, на 31.07.09 г., на 17.09.09 г. и на 10.10.09 г., е управлявал МПС без свидетелство за управление. На осн. чл. 343в, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 54 НК е осъден на ЕДНА година лишаване от свобода. Признат е за виновен и в това, че в едногодишния срок от наказването му по административен ред с НП № 3361/26.10.09 г., влязло в законна сила на 21.07.10 г., за управление на МПС без съответно свидетелство за управление, на 05.10.10 г. в гр. Враца, е управлявал МПС без свидетелство за управление. На осн. чл. 343в, ал. 2, вр. ал. 1 и чл. 54 НК е осъден на ДЕСЕТ месеца лишаване от свобода. На осн. чл. 23, ал. 1 НК му е определено и наложено наказание в размер на ТРИ години лишаване от свобода, което да изтърпи в затворническо общежитие от открит тип при първоначален общ режим. Съдът се е произнесъл по разноските и веществените доказателства по делото. С обжалваното решение присъдата е изменена, като Ю. е оправдан да е извършил деянието и при нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Присъдата е потвърдена в останалата й част. Наложеното наказание на Ю. в действителност е явно несправедливо, но в смисъл обратен на съдържащия се в жалбата. На подсъдимият е наложено минималното наказание от три години лишаване от свобода, предвидено в закона за извършеното престъпление. Като смекчаващи отговорността обстоятелства са взети предвид: чистото съдебно минало на извършителя, който е реабилитиран по право; получените и от него тежки увреждания, като не е отчетена епикризата на л. 60, че след оперативната намеса е изписан в добро здравословно състояние; изразеното съжаление от извършеното; предоставените му родителски права за отглеждането на малолетното му дете. На тях са противопоставени: проявената упоритост да управлява МПС без свидетелство за правоуправление, за което двукратно е санкциониран по административен ред; тежестта на допуснатото нарушение, изразило се в движение със скорост 99 км/ч - два пъти превишаваща допустимата за населено място; телесните увреждания и имуществените вреди, извън обосноваващите правната квалификация. Настоящият състав на ВКС се солидаризира със САС, че възприетите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства са налагали определянето на наказание около средния размер, предвиден в закона - от три до десет години лишаване от свобода. Ето защо не само липсват предпоставките за определяне на наказанието при условията на чл. 55 НК или условното осъждане на Ю., но въззивната инстанция не е имала възможност да коригира присъдата в санкционната й част, поради липсата на съответен протест или жалба от частните обвинители. В този смисъл, наличието на пясък по пътното платно не е смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като задължение на всеки водач е да съобрази скоростта си на движение със състоянието на настилката. Още по-малко, като такова обстоятелство, може да се вземе предвид поведението на другите двама водачи, които са се движили в насрещните две ленти на пътя, в които Ю. е навлязъл, след като е загубил управлението на автомобила, вследствие на допуснатото нарушение на чл. 21 от ЗДвП. Справедливи са и наказанията за другите две престъпления по чл. 343в НК. Спрямо тях в касационната жалба не са посочени смекчаващи отговорността обстоятелства, които не са взети предвид или са останали недооценени. Съгласно посоченото, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради което решението на САС следва да се остави в сила. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,