Решение № 3986 от 3.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1679/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, подадена чрез старши юрисконсулт Я. Кънчева, против Решение 7568/05.12.2023 г., постановено по административно дело 6734/2023 г. по описа на Административен съд София град. С оспореното решение е отменена Заповед 327/02.06.2023 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на А. Кацарчев на заеманата от него длъжност Директор Дирекция Финансова в ДФ Земеделие, считано от 02.06.2023 г. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което се иска неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се отхвърли подадената срещу заповедта жалба. Касационната жалба се поддържа от процесуалния представител посредством писмена молба с искане за уважаването й и присъждане на разноски. Ответната страна А. Кацарчев се представлява от адвокат К. Данева, която оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение по съображения, развити в писмен отговор. Претендира сторените разноски за адвокатско възнаграждение в хода на касационното производство, за което представя доказателства за извършването им. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага съдебното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законово определения срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред административния съд е посочената по-горе заповед, която е мотивирана с посочено правно основание чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл, която разпоредба дава възможност на органът по назначаването да прекрати служебното правоотношение без предизвестие при обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3 ЗДСл. Настоящият съдебен състав споделя основния мотив на първоинстанционния съд, обусловил изхода на спора, а именно незаконосъобразност на заповедта поради съществено нарушение на изискванията за форма съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Нарушена е изричната разпоредба на чл. 108, ал. 1, изр. 2 ЗДСл, според която когато служебното правоотношение се прекратява на основанието по чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл, в заповедта задължително се посочват и фактическите обстоятелства, обуславящи обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения. Процесната заповед не съдържа каквито и да е конкретни факти, които да обуславят обективната невъзможност на служителя да изпълнява възложените му функции. Такива факти не се съдържат и в документите, които са част от представената по делото административна преписка. Липсата на мотиви на административния акт не може да бъде преодоляна след издаването му посредством излагането на нови факти, тълкувания или съждения от страна на съда или на страните в процеса. Установеният от съда порок във формата е достатъчно и самостоятелно основание за отмяна на оспорената заповед, доколкото възпрепятства съда да осъществи контрол за нейната материална законосъобразност. Предвид изложените мотиви, неоснователни се явяват твърденията на касационния жалбоподател за неправилност на решението по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Съдебният акт е постановен при правилно приложение и тълкуване на материалния закон. Съдът е съобразил събраните доказателства, анализирал ги е правилно и е установил в пълнота относимите факти, след което е постановил мотивиран и обоснован съдебен акт, съобразен с изискванията на чл. 172а АПК. Съдебното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на ответната страна следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в доказан размер от 900 лева, като възражението на касационния жалбоподател за неговата прекомерност е неоснователно, тъй като този размер е под законоустановения минимум съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,