Решение № 1930 от 19.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9046/2023 г.

Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", подадена чрез адв. А. Пачаманов и адв. В. Герджиков от Софийска адвокатска колегия, срещу решение 4283 от 28.06.2023 г., постановено по адм. дело 8242/2021 г. на Административен съд София-град, с което е отменено негово Уведомително писмо с изх. 01-2600/3562/24.06.2021 г за одобрение на заявка за плащане 02/22.16.0518/89849/07.01.19 г; 03/22.16.0518/89849/08.01.19 г; 04/22.16.0518/89849/06.02.19 г.; 05/22.16.0518/89849/08.03.19 г.; 06/22.16.0518/89849/03.04.19 г.; 07/22.16.0518/89849/10.05.19 г. и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне в едномесечен срок от влизане в сила на решението, при спазване на дадените в него задължителни указания на съда по тълкуването и прилагането на закона и Държавен фонд "Земеделие" е осъден да заплати на "НЮ ПРОДЖЕКТС КОНСУЛТ" ЕООД направените по делото разноски. С касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение по същество на спора, с което да се отхвърли оспорването на обжалвания административен акт. В допълнително писмено становище, се поддържа касационната жалба, претендират се разноски. Ответникът - "НЮ ПРОДЖЕКТС КОНСУЛТ" ЕООД, представлявано от адв. Рашева, оспорва изцяло жалбата, като излага подробни съображения за нейната неоснователност. Претендира сторените в производството разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след като обсъди касационните доводи, на основание чл. 218 от АПК, намира касационната жалба за допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на "Ню Проджектс Консулт" ЕООД срещу уведомително писмо с изх. 01-2600/3562/24.06.2021г. за одобрение на заявка за плащане 02/22.16.0518/89849/07.01.19г.; 03/22.16.0518/89849/08.01.19г.; 04/22.16.0518/89849/06.02.19г.; 05/22.16.0518/89849/08.03.19г.; 06/22.16.0518/89849/03.04.19г.; 07/22.16.0518/89849/10.05.19г., на заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с което по горепосочените заявки за плащане е редуцирана стойността на финансовата помощ по схема "Училищен плод", за периода м. 11. 2018 г. до м. 04. 2019 г. включително. Съдът отменил като незаконосъобразен оспорения акт и е върнал преписката за ново произнасяне на административния орган, при спазване на дадените в него задължителни указания на съда по тълкуването и прилагането на закона. Осъдил ДФЗ да заплати на дружеството направените по делото разноски. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган и в законоустановената писмена форма, но при непълнота на реквизитите по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Според първоинстанционния съд от оспореното уведомителното писмо, не става ясно защо административният орган е отказал плащане на сумите по заявките. Този извод съдът е направил след като е съобразил заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводната експертиза, според което частичния отказ по заявките за плащане за процесния период не е извършен на основание липса на документална обоснованост, и извършените от "Ню Проджектс Консулт" ЕООД разходи за раздаване по схеми "Училищен плод" и "Училищно мляко", за периода от м. 11. 2018 г. до м. 04.2019 г. вкл., които подлежат на възстановяване по Наредбата и възлизат на стойност 589969, 88 лв без ДДС. По тези съображения съдът е счел, че от съдържанието на оспорения акт изобщо не става ясно на какво основание е извършена редукцията на финансовата помощ и постановеният отказ в заявката за плащане на основание чл. 4, ал. 6 от Наредбата е незаконосъобразен. При така изложеното от правна страна, обвързано с направените фактически установявания, административният съд е направил извод за наличието на основание по чл. 146, т. 2 от АПК, налагащо отмяна на акта и връщане на преписката за ново разглеждане съгласно чл. 173, ал. 2 от АПК. Обжалваното решението е правилно. На основание чл. 221, ал. 2 пр. 2 от АПК, Върховният административен съд препраща и към мотивите на първоинстанционния съд, като намира за обосновани неговите изводи. Неоснователни са възраженията на касатора, че обжалваното решение е поставеното в противоречие с материалния закон и е необосновано. Административен съд София - град подробно е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства, обсъдил е възраженията на страните, а формираните правни изводи са обосновани и напълно съответни на приложимите материалноправни разпоредби. Съдът обосновано е приел, че оспореното уведомително писмо е издадено при съществен порок по отношение на изискванията за форма на административния акт. Мотивите са задължителен реквизит и следва да са изложени както в частта, касаеща правното, така и относно фактическото основание за издаване на акта (чл. 59, ал. 1, т. 4 от АПК). По всяко едно от горецитираните заявления, са направени фактическите констатации на административния орган по чл. 4, ал. 6 от Наредбата, тъй като: "Същите не отговарят на правилата за финансирането в приложимите Регламент (ЕС) 1308/2013 и Регламент (ЕС) 40/2017 и за тях не е предвидено възстановяване в Националната стратегия за прилагането на схема за предлагане на плодове, зеленчуци, мляко и млечни продукти в детските градини и училищата в Република България от учебната година 2017/2018 до учебната 2022/2023 г. съгласно чл. 23, параграф 8 от Регламент (ЕС) 1308/2013 г., предвид което тези разходи са недопустими за финансиране.", без да са изложени мотиви. Мотивирането на акта е задължение на административния орган и следва да се съдържа в него или в преписката по издаването му. В случая това задължение не е изпълнено. Изискването за мотивиране на отказа да бъде изплатена определена доставка по Схема "Училищен плод" и/или Схема "Училищно мляко" е именно посочване на фактическите основания и съпоставянето им с правните такива, от които административният орган черпи правомощието си да издаде отказа. Поради това е правилна преценката на съда за нарушаване на изискването за форма. Посочването на фактическите и правни основания за издаването на акт от страна на органа са предпоставка, обуславяща възможността за упражняване на контрол върху същия, а и за възможността за организиране на адекватна защита спрямо него. В случай, че решаващият орган счита, че са налице предпоставките на общностни и национално приложими нормативни актове да бъдат преценени определени разходи, заявени за възстановяване по чл. 4, ал. 6 от Наредбата, като недопустими за финансиране, то същият следва да мотивира надлежно волеизявлението си в административния акт. Обжалваното решение не страда от релевираните пороци, с касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, е неоснователна претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски по делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,