Решение № 8032 от 30.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9360/2015 г.

Решение № 8032 от 30.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9360/2015 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от ГД"Изпълнение на наказанията"-ОС "Изпъление на наказанията" гр. С. З., срещу решение № 124/08.07.2015 г., постановено по адм. дело № 535/2014 г. по описа на Административен съд - Стара Загора. С нея се оспорва решението като неправилно и недопустимо. Твърди се, че производството по чл. 257 АПК е исково. Развива се при наличие на бездействие на административен орган да изпълни задължение произтичащо пряко от нормативен акт, т. е. в нормативния акт трябва да е предвидено правомощие на административния орган да извърши действие от кръга на неговата компететност, тъй като това провомощие следва да бъде едновремнно право и задължение. Счита се, че в конкретния случай тези предпоставки не са налице. Поисканото от началника на затвора изпълнение на задължение по силата на чл. 9 от КЗПЧОС не може да се защити по реда на чл. 257 от АПК, тъй като липсва субективно право, което да бъде защитено по посочения ред. Затова и искането на Х. се явява недопустимо. Иска се отмяна на решението. Ответникът - М. Х. моли да отхвърли подадената касационна жалба, като неоснователно и недоказана. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Поддържа се, че искането за вписване в книжката на затворника, че изповядва религия - ислям е преклудирано защото молбата е подадена с вх. № 58 от 30.07.2008 г. и второто му искане за осигуряване на подходяща храна съответваща на изповядваната религия се явява също преклудирано, защото то следва първото искане. Независимо от това, по принцип по силата на правомощията си по чл. 15, ал. 1 и 4 от ЗИНЗС, администрацията следва да осигури на лишените от свобода храна съответстваща на изискванията на изповядваната религия и нарушението на това право представлява бездействие. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд -Стара Загора, е образувано жалба на М. Х., с която се оспорва бездействието на началника на затвора във връзка с подадена от него молба вх. № 134/05.11.2014 г. с искане да бъде вписано в затворническото му досие, че изповядва религия "ислям" и да му се осигури съответстващта храна. В обжалваното в настоящото производство решение първоинстанционният съд е приел, че оспорването е процесуално допустимо, като направено в срока по чл. 256 от АПК. Съдът е приел за доказани и другите предпоставки уважаване на искането. Приел е, че по силата на чл. 12, ал. 1 от ЗИНЗС, прякото ръководство и контрол на местатата за лишаване от свобода се осъществява от ГД "Изпълнение на наказанията", възложени им с този закон, а началникът на затвора отговаря за спазването на законността в съответния затвор и изпълнява функциите си възложени му с ЗИНЗС. Основния спорен въпрос в хода на процеса е сведен до установяване на наличието на задължение за администрацията да осигури храна от вида съответстващ на изповядваната религия от Х.. С оглед на това съдът позовавайки се на чл. 9 от ЕКПЧ и чл. 10 от ХОПЕС е приел за установено по делото незаконосъобразно бездействие на администрацията да осигури храна съответстваща на изповядваната религия на жалбоподателя и да отрази това обстоятелство в книжката му. Въз основа на посоченото и направен подробен анализ на доказателствата по делото и приложимата правна уредба съдът е уважил жалбата. Решението е правилно. Административният съд е изяснил всички релевантните факти по делото. Обсъдил е подробно доказателствата, свидетелските показания и приложимата правна уредба. Мотивираният извод за основателността на жалбата е в съответствие с фактически установеното и в съответствие с приложимия закон. Административният съд е извел верни правни изводи, които напълно се подкрепят от настоящата инстанция. Правилно е заключението на съда, че по делото безспорно е установена срочността на подадената от Х. жалба. Установено е, че многократно е подавал молби до администрацията и жалби, като последната е с отразен вх. № 134 от 5.11.2014 г., все във връзка с неудоволетворяването на исканията за предоставяне на съответстваща на религията му храна, както и по отношение на неотразяването на факта на изповядваната религия в книжката му. Жалбата му до първоинстанциония съд е подадена на 19.11.2014 г. т. е. в срока по чл. 256 АПК. В тази връзка възраженията в касационната жалба за недопустимост на искането като направено след срока по чл. 256 АПК се явяват неоснователни. Обосновано първоинстанциония съд е приел наличие на бездействие при изпълнение на административна дейност по смисъла на чл. 256 и чл. 257 от АПК от страна на администрацията на затвора по подаденото от Х. последно искане вх. № 134 от 05.11.2014 г. В мотивираното си становище и представителят на административната прокуратура в съдебно заседание посочи, че освен в националното законодателство чл. 15, ал. 1, т. 4 ЗИНЗС в Европейските правила за затворите, приети от Комитета на министрите към съвета на Европа е предвидено задължение, че на затворниците се осигурява питателна храна, като се взема предвид възрастта, здравословното състояние, религията и физическото им състояние. Ето защо правилно и законосъобразно е прието от административния съд, че неизпълнението на това задължение следва да се разглежда, като нарушение на правото на лицето на свобода при изповядване на религия. Нарушението на това право представлява незаконосъобразно административно бездействие. За наличието на такова задължение е необходимо и напълно достатъчно лицето да е заявило по съответния ред пред затворническата администрация, че изповядва религия "ислям" и че желае храната му да се съобрази с религията изповядвана от него. Нормата на чл. 257 АПК предполага изпълнение на това задължение, което както се посочи по-горе в мотивите е свързано с нормативен акт, поради което е осповането му е основателно и съдебното решение се явява правилно. Що се касае до искането за вписване на изповядваната религия в книжката на лишения от свобода, то отказът също се явява незаконосъобразен. С вероизповеданието се свързват редица права на лишените от свобода, поради което вписването му в документацията е свързано с упражняването им. Съдът е обсъдил всички представени по делото доказателства, поради което е постановил правилно решение. Настоящата инстанция счита, че не са налице твърдените в жалбата касационни основания за отмяна на оспореното решение. Водим от горното, атакуваното решение, като правилно, законосъобразно и надлежно обосновано, следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - състав на трето отделение,