Решение № 6912 от 2.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2729/2016 г.

Решение № 6912 от 2.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2729/2016 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. Б. М. срещу решение № 8023/17.12.2015 г., постановено по адм. д. 4362/2015 г. по описа на Административен съд - С.-град (АССГ). Касационната жалбоподателка оспорва съдебното решение като твърди, че то е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, както и в противоречие с практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС). Иска да бъдат отменени обжалваното съдебно решение. В писмена защита е формулирано и искане за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционният съд. Подробни съображения в подкрепа на твърденията за наличие на касационното основание - съществени процесуални нарушения и относно наличието на дискриминация са изложени в касационната жалба и писмена защита. Не претендира разноски и не поддържа искането си за отправяне на преюдициално запитване до СЕС за обхвата на приложното поле на Директива 2000/78/ЕО и разпределението на доказателствената тежест в процеса. Ответната страна Комисията за защита от дискриминация (КЗД, Комисията) оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Ответната страна Г. К., кметски наместник на с. Н., редовно призована за съдебно заседание, не се е явила, не е изпратила представител и не е изразила становище по касационната жалба. Не претендира разноски. О. П. С. А., кмет на О. Р., редовно призован за съдебно заседание, не се е явил, не е изпратил представител и не е изразил становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение № 8023/17.12.2015 г., постановено по адм. д. 4362/2015 г. по описа на АССГ е отхвърлена жалбата на Р. Б. М. против Решение № 136/25.03.2015 г. на КЗД, с което е установено, че: 1. Г. К. в качеството й на кметски наместник на с. Н., община Радомир, не е осъществила дискриминация по признак "убеждение" и "лично положение" по смисъла на чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр) и не е извършила "тормоз" по смисъла на т. 1 от § 1 от ДР на ЗЗДискр на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр спрямо Р. Б. М. от с. Н., община Радомир; 2. кметът на О. Р. не е осъществил дискриминация по признак "убеждение" и "лично положение" по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр и не е извършил "тормоз" по смисъла на т. 1 от § 1 от ДР на посочения закон спрямо Р. Б. М. от с. Н., О. Р. (в решението на КЗД се съдържа и трети диспозитив "Оставя е без уважение жалба с вх. № 44-00-1997/14.05.2013 г. и допълнително приложение към нея с вх. № 44-00-2288/30.05.2013 г., подадени от Г. Н. П."). Със съдебното решение са присъдени разноски в полза на Комисията. Като страни в процеса пред АССГ са конституирани участвалите пред КЗД лица Р. М., кметския наместник на с. Н. и кмета на О. Р.. АССГ е приел, че оспореното решение на Комисията е издадено от компетентен орган, при спазване на предвидената в закона форма, без допуснати нарушения на административно производствените правила и при правилното приложение на материално правните разпоредби и целта на закона. Административният съд е приел, че правилно Комисията не е установила неравно третиране или тормоз спрямо жалбоподателката, които да са обусловени от защитим признак. Така постановеното решение е валидно, допустимо, но неправилно. Административният съд е постановил съдебно решение в законен състав по надлежно упражнено оспорване срещу подлежащ на обжалване акт на КЗД. Подробно и задълбочено решаващият съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства, основна част от които представляват документи от административната преписка. При разглеждане на спора пред първата инстанция са конституирани като страни тези участници в административното производство, които са посочени като конституирани от КЗД в титулната част на Решение № 136/25.03.2015 г. на Комисията. При конституирането на страните АССГ правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 152, ал. 3 от АПК се е съобразил с посочените от КЗД имена и адреси на страните в производството. В оспорването до АССГ Р. М. не е навела изрично доводи за допуснати нарушения при конституирането на страните в административното производство, но при задължителната служебна проверка по чл. 168 от АПК първоинстанционният съд е следвало да установи, че с уточняваща молба вх. № 44-00-2040/07.05.2014 г. Р. М. е индивидуализирала и други субект, за които твърди, че са упражнявали спрямо нея тормоз (В. П. и О. Т.). В същата тази молба уточнение жалбоподателката е посочила точен период на актовете, които твърди, че са дискриминационни, мястото на извършването им, лицата, които са ги извършили и е посочила другите лица, спрямо които е поставена в неравностойно положение. Тази молба уточнение, независимо, че е част от административната преписка, за което няма съмнение поради наличието на поставен върху нея входящ номер, очевидно не е възприета от състава на КЗД, който е постановил оспореното пред АССГ решение. Този извод се потвърждава от неправилното конституиране на страните в административното производство, довело и до неизясняване на спора от фактическа страна и формираните правни, които се почиват основно върху липса на фактически твърдения от страна на жалбоподателката, каквито тя на практика е направила в тази молба уточнение. Изводът, че административната преписка не е администрирана в съответствие с извършените от страните в производството процесуални действия, се потвърждава и от обстоятелството, че в нея се съдържат документи (л. 39 и л. 40 от преписка № 146/2014 по описа на КЗД), които нямат абсолютно никакво отношение към жалбата на Р. М., както и включването на трети диспозитив в решението на КЗД, който е напълно неотносим към разглеждания въпрос. Тези допуснати процесуални нарушения в производството пред КЗД не са констатирани от АССГ, което е довело до постановяване на неправилно съдебно решение в противоречие на закона - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. След отмяна на обжалваното съдебно решение на основание чл. 221, ал. 2 от АПК трябва да бъде отменено и решението на КЗД, постановено в нарушение на административно производствените правила - основание за оспорване по чл. 146, т. 3 от АПК, а делото да бъде върнато като преписка на КЗД за ново произнасяне след правилно конституиране на страните, съобразяване с молбата уточнение от 07.05.2014 г. на Р. М. и изясняване на спора от фактическа страна. По водене на делото Р. М. не е направила разноски, не претендира заплащане на такива, поради което с оглед изхода на спора, разноски не следва да бъдат определяни. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение