Решение № 963 от 7.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2303/2008 г.

Решение № 963 от 7.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2303/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по § 2 от ПЗР на ГПК във вр.с чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.) Образувано е по касационна жалба на Р. В. Г. против решение от 17.12.07 г. по гр. дело № 3228/06 г.на Софийски градски съд. С него е отменено решение от 31.05.06 г. по гр. дело № 8015/04 г. на Софийски районен съд, 50 състав и е постановено друго, с което е отменен на основание чл. 227, ал. 1 б. "в" от ЗЗД договор за дарение, обективиран в нот. акт № 22/97 г., по силата на който В. М. Л. е дарил на Р. В. Г. право на строеж върху апартамент № 9, на 2-ри етаж на жилищната сграда, предвидена за построяване в дворно място, съставляващо парцел ****, 63 в кв.7-г по плана на гр. С., ул. "М" № 11, вх. 1, ет. 2. Изложени са касационните основания по чл. 218б, б. "в" от ГПК (отм.). Моли решението да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Ответниците по касационната жалба М. П. Л. и М. В. Л. не заявяват становище. Върховният касационен съд, състав на IV г.о., приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.), срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й по реда на чл. 218ж, ал. 1 от ГПК (отм.), с оглед заявените касационни основания, съдът установи следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 17.11.97 г. Васил Л. (първоначален ищец, починал по време на процеса и заместен от наследниците си М. Л. и М. Л.) е дарил на дъщеря си Р. Г. право на строеж върху апартамент № 9, на II ет. на жилищната сграда, предвидена за построяване в дворно място, съставляващо парцел ****X-62,63 в кв. 7-г по плана на гр. С., като дарителят си е запазил пожизнено право на ползване. Това направил и за апартамент № 7, на II ет.на същия адрес, който дарил на сина си М. Л. На 15.12.03 г. Р. Г. е прехвърлила на синовете си собствеността върху процесния апартамент № 9, довършен в груб строеж, находящ се в жилищната сграда на ул. "М" № 11, вх.1, ет. 2. На 22.03.04 г.ответницата е получила нотариална покана, с която В. Л. поискал да му плаща ежемесечно сума в размер на минималната работна заплата за страната. На 13.04.04 г.е получила второ уведомително писмо от В. Л. за уреждане извънсъдебно на отношенията си. При така установените факти въззивният съд е приел, че искът е основателен. Направен е извод, че ответницата Р е имала финансова възможност да оказва да баща се месечна издръжка, който е бил с влошено здравословно състояние и месечните му доходи от пенсия не са били достатъчни да покриват нуждите му. Касационната жалба е основателна. Въззивният съд е формирал вътрешното си убеждение, без да обсъди всички доказателства от съществено значение за изхода на спора по реда на чл. 188, ал. 1 от ГПК (отм.). Следвало е да се съобрази обема на активната легитимация на дарителя за водене на делото при наличието на данни, че дарението е извършено с имот, който е бил съпружеска имуществена общност. Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 2 от СК (отм.) разпореждането с общи движими и недвижими вещи и права върху тях се извършва съвместно от двамата съпрузи, като всеки прехвърля своята идеална част. Ето защо отмяната на дарението следва да бъде извършена за всеки от дарителите съобразно прехвърлената от него идеална част. Допуснатите нарушения на съдопроизводствените правила са довели до необосновани изводи, поради което и неправилно е приложен материалния закон. На основание чл. 218ж, ал. 1 от ГПК (отм.) решението следва да бъде отменено и делото върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане следва да се преценят и правата на ответницата Р с оглед настъпилото наследствено правоотношение. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.