Решение № 9043 от 8.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11387/2019 г.

Решение № 9043 от 8.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11387/2019 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - Б., депозирана чрез гл. юрк. Любенова, против Решение № 1140/21.06.2019 г. на Административен съд - Б., трети състав, постановено по адм. д. № 982 по описа за 2019 г. на този съд. С решението е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 0 П - 81 - 480297/05.04.2019 г. на директора на дирекция "Контрол" при ТД на НАП - Б., с която на "АБА - 11" ООД, притежаващо ЕИК *********, е наложена принудителна административна мярка "запечатване на търговски обект - траурна агенция АБА", находяща се в гр. Б., комплекс "З.", бл. ..., партер и забрана за достъп до него за срок от 20 дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 ЗДДС. В полза на дружеството са присъдени разноски в размер на 1010 лева. Касаторът твърди, че първоинстанционното решение е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, защото е постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Доказателствата по делото не били разгледани в действителното им съдържание, те са преценени превратно от съдебния състав, в резултат на което той достигнал до неправилни изводи. По съществото на спора се твърди, че е недопустимо участващият в търговският оборот субект да не регистрира и да не отчита получените приходи, съобразно действащото законодателство. С издаване на оспорената заповед е защитен държавния и обществен интерес, заповедта е мотивирана, а присъденото адвокатско възнаграждение е несъобразено с действителната и фактическа сложност по делото. Моли за пререшаване на делото. Ответникът по КЖ - "АБА - 11" ООД, притежаващо ЕИК *********, със съдебен адрес гр. Б., ул. "М." ..№... - 63, офис 1, я е оспорил с доводи, изложени от адв. Х. М.. Моли за оставяне в сила на съдебното решение. Прокурорът дава становище за допустимост и основателност на КЖ. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, валидността, допустимостта и правилността на съдебното решение и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото и в срок, поради което жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е частично основателна само по отношение на присъдените разноски. По делото е установено следното: На "АБА - 11" ООД е направена проверка, за резултата от която е съставен протокол № П - 02000218214392 - 073 - 001/03.04.2019 година. Констатирано е, че за периода от 05.12.2018 г. до 03.04.2019 г. в търговски обект - траурна агенция "АБА", находяща се в гр. Б., к - с "З.", бл. ..., партер, са приети плащания в размер на 300 лв. и на 1235 лева, но за сумите не е издадена своевременно бележка от регистрираното и действащо в обекта фискално устройство. По време на проверката са приобщени копия от квитанции към ПКО с № 25/22.09.2018 г. и с № 404/21.09.2019 г., копия от фискални бонове от 05.11.2018 г. за сумите в размер на 300 лв. и 1235 лева, извлечение от оборота от ФУ за периода от 2013 г. - 2018 година, справка за задълженията на "АБА - 11" ООД, АУАН сер. №F80297 от 03.04.2019 година. На основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС е издадена процесната заповед за налагане на ПАМ - запечатване на търговския обект за срок от 20 дни и забрана на достъпа до него. Касационната инстанция счита въз основа на така установената фактическа обстановка, че административният съд правилно е отменил оспорената пред него заповед за налагане на ПАМ, след като по делото е останало недоказано обстоятелството, че на 21. 09. и на 22.09.2018 година, са направени плащания, неотчетени чрез издаване на касов бон. Констатациите на издателя на заповедта са направени въз основа на копия от документи, които са оспорени от пълномощника на дружеството и по делото не са депозирани оригиналите на документите. Правилно съдът се е позовал на предвиденото в разпоредбата на чл. 183 ГПК, че когато по делото се прилага документ, той може да бъде представен и в заверен от страната препис, но в такъв случай при поискване тя е длъжна да представи оригинала на документа или официално заверен препис от него. Върху издателят на заповедта в случая пада задължението да представи оригинала на оспорените документи, но административният орган не ги е депозирал пред съда, въпреки осигурената му процесуална възможност за това. Поради това съдът законосъобразно е изключил от доказателствата по делото копията на квитанции към ПКО с № 404/21.09.2018 г. и 25/22.09.2018 година. Други доказателства за действително реализирани плащания не са събрани по делото, освен оспорените копия на документи. В допълнение към изложените от административният съд съображения, касационната инстанция добавя констатираното в протокола за извършена проверка, че фискални касови бележки за двете плащания са издадени със закъснение на 05.11.2018 година, което означава, че плащанията са отчетени, макар и по - късно. Касационната жалба по отношение съществото на спора е неоснователна и първоинстанционното решение в тази част трябва да бъде оставено в сила. В частта за присъдените разноски КЖ е основателна за разликата над 550 лв. до присъдените 1010 лева. Предметът на делото е без определен материален интерес и сумата в размер на 1010 лв. не кореспондира с оглед характера на производството, правните действия на страните и сложността на делото. Проведени са само две съдебни заседания, без изслушването на заключения по експертизи. В заседанията е приета административната преписка и е направено оспорване на представените копия на документи. Поради това разноските за първата инстанция трябва да бъдат намалени до 550 лева. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение