Решение № 6148 от 11.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14092/2009 г.

Решение № 6148 от 11.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14092/2009 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по две касационни жалби от Кръстинка Маринова Кудинова и Мирослав Петров Йорданов чрез пълномощника им - адвокат Ани Тинева Максимова против решение № 1101 от 23.06.2009 г. по адм. дело № 2564/2008 г. на Варненския административен съд, с което е изменена заповед № Г-ПР-147 от 22.08.2008 г. на кмета на район "Аспарухово" при община Варна и оценката на извършени подобрения в част от 128 кв. м. от имот № 3294 по плана на новообразуваните имоти на местността "Боровец-юг", землище "Галата" на град Варна е увеличена от 50 лева на 251.80 лева. Релевират доводи за противоречие с материалния закон - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. По делото е постъпила и частна жалба от Златка Стоянова Йорданова чрез пълномощника й - адвокат Таня Иванова против определение № 3688 от 28.07.2009 г. по същото дело. С него в производство по реда на чл. 248 ГПК, административният съд е изменил размера на присъдените на страната разноски, като ги е намалил от 470 лева на 270 лева. Позовават се на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната община с писмени възражения оспорва, както касационните, така и частната жалби. Частната жалбоподателка писмено изразява становище за основателност на касационните жалби. Ответната страна Иван Димитров Куманов чрез пълномощника си - адвокат Иван Белинов писмено възразява срещу касационните жалби. Останалите заинтересовани страни не изразяват становище по касационните и частната жалби. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите. Мотивира се, че съдът обосновано се е позовал на заключението на тройната съдебно-техническа експертиза. Касационните и частната жалба са подадени от надлежни страни в сроковете по чл. 211, ал. 1 и чл. 230 от АПК и са процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни. Производството пред административния съд е по реда на чл. 145 и следващите от АПК във връзка с § 31, ал. 3 ПМС 234/1999 г. Образувано е по жалби от Мирослав Петров Йорданов и Златка Стоянова Йорданова против заповед № Г-ПР-147 от 22.08.2008 г. на кмета на район "Аспарухово" при община Варна. С нея е одобрена оценката на извършени подобрения в процесния имот в размер на 50 лева. Те са платими от наследниците на бившия собственик - Иван Димитров Куманов в полза на наследниците на бившия ползвател Петър Йорданов Кудинов в 3-месечен срок от влизане на заповедта в сила. Възразили са, че оценката е силно занижена. От писмените доказателства по делото съдът е установил, че оценителното производство е инициирано с молба от 29.11.2007 г. от наследниците на Иван Димитров Куманов за оценка на подобренията в част от имот № 3924 в местността "Боровец-юг". Легитимирали са се, като собственици с приключила реституционна процедура за възстановяване на имота на 128 кв. м., които с плана на новообразуваните имоти попадат в отреден за тях имот, и които са ползвани от ползвателя Петър Йорданов Кудинов. Съгласно извършената експертна оценка е оценено само лозе на възраст от 20 години - 50 броя на обща стойност 50 лева. За изясняване на спора съдът е допуснал първоначално комбинирана експертиза, за да установи точното разположение на въпросните 128 кв. м. и съответно разположените в тях трайни насаждения. Оценката, определена от вещото лице с двете корекции, направени в съдебно заседание е възлизала на 601.49 лева. След оспорването й е назначена тройна съдебно-техническа експертиза, оценила трайните насаждения на 251.80 лева. Изяснен е произходът на сериозната разлика между двете заключения, дължащ се на различното време, когато е посетен имотът и различното вегетативно развитие на трайните насаждения. Вещите лица са оценили и строителните подобрения - мрежа и колове на 162.28 лева. Съдът е възприел заключението на тройната експертиза и е приел, че оспорената заповед следва да се измени, като оценката на трайните насаждения се увеличи от 50 лева на 251.80 лева. В същото време е изложил съображения, че мрежата и коловете не са трайно прикрепени към терена, поради което могат във всеки един момент да бъдат вдигнати и прибрани от наследниците на бившия ползвател. Поради това тяхната равностойност не е присъдена и оценката не е увеличена за размера им от 162.28 лева. Така постановеното решение правилно. По касационните жалби, подадени от Кръстинка Маринова Кудинова и Мирослав Петров Йорданов. Те са с напълно идентично съдържание, поради което подлежат на обсъждане съвместно. На първо място в жалбите са повтаря доводът и пред административния съд за недопустимост на изменения административен акт като постановен по искане, подадено след изтичане на срока по § 31, ал. 2 ПМС 234/1999 г. Искането за оценка от наследниците на бившия собственик е подадено на 29.11.2007 г., а планът на новообразуваните имоти е одобрен със заповеди на областния управител от 2002 и 2003 г. Поради това не е спазен 3-месечният срок от влизане в сила на плана на новообразуваните имоти, който според касаторите има преклузивен характер. Доводът е изцяло неоснователен. Анализът на разпоредбата на § 31 от ПМС 234/1999 г. ясно и недвусмислено установява, че срокът за предявяване на искането за извършване на оценка е от инструктивно естество. Липсват каквито и да било формулировки, които да сочат на преклузивен характер. В този смисъл е и постоянна практика на Върховния административен съд, четвърто отделение. Поради това оспорената пред първоинстанционния съд заповед е допустима и правилно е разгледана от съда по същество за законосъобразност. Вторият довод касае претенцията за включване в оценката и на стойността на извършените строителни подобрения. Видно от тройната съдебно-техническа експертиза те представляват 20 бетонови кола, един метален ограден кол и 61.80 м телена оградна мрежа. Оценени общо възлизат на 162.80 лева. Както в самото заключение, така и при изслушването и приемането му с съдебното заседание на 21.05.2009 г., експертите са пояснили, че бетонните и металните колове не са трайно прикрепени и могат да бъдат демонтирани без съществени увреждания. Съдът е възприел заключението и в тази насока и е обосновал извод, че те правилно не са оценени в административното производство, поради което не ги е включил в увеличената оценка при изменението на заповедта на кмета на общината, с което на свой ред е постановил правилно решение. Не е допуснато твърдяното в касационните жалби нарушение на материалния закон и обжалваният съдебен акт следва да се остави в сила. По частната жалба, подадена от Златка Стоянова Йорданова: След постановяване на решението, съдът е провел и производство по реда на чл. 248 от ГПК. Обсъдил е възражението от ответната община за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от Златка Стоянова Йорданова и присъдено с решението в пълния му доказан размер от 400 лева. Произнесъл се е с обжалваното определение, като е изменил присъдените разноски в полза на тази жалбоподателка, намалявайки ги от 470 лева на 270 лева. Така постановеното определение е правилно. Съдът изключително внимателно и прецизно е преценил от една страна ниската правна и фактическа сложност на делото и от друга страна конкретния принос на жалбоподателката и упълномощената от нея представителка при разглеждането на спора. В тази връзка обосновано и точно е приложил разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд,