Решение № 14378 от 19.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3534/2020 г.

Решение № 14378 от 19.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3534/2020 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Национална агенция за приходите /НАП/ - гр. София срещу решение № 8355 от 23.12.2019 г., постановено по адм. д. № 8097/2019 г. по описа на Административен съд - София град. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост– касационни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, НАП- София, се представлява от юриск. Биков, който поддържа касационната жалба, а по същество твърди основателност на същата, съответно- неправилност на атакуваното с нея съдебно решение по съображения, изложени в жалбата и устно – в хода по същество. Ответникът, "София Маркет" ЕООД със седалище гр. София, редовно призован, не изпраща представител и не депозира писмени бележки по съществото на спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд – София град /АССГ/ е осъдил НАП-София да заплати на "София Маркет" ЕООД- гр. София сумата 400. 19 / четиристотин лв и 19 ст/лв обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи за периода 26.03.2015 г. -16.07.2015 г. в резултат на внесено парично обезпечение от 12 735, 05 лв съгласно протокол сер. АА № 0016058/26.03.2015 г., отменено с Решение № 70/06.04.2015 г. на зам. Директора на ТД на НАП- София, ведно със законната лихва върху главницата от 400, 19 лв, считано от 24.10.2017 г. до окончателното й изплащане, като е осъдил ответника и за разноски в размер на общо 625 лв при условията на чл. 226, ал. 3 от АПК. За да стигне до този правен резултат, АССГ, след обстоен анализ на доводите на страните, събраните по делото доказателства и материалноправните предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, е заключил, че по делото се установява кумулативното наличие на всички, изискуеми по закон елементи от сложния фактически състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, обосноваващи основателността на предявения иск – налице са действия на длъжностни лица при НАП по налагане на обезпечителни мерки при условията на чл. 121а, ал. 3 от ДОПК във вид на внасяне на парична сума в размер на 30 % от стойността на задържаните вещи, които са отменени като незаконосъобразни с влязло в сила решение № 70/06.04.2015 г. на зам. директора на ТД на НАП- София по реда на специалната процедура по чл. 121ж във вр. с чл. 41 от ДОПК; отменените като незаконосъобразни действия на органите на НАП безспорно са извършени в рамките на тяхната компетентност като органи на изпълнителната власт, поради което са в упражняване на административна дейност; от незаконосъобразните действия на органите на НАП за ищеца са настъпили реално твърдените от него имуществени вреди – пропуснати ползи от неправомерното задържане на парични средства за исковия период, изразяващи се в законната лихва върху задържаната сума за същия период; настъпилите вреди са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отменените като незаконосъобразни действия по налагане на обезпечение в размер на 12 735, 05 лв. АССГ при определяне размера на обезщетението за пропуснати ползи, претендирано като равностойност на законната лихва върху сумата на обезпечението за исковия период, е приел, че този размер е изчислим и служебно чрез наличните електронни програми за изчисляване на законна лихва при зададен размер на главница, начален и краен момент на задържане на сумата по обезпечението. АССГ е приел за неоснователни и развитите от ответника доводи за това, че законна лихва върху парична сума, явяваща се неоснователно задържано обезпечение на доказателства по чл. 121а от ДОПК, се дължи само, ако внеслото сумата търговско дружество поиска с изрично волеизявление връщане на същата сума, ведно с лихвите, както и че размерът на това обезщетение подлежи на самостоятелно доказване по основание и размер. В тази връзка АССГ се е позовал на установената практика на ВКС / в частност – на решение № 156 от 18.12.2017 г. на ВКС по т. д. № 449/2017 г./, съгласно което в случая не се налага доказване настъпването на вреди в размер на претендираното обезщетение, доколкото същото се претендира в минимален размер, равен на законната лихва по чл. 86 от ЗЗД. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са развитите в касационната жалба доводи на касатора за неправилност на обжалвания съдебен акт както по отношение неотчитане на обстоятелството, че не била налице реално претърпяна вреда във вид на претендираната, така и по отношение началния момент на евентуална дължимост на законна лихва върху сумата на обезпечението като вид вреда, така и относно недоказаността на наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между евентуално претърпяната вреда и отменените като незаконосъобразни действия по налагане на обезпечение на доказателства. Настоящият състав на ВАС споделя изцяло приетата от АССГ фактическа обстановка, както и развитите на база на същата правни доводи, които не намира за необходимо да приповтаря и към които препраща изцяло като мотиви на настоящия съдебен акт с оглед правомощията си по чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК. По горните съображения касационната жалба се явява неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, касационният жалбоподател няма право на съдебни разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение