Решение № 14766 от 23.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16176/2011 г.

Решение № 14766 от 23.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16176/2011 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на официален ветеринарен лекар към Областна дирекция по безопасност на храните, гр. Плевен, против решение № 604 от 07.11.2011 г., постановено по адм. дело № 845/2010 г. по описа на Административен съд гр. Плевен. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответната страна - "Анона" ООД гр. Плевен не е изразила становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от легитимирана страна, поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Плевен е отменил разпореждане № 14/28.09.2010 г. за насочване за унищожаване на суровини и храни от животински произход, издадено от официален ветеринарен лекар към Областна дирекция по безопасност на храните, гр. Плевен. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден в нарушение на предписаната от закона форма, като изложените в същия фактически основания за издаването му са формални и привидни. Приел е, че разпореждането е постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и е в противоречие с материалноправните норми на Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД). Решението е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Правилно съдът е приел, че оспореното разпореждане № 14/28.09.2010 г. за насрочване за унищожаване на продукти и храни от животински произход, собственост на "Анона" ООД, гр. Плевен, е издадено от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 253, ал. 2 от ЗВМД официалният ветеринарен лекар е компетентен да наложи принудителна административна мярка с характера на описаната. Незаконосъобразен и в противоречие със събраните по делото доказателства е изводът на съда, че оспореният акт е постановен в нарушение на предписаната от закона форма, като съдържа привидни и формални мотиви. В съответствие с нормата на чл. 253, ал. 2, т. 3 във връзка с ал. 1, т. 3 от ЗВМД насочването за унищожаване на храни от животински произход е извършено с разпореждане. Последното е в писмена форма и в него са посочени правното и фактическо основание за издаването му. Актът е постановен съгласно чл. 253, ал. 2, т. 3 от ЗВМД и като причини за издаването му са посочени разнородни видове месни продукти - салами, обединени под една партида, без маркировка на опаковките в т. ч. и индивидуалните такава и с изтичащ срок на годност, храните са без етикети на български език и липсва идентификационна маркировка на предприятието - производител, описани подробно в протокол № 163 от 09.09.2010 г. и в приложените актове за забрана № 004104/25.08.2010 г. и № 004105/25.08.2010 г. Продуктите са описани по видове и тегло, с което са спазени изискванията на чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗВМД. По същество това са мотивите, обосноваващи издаването на административния акт. Изводите на съда, че стоките не са индивидуализирани, са необосновани. От събраните по делото доказателства е установено, че стоките са индивидуализирани. Разпореждането съдържа конкретно предписание за това, че описаните в него и в съпътстващите го документи (опис на съдържанието на камера № 5 и 6 и протокол № 163 от 09.09.2010 г.) храни и продукти от животински произход следва да бъдат насочени за унищожаване, като са посочени мястото и начина на унищожаване. Храните и продуктите от животински произход, предмет на акта, са индивидуализирани със съставения на 09.09.2010 г. протокол, подписан от комисията, извършила проверката, в който подробно са отбелязани различните видове и количество месни продукти. Ето защо изводите на съда, че разпореждането е издадено в нарушение на предписаната от закона форма, са незаконосъобразни и необосновани. Незаконосъобразен е и изводът на първоинстанционния съд, че при постановяване на оспорения административен акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Административното производство е образувано след проверка на комисия (заповед № РД - 11-636/25.08.2010 г. на генералния директор на (НВМС), извършена в обект на дружеството - жалбоподател. Резултатите от проверката се отразени в протокол № 1272/25.08.2010 г.), с който е констатирано съхранение на храни от животински произход в хладилните съоръжения в склад на дружеството без етикети, с изтекъл срок на съхранение, с нарушена цялост на опаковката, както и препакетирани храни без етикети и възможност за идентификация, без документи за произход, безопасност и проследимост. Съставени са актове за забрана № 004104/25.08.2010 г. - № 004105/25.08.2010 г. с описи на стоките в хладилните съоръжения, като стоките са оставени на отговорно пазене в проверявания обект. Тази проверка, както и следващата на 09.09.2010 г., за която е съставен протокол № 163/09.09.2010 г., са проведени в присъствието на служители на проверяваното дружество, също подписали протоколите за проверки. Всички актове за забрана, както и оспореното разпореждане № 14/28.09.2010 г. са връчени на представител на проверяваното дружество срещу подпис. По този начин дружеството е уведомено за всички действията на контролните органи, а с това е осигурено и правото му на участие в административното производство. Незаконосъобразен е изводът на съда, че при издаване на оспореното разпореждане административният орган не е взел предвид представените от дружеството документи. От събраните по делото доказателства е установено, че представените от дружеството доказателства в административното производство не могат да установят нито произхода на стоката и нейната годност, нито предприятието - производител, нито опровергават липсата на маркировка и етикети на български език. Изводите на първоинстанционния съд за несъответствие на оспорения акт с материалноправните разпоредби също са незаконосъобразни. Принудителната административна мярка е приложена след осъществяване на предвидените в разпоредбата на чл. 253, ал. 1 от ЗВМД предпоставки. При извършените в склада на дружеството - жалбоподател проверки е установено наличие на стоки от животински произход без етикети и маркировка, които да ги идентифицират, да означат техния произход и годност. Тази нарушения са отразени в протокол и с оглед направените констатации, правилно, при условията на чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗВМД, е издадено оспореното разпореждане, с което храните и продуктите са насочени за унищожаване. Констатираните нарушения водят до невъзможност да се установи произхода на стоката и нейната годност. Липсата на етикети и идентификационна маркировка върху продуктите, която да гарантира, че храните са произведени при спазване на нормативните изисквания (§ 1, т. 41 от ДР на ЗВМД), води до извод, че тези изисквания са нарушени, което предпоставя правото на контролния орган да упражни предоставените му правомощия. Системата за самоконтрол, обхващаща системата за анализ на опасностите и критичните контролни точки (НАССР), въведена от дружеството, е условие за експлоатация на обекта (чл. 12, ал. 1, т. 3 и чл. 18, ал. 1 от Закона за храните (ЗХ), но не изключва и не елиминира задължението за наличие на идентификационна маркировка върху стоките, нито правомощията на контролните органи по проверка на съответствието на съхраняваните храни и продукти от животински произход с нормативните изисквания. Съответствието на разпореждането с материалноправните норми е установено от всички събрани по делото доказателства - протоколи, описи, заповеди за забрана и разпореждания за насочване за унищожаване на суровини и храни от животински произход, както и събраните в хода на процеса гласни доказателства и заключенията на допуснатите по делото съдебни експертизи. Същите обосновават извод за допуснатите от "Анона" ООД нарушения на нормативните изисквания при съхранението и търговията със стоки и храни от животински произход, както и законосъобразността на предприетите от контролния орган действия. Доказателства, опровергаващи констатациите в посочените по-горе документи, съставени от контролните органи, както и такива в подкрепа на твърденията на дружеството за наличие на документи, установяващи произхода на стоките, не са ангажирани. Ето защо изводите на първоинстанционния съд за противоречие на административния акт с материалноправните норми на закона е незаконосъобразен и несъответен на събраните по делото доказателства. С оглед на изложеното следва, че оспореното разпореждане е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и е в съответствие с целта на закона, а постановеното в обратния смисъл съдебно решение е незаконосъобразно и необосновано. Ето защо последното следва да се отмени като се постанови ново решение по съществото на спора, с което жалбата срещу обжалвания акт се отхвърли. Предвид изхода на спора следва да се осъди "Анона" ООД да заплати на Българска агенция по безопасност на храните сумата 1100 лв., представляваща направени по делото разноски, от които 850 лв. заплатено адвокатско възнаграждение и 250 лв. изплатено възнаграждение за вещи лица. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,