Решение № 14 от 28.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 2894/2019 г.

Решение № 14 от 28.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 2894/2019 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Анжелина Христова Производството е по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молба от А. Д. К., чрез адв. Е. Б. за отмяна на влязло в сила решение № 8310/08.12.2017 г. по гр. д. № 3048/2015 г. на СГС, ГО, І-6 състав, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от А. Д. К. срещу ЗД "Бул инс" АД искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г. /, във връзка с § 22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 80 000 лева- обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди-болки и страдания от травматични увреждания, получени в пряка причинна връзка с ПТП, настъпило на 10.11.2014 г. в гр. София на бул. "Цариградско шосе" в района на № 238, виновно причинени от водача И. В. Ч., управлявал товарен автомобил "Ситроен Ц2" с рег. [рег. номер на МПС], чиято отговорност е била застрахована по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" при ЗД "Бул инс" АД с № 02114000996206 валидна от 02.04.2014 г. до 02.04.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба-10.11.2014 г. до окончателното издължаване. Молителката твърди, че решението е неправилно и подлежи на отмяна, тъй като оправдателната присъда от 09.06.2016 г. на СРС, НО, 106 с-в, н. о. х. д. № 4556/2015 г., с която подсъдимият И. В. Ч. е признат за невинен е отменена. С присъда от 25.02.2019 г. на СГС подсъдимият Ч. е признат за виновен в това, че на 10.11.2014 г., около 17. 40 часа в гр. София, при управление на МПС- автомобил марка "Ситроен", модел "Ц 2" с рег. [рег. номер на МПС] по бул. "Цариградско шосе", с посока на движение от автомагистрала "Тракия" към ул. "Павел Красов" и в района на номер 238, на пешеходна пътека, обозначена с пътен знак "Д-17" от ЗДвП нарушил правилата за движение по пътищата, вследствие на което по непредпазливост причинил на А. Д. К. средна телесна повреда. Присъдата е оставена в сила от ВКС с решение № 185 от 22.10.2019 г. по к. н. д. № 778/2019 г. Ответникът ЗД "Бул инс" АД не взема становище по искането за отмяна на влязлото в сила решение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след като прецени данните по делото и доводите и възраженията на страните, приема следното: Молбата е подадена от надлежна страна срещу акт, подлежащ на отмяна, в рамките на преклузивния тримесечен срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима. По основателността на молбата: Съгласно разясненията в ТР № 138/1967 г. по гр. д. № 106/67 г. на ОСГК на ВС и ТР № 7/14 от 31.07.2017 г. по т. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС може да се иска отмяна на влязло в сила решение по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, когато се открият нови обстоятелства или писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са били могли да бъдат известни на страната, срещу която решението е постановено. Отмяната на това основание е насочена срещу такава неправилност на решението, която се е дължала на невиновна, на обективна невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото. Решението е постановено при непълнота на доказателствата – на фактическия или доказателствен материал – която се разкрива, след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната при упражняване на процесуалните си права. Трайна и непротиворечива е съдебната практика, че разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК не е средство, чрез което страната може да поправи собствената си небрежност при попълване на делото с факти или доказателства или чрез което да се постигне отмяна на неправилно съдебно решение, постановено при допуснати от съда процесуални нарушения. В настоящата хипотеза процесните искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.); и чл. 86 ЗЗД за обезщетение за претърпени от ищцата К. неимуществени вреди от ПТП, виновно причинено от И. Ч. - водач на товарен автомобил "Ситроен Ц2" с рег. [рег. номер на МПС], застрахован по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" при ответника ЗД "Бул Инс" АД/ и за обезщетение за забава в размер на законната лихва, са отхвърлени поради недоказване на основния правопораждащ факт за възникване на отговорността за вреди от непозволено увреждане - противоправно поведение на застрахования водач Ч. при реализирането на ПТП. Обстоятелството, че виновен за процесното ПТП, при което са причинени вредите, чието обезщетяване се претендира, е именно И. Ч. - водач на товарен автомобил "Ситроен Ц2" с рег. [рег. номер на МПС], се твърди в исковата молба, но е останало недоказано по делото. С присъда от 25.02.2019 г. на СГС подсъдимият Ч. е признат за виновен в това, че на 10.11.2014 г., около 17. 40 часа в гр. София, при управление на МПС- автомобил марка "Ситроен", модел "Ц 2" с рег. [рег. номер на МПС] по бул. "Цариградско шосе", с посока на движение от автомагистрала "Тракия" към ул. "Павел Красов" и в района на номер 238, на пешеходна пътека, обозначена с пътен знак "Д-17" от ЗДвП е нарушил правилата за движение по пътищата, вследствие на което по непредпазливост е причинил на А. Д. К. средна телесна повреда. Присъдата е оставена в сила от ВКС с решение № 185 от 22.10.2019 г. по к. н. д. № 778/2019 г. Настоящият съдебен състав намира, че твърдяното противоправно деяние на водача на автомобил марка "Ситроен", модел "Ц 2" с рег. [рег. номер на МПС], довело до процесните вреди за ищцата, е обстоятелство от съществено значение за спора, което се установява от представеното в настоящото производство писмено доказателство- влязла в сила осъдителна присъда, задължителна за гражданския съд относно извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца /чл. 300 ГПК/. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че е налице ново писмено доказателство за обстоятелство от съществено значение за делото, което не е могло да бъде известно на страната, поради което молбата по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на влязлото в сила съдебно решение е основателна. Воден от горното, ВКС, Търговска колегия, състав на І т. о.