Решение № 14671 от 26.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4393/2020 г.
ВАСIII отделение26.11.2020 г.докладчик т Панайот Генков
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 552/30.01.2020 г. по адм. дело № 13268/2019 г. по описа на Административен съд – С.-град. ОСЪЖДА район С. – Столична община с адрес, гр. С., бул. "Шипченски проход" № 67 да заплати на В. Сплавски от [улица], с адрес за призоваване, гр. С., ул. "К." ..№..., ет. ..., чрез адв. И. Н., сумата от 500 (петстотин) лева, представляваща направени разноски пред настоящата съдебна инстанция. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 14671 от 26.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4393/2020 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Столична община – район "С.", чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт В. С., срещу решение № 552/30.01.2020 г. по адм. дело № 13268/2019 г. по описа на Административен съд – С.-град. И. се съображения, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли подадената жалба срещу процесния акт на кмета на район "С." – Столична община. Претендира разноски. Ответникът – В. Сплавски, в представен по делото отговор на касационната жалба, чрез процесуални си представител адв. И. Н. не изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли за присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение намира, че касационната жалба е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение по жалба на В. Сплавски от [населено място] е отменен отказ на кмета на район "С." – Столична община, обективиран в писмо изх. № РСЛ-19-ГР94-4088/01.11.2019 г. за издаване на удостоверение за наследници на лицето Ю. Сплавски по подадено заявление № РСЛ19-ГР94-4088 и преписката е върната на органа за продължаване на административнопроизводствените действия, чрез издаване на исканото удостоверение в законовия срок. Съдът е установил, че в оспорения акт е посочено, че лицето за което се иска удостоверение за наследници не е български гражданин, а е чужденец по смисъла на Закона за чужденците в Република България, поради което не отговаря на условията за вписване в регистрите на населението. Посочено е също, че съгласно Наредба № РД-02-20-6/2012 г. удостоверение за наследници се издава само за лица, които към датата на смъртта си са подлежали на вписване в регистъра на населението и за които има издаден акт за смърт. Въз основа на това органът е приел, че не са налице предпоставките за издаване на исканото удостоверение за наследници. При тези констатации административният съд е заключил, че изложените в акта мотиви са противоречиви по отношение на спорния въпрос – дали лицето Ю. Сплавски е имал статут на постоянно пребиваващ чужденец на територията на Република България, което би задължило районната администрация да го впише в регистрите на населението или не е имал такъв статут. От представените по делото доказателства (л. 54 и 55 от адм. дело № 13268/2019 г.) съдът приел за безспорно установено, че Ю. Сплавски е бил вписан в регистрите на населението. Съдът е обосновал извод, че дори и лицето да не е вписано за него се дължи издаване на исканото удостоверение, тъй като нормата на чл. 10, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-6/2012 г. предвижда като изискване за издаване на процесното удостоверение лицето да е отговаряло на условията за вписване, а не и де факто да е било вписано. С тези мотиви съдът е уважил подадената жалба и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията дадени в съдебния акт. Решението е правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение споделя фактическите и правни изводи на административния съд. С процесния отказ на кмета на район "С." към СО, обективиран в писмо изх. № РСЛ-19-ГР94-4088/01.11.2019 г., е било отказано да издаде удостоверение за наследници на Ю. Сплавски, гражданин на Република Полша. По делото е установено, че Ю. Сплавски е имал разрешение за постоянно пребиваване, видно от приложено удостоверение за постоянно пребиваване на територията на Република България. Безспорно по делото е също, че лицето вече е било вписано в регистрите на населението на Република България, видно от удостоверение за родствени връзки – л. 76 от адм. дело № 13268/2019 г. За да постанови отказа си, кметът е приел, че лицето не отговаря на условията по чл. 3, ал. 2 от ЗГР. Безспорно, лицето е чужденец по смисъла на Закона за чужденците в Република България. Съгласно общото правило на чл. 3, ал. 2, т. 2, б. "А" от ЗГР в регистъра на населението се вписват чужденците, които са получили разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България. Безспорно е, че лицето е вписано в регистрите на населението, съгласно представените в хода на проведеното заседание доказателства. В Наредба № РД-02-20-6/24.02.2012 г. в чл. 10, ал. 1 е посочено, че удостоверение за наследници се издава само за лица, които към датата на смъртта си, са подлежали на вписване в регистъра на населението и за които има съставен акт за смърт. Когато в регистъра на населението не се съдържат всички необходими данни за издаване на удостоверението, се представя официален документ, издаден от компетентните органи на държавата, чийто гражданин е лицето, удостоверяващ семейното му положение, данни за съпруга и роднини по права линия от първа степен и по съребрена линия от втора степен. След като са налице безспорни данни, че Ю. Сплавски е вписан в регистрите на населението, то за лицето се дължи издаване на исканото удостоверение. Правилен е изводът на съда за незаконосъобразност на оспорения пред него отказ за издаване на исканото удостоверение. Не са налице касационни предпоставки за отмяна на решението на Административен съд – С.-град. П. този изход на спора на касатора разноски не се следват. Такива следва да се присъдят на ответника по касационната жалба, като бъде осъден касационния жалбоподател да заплати сумата от 500 лева, съгласно представен по делото Договор за правна защита и съдействие, фактура от 16.04.2020 г. и преводно нареждане от 22.04.2020 г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 552/30.01.2020 г. по адм. дело № 13268/2019 г. по описа на Административен съд – С.-град. ОСЪЖДА район С. – Столична община с адрес, гр. С., бул. "Шипченски проход" № 67 да заплати на В. Сплавски от [улица], с адрес за призоваване, гр. С., ул. "К." ..№..., ет. ..., чрез адв. И. Н., сумата от 500 (петстотин) лева, представляваща направени разноски пред настоящата съдебна инстанция. Решението е окончателно.
Цитирани разпоредби
1- чл. 10, ал. 1