Решение № 50062 от 16.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 2665/2021 г.

Решение № 50062 от 16.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 2665/2021 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Иво Димитров Производството е по чл. 48, вр. с 47, ал. 1, т. 5 от Закона за международния търговски арбитраж /ЗМТА/. Образувано е по искова молба, подадена от Държавно предприятие "ПРЕДПРИЯТИЕ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ДЕЙНОСТИТЕ ПО ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА (ПУДООС)", ЕИК: [ЕИК] с искане за отмяна на арбитражно решение от 13.09.2021 г., постановено от Борсов арбитраж при "Софийска стокова борса" АД по борсово дело № 3 по описа на арбитража за 2021 г. С атакуваното по исков ред арбитражно решение е осъден ищеца ПУДООС да заплати на "ЗЕ-ЖАК" ООД, ЕИК: [ЕИК] сумата 77458. 74 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи от неизпълнение на борсови договори № 35/20.01.2016 г., № 232/04.05.2017 г., № 544/08.08.2018 г. и № 709/17.09.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 26.04.2021 г. до окончателното изплащане, и сумата 9640. 53 лв. арбитражни разноски. Със същото решение предявеният срещу ищеца ПУДООС иск е от хвърлен за разликата над уважената част до общият предявен размер от 95433.32 лв. по главницата. В исковата молба се излага, че ищецът е държавно предприятие, създадено с чл. 60 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/, което не е търговско дружество и не формира печалба. За нуждите на дейността си същото закупува по реда на Закона за обществените поръчки /ЗОП/ горива чрез Софийска стокова борса /ССБ/. Твърди се, че от атакуваното по исков ред арбитражно решение е видно, че в защита на обществения интерес в борсовия договор ПУДООС е договорило икономически изгодната за държавния бюджет клауза – да заплаща единствено закупеното чрез борсата гориво, а не цялото договорено. Това според ищеца са т. нар. "допълнителни клаузи" по смисъла на цитираните и в арбитражното решение чл. 159/1 и чл. 170 от Борсовия правилник на ССБ /БП/, където конкретните изисквания по отношение на количеството, качеството, опаковката и маркировката на борсовата стока се установяват в спецификацията, там се уговарят и допълнителни клаузи, с които се конкретизират или уговарят отклонения от общите клаузи. В чл. 179 от БП било посочено, че е недопустимо разрешаването на спор по унифицираните текстове на борсовия договор, дори ако страните са дали съгласие за това, а чл. 172, ал. 2 от същия правилник постановявал, че при различия между общите и допълнителните клаузи се прилагат последните. Твърди се, че атакуваното арбитражно решение е в обратния смисъл, поради което и следва да бъде отменено. Според ищеца арбитражът е приел по спора, че е допустимо да замени клауза на борсовия договор, чието изпълнение е предмет на арбитражен спор с такава, необхваната от арбитражното споразумение. В чл. 1, ал. 3 от борсовия договор с допълнителна клауза било уговорено от страните, че купувачът ще закупи само толкова гориво, колкото му е необходимо. Същата е заменена с друга такава от Общите условия на стоковата борса, което изключва изричната воля на купувача, от една страна да се договаря в защита на обществения интерес или да използва друга процедура по ЗОП с оглед постигане на същата цел, и което порочно води до изкривяване волята на купувача и произнасяне на арбитражно решение с аргумент, незастъпен в борсовия договор, и даващ на ищеца правното основание да претендира отмяна на арбитражното решение на основание чл. 47, ал. 1, т. 5 от ЗМТА. Твърди се нищожност на атакуваното арбитражно решение с аргумент, че същото е основано на необхванат от арбитражното споразумение спор, иска се отмяната му и връщането на делото на Борсовия арбитраж за преразглеждане в духа и буквата на борсовия договор, претендират се разноски, представляващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. По изложени в писмен отговор съображения, ответникът "ЗЕ-ЖАК" ООД оспорва иска. Твърди, че не е налице поддържаното от ищеца основание за отмяна по чл. 47, ал. 1, т. 5 от ЗМТА – с решението да е разрешен спор, който не е предвиден в арбитражното споразумение между страните. Излага, че сключването на арбитражното споразумение е предвидено в чл. 37, ал. 3, т. 2 от Закона за стоковите борси и тържищата /ЗСБТ/, съгласно който Борсовият арбитраж решава спорове във връзка със сключването и изпълнението на борсовите сделки. Поддържа, че в чл. 9. 1. на Общите клаузи на всеки от процесните борсови договори е предвидено, че претенции, произтичащи от или свързани с тълкуването, изпълнението и нарушението на договорите ще се отнася до Борсовия арбитраж при ССБ. Наред с изложеното ответникът изтъква, че в арбитражното решение е констатирано, че е налице и презумирано съгласие на страните за разглеждане на спора от конкретния арбитраж по см. на чл. 4, ал. 3 от Правилника за производство пред Борсовия арбитраж /ППБА/, която разпоредба съответства на тази на чл. 7, ал. 3 от ЗМТА, тъй като никоя от страните не е оспорила компетентността на арбитража в посочените срокове – обстоятелство, видно както от отговора на ответника по исковата молба, така и от протоколите от проведените две арбитражни заседания. Излага се, че разрешеният от арбитража спор е за обезщетение за вреди от неизпълнение на конкретните борсови договори и само този спор е разрешен с арбитражното решение. Според ответника правилно в решението е прието, че арбитражната клауза на чл. 9. 1. от борсовите договори е действителна и отразява общата воля на страните, както по отношение на компетентността на Борсовия арбитраж при ССБ, така и по отношение на нейния обхват, включваща и споровете по изпълнение на договорите, какъвто е и процесният. Твърди се изложените в исковата молба съображения, свързани с тълкуване на клаузи от борсовите договори да не подлежат на разглеждане в настоящото производство по отмяна на арбитражното решение, защото са свързани с правилността му, която не подлежи на контрол от ВКС в производство, като настоящото. Излага се от исковата молба да не става ясно кой е спорът, който е бил разрешен от Борсовия арбитраж, без да е предвиден в арбитражното споразумение. Сочи се, че конкретните борсови договори са сключени по правилата на ЗОП и Борсовия правилник на ССБ, както е предвидено в чл. 79, ал. 4 от ЗОП, а същият Борсов правилник на ССБ е утвърден от Държавната комисия по стоковите борси и тържищата, и е общодостъпен на сайта на ССБ. Оспорват се по същество твърденията на ищеца в исковата му молба относно чл. 179 от Борсовия правилника на ССБ. В този смисъл се твърди, че уредената в тази разпоредба забрана се отнася само до спорове по сключване на борсовите договори, които могат да възникнат след сключването на борсова сделка на борсова сесия и регистрирането на сделката по реда на чл. 148-154 от БП. Едва при оформянето писмено и подписването на борсовите договори, и при уговарянето на допълнителни клаузи в спецификацията към борсовия договор /чл. 174 от БП на ССБ/, може да се стигне до спор, който се решава по реда на Подраздел VI – "Спорове" от БП, в който е регламентиран реда за решаването на споровете във връзка със самото сключване на борсовите договори. Там именно е уредена забраната да се повдигат и решават спорове по унифицираните клаузи на борсовия договор в цитирания от ищеца чл. 179 от БП. Налице е забрана за повдигане на спорове по общите клаузи на борсовите договори, които са одобрени предварително и не подлежат на промяна с оглед спецификите на борсовата търговия, при която свободното договаряне е заместено от типизирани контракти и смисълът на сочената забрана е да се изключи договарянето на текстове в унифицираните Общи условия, различни от предварително одобрените с БП. Все поради изложеното според БП единствените спорове, които могат да възникнат между страните при сключването на сделките, са само спорове по уточняване на Допълнителните клаузи в Спецификацията на борсовите договори, които клаузи само могат да се договарят свободно /чл. 176 от БП/, а по процесните четири договора между страните спорове по сключването им относно съдържанието на допълнителните клаузи, не са инициирани. Твърди се аргументът на ищеца, че като държавно предприятие с неизпълнението на борсовите договори е защитило държавния интерес, също да е по правилността на арбитражното решение, но че и дори да бъде разгледан по същество, той отново не води до извод за наличие на основание за отмяна по см. на чл. 47 от ЗМТА. Ищецът не е поискал удължаване на срока за изпълнение въз основа на чл. 116, ал. 1, т. 5 на ЗОП, което му било нееднократно предлагано, като вместо това преди депозирането на исковата молба, по която е образувано настоящото производство, е сключил нов договор за доставка на гориво с друг доставчик и при по-висока цена. Иска се отхвърлянето на предявения иск, претендират се разноски, представляващи адвокатско възнаграждение. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното: Искът, като предявен от легитимирана страна и в преклузивният, законоустановен в чл. 48, ал. 1 ЗМТА срок, е процесуално допустим. По същество същият е неоснователен. От представените от ищеца с исковата молба и от наличните, и приети в настоящото производство, съдържащи се в приложеното арбитражно дело № 3/2021 г. по описа на Борсов арбитраж при ССБ писмени доказателства – всички неоспорени от страните, се установява, че соченото арбитражно дело е образувано по искова молба, депозирана от ответника в настоящото производство "СЕ-ЖАК" ООД, против ищеца в същото ПУДООС. Исковата претенция в арбитражното производство е с предмет осъждането на ПУДООС да заплати на "СЕ-ЖАК" ООД пропуснати ползи от неизпълнението на четири броя борсови договори за покупко-продажба на стоки чрез посредничеството на членове на ССБ с предмет покупко-продажба на горива, както и законна лихва върху исковата претенция, считано от предявяването на исковата молба до окончателното изплащане. С атакуваното по исков ред арбитражно решение са частично уважени предявените главни искове, основани на чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 от ЗЗД /предявените евентуални такива, основани на института на неустойката не са разгледани от арбитражния състав, поради уважаването на главните/. В чл. 9. 1. от идентичните по съдържание четири броя борсови договори /същите се различават по вид гориво – дизелово или газьол за отопление, времето на сключването им и цената на борсовите стоки – предмет на конкретизация в Приложение № 1 към всеки от тях – "Спецификация и допълнителни клаузи"/, се съдържа уговорка, че претенции, произтичащи от или свързани с тълкуването, изпълнението и нарушаването им, се отнасят до Борсовия арбитраж при ССБ с подаване на писмена молба в три екземпляра, придружена с доказателства и с конкретни изисквания по основание и размер. В чл. 1, ал. 3, изр. 2 от договорите се съдържа уговорка, че купувачът не е длъжен да закупи цялото количество от стоката, посочено в Приложение № 1 от договора, а само толкова, колкото му е необходимо, като купувачът се задължава да плати цената единствено на заявеното от него, доставено и прието количество от стоката, описано в Приложение № 1 към договора. В самото Приложение № 1 и към четирите договора /т. 4 е вписана клауза, че купувачът не е длъжен да заяви и закупи цялото договорено количество, посочен е разполагаемият левов ресурс /лимит/ на купувача, както и че договорът се смята за изпълнен при настъпване на едно от посочените обстоятелства – изчерпване на левовия ресурс или усвояване на количеството. Точка 21 от Приложение № 1 към един от договорите предвижда, че при неплащане на цената всички спорове се отнасят до Борсовия арбитраж при ССБ, а в приложенията-спецификации към останалите три договора, същата т. 21 урежда, че при неплащане на цената всички спорове се отнасят до българския съд. В Глава осма "Борсови сделки", Раздел I "Общи положения", Подраздел IV "Договори" от Борсовия правилник на ССБ /БП/, чл. 155 е предвидено, че за сключените на борсовата сесия сделки се подписват писмени борсови договори в три екземпляра. Разпоредбата на чл. 156 пак там урежда, че борсовият договор се състои от общи клаузи и допълнителни клаузи или спецификация, чл. 157, ал. 1 постановява, че общите клаузи на договора съдържат уредба на неговия предмет, количество, качество, опаковка и маркировка на стоката, цена и условия на плащане, ред за предаване на стоката, срок за изпълнение, рекламации, отговорност за неизпълнение, непреодолима сила и заключителни разпоредби, а ал. 2 на същия текст гласи, че общите клаузи на борсовия договор се унифицират в договор, съставляващ приложение към Борсовия правилник.