Решение № 9169 от 20.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10512/2012 г.

Решение № 9169 от 20.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10512/2012 г., VII о., докладчик председателят Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Централна кооперативна банка" АД гр. София, против Решение № 157/20.06.2012 г., постановено по адм. дело № 231/2012 г., по описа на Административен съд Добрич, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на дружеството срещу отказ на Началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР Добрич, обективиран в писмо рег. № 4267/28.03.2012 г., да издаде административен акт за спиране от движение на ППС, описани в искания по изп. дело № 20128100400036 и № 20128100400035 от 05.03.2012 г. на ЧСИ с рег. № 810 и срещу противоправно неоснователно бездействие на Началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР Добрич да извърши фактически действия по спиране на посочените ППС. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което оспореният отказ бъде отменен. Ответникът - Началник сектор "Пътна полиция" на ОД на МВР Добрич, редовно уведомен, не е представляван и не е изразено становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е изразил становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. За да се произнесе по основателността й, Върховният административен съд приема следното: С обжалваното решение Административен съд Добрич е отхвърлил като неоснователна жалбата на "Централна кооперативна банка" АД гр. София, срещу отказ на Началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР Добрич, обективиран в писмо рег. № 4267/28.03.2012 г., да издаде административен акт за спиране от движение на ППС, описани в искания по изп. дело № 20128100400036 и № 20128100400035 от 05.03.2012 г. на ЧСИ с рег. № 810 и срещу противоправно неоснователно бездействие на Началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР Добрич да извърши фактически действия по спиране на посочените ППС. За да постанови този резултат, съдът е приел, че основанията за налагане на временно спиране от движение на МПС като вид принудителна административна мярка са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 171, т. 2 от ЗДвП. В този специален по своя правен характер закон не е предвидена възможност за спиране от движение на моторно превозно средство на основание, несвързано с посочената принудителна административна мярка. Решението е недопустимо. С разпоредбите на чл. 256 и чл. 257 от АПК е създаден специален ред за защита срещу неоснователните бездействия от страна на административния орган. В първата хипотеза се оспорва неизвършването на фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона, а във втората - бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт. В конкретния случай се претендират действия от правен характер по изпълнение на акт на държавен орган, а не изпълнение на конкретно задължение, произтичащо пряко от нормативен акт. Правоотношението не е между административен орган и гражданин или организация по смисъла на чл. 21 от АПК, а между два държавни органа във връзка с изпълнение на издаден въз основа на закона акт на единия орган. Неизвършването на действия или бездействия от правен характер не попада в хипотезата на чл. 256 и чл. 257 от АПК. С оглед на изложените съображения обжалваното решение следва да бъде обезсилено, жалбата против оспорения отказ на Началника на сектор "Пътна полиция" на ОД на МВР Добрич оставена без разглеждане и производството по делото - прекратено. При този краен извод разноски в полза на касационния жалбоподател не следва да бъдат присъждани. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение