Решение № 13655 от 31.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9819/2012 г.

Решение № 13655 от 31.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9819/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Георги Чолаков Производството е по реда на чл. 239 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане от Георги Спасов Калинков от гр. Благоевград за отмяна на влязлото в сила решение № 7638 от 16.07.2007 г., постановено по адм. дело № 10144/2006 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, с което е оставено в сила решение № 300 от 09.08.2006 г. постановено по адм. дело № 1/2006 г. по описа на Окръжен съд - Благоевград, с което съответно е отхвърлена жалбата му против заповед № 833 от 16.12.2005 г. издадена от директора на РДВР гр. Благоевград за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и освобождаване от служба в РДВР - Благоевград. В искането се твърди, че основание за издаване на заповедта за уволнение и на посочените решения на съда, е било обстоятелството, че при провеждане на полицейска акция по задържане на лицето Ангел Димитров - Чората, Георги Калинков е нарушил действащите разпоредби на ЗМВР и правилника за приложението му, като е приложил груба физическа сила, несъответстваща на характера и личността на нарушителя, както и обстоятелството, че отзвукът на тази операция е предизвикал негативно отношение на обществото към полицейските органи. В искането за отмяна се твърди, че за да обоснове материалната законосъобразност на оспорения пред него административен акт, съдът се е позовал на изготвената в наказателното производство петорна съдебномедицинска експертиза, ръководена от проф. д-р Стойчо Раданов. Твърди се също, че с решение № 141 от 09.06.2011 г. постановено по касационно наказателно дело № 54/2011 г. по описа на Върховния касационен съд, първо наказателно отделение, е установено, че представеното експертно заключение на проф. д-р Стойчо Раданов в петорната съдебномедицинска експертиза е невярно. Въз основа на това се твърди, че по надлежен ред е установено дадено невярно заключение от вещи лица извършващо отменителното основание на чл. 239, т. 2, предложение 2 от АПК. В съдебно заседание искането за отмяна се поддържа лично и чрез пълномощника адв. Биляна Писова, която излага подробни съображения в писмено становище. Към искането за отмяна са приложени като писмени доказателства препис от решение № 141 от 09.06.2011 г., постановено по касационно наказателно дело № 54/2011 г. по описа на ВКС, първо наказателно отделение, съдебномедицинска експертиза на реаутопсиран труп № 107/2005 г. - Благоевград; съдебномедицинска експертиза № П-1582009 г. и уведомително писмо по пр. пр. № 53028/2009 г. издадено от началник сектор СДВР - МВР. Ответникът по искането за отмяна - директорът на Областна дирекция на МВР - гр. Благоевград, като правоприемник на РДВР - Благоевград, в представено по делото писмено становище намира така направеното искане за основателно. Върховният административен съд, петчленен състав, като обсъди доказателствата по делото и доводите изложени в искането за отмяна, приема за установено следното: Искането за отмяна е допустимо като подадено от лице по чл. 238, ал. 1 от АПК, и в срока по чл. 240 от АПК. С решение № 7638 от 16.07.2007 г., постановено по адм. дело № 10144/2006 г. по описа на ВАС, чиято отмяна се претендира, тричленен състав на Върховния административен съд, пето отделение, в производство по чл. 33 и сл. от Закона за Върховния административен съд (отм.), вр. § 4 ПЗР от АПК, е оставил в сила решение № 300 от 09.08.2006 г., постановено по адм. дело № 1/2006 г. по описа на Окръжен съд - Благоевград. С първоинстанционното решение е отхвърлена жалбата на Георги Спасов Калинков против заповед № 833 от 16.12.2005 г. издадена от директора на РДВР - Благоевград, с която на основание чл. 239, ал. 1, т. 5 и чл. 253, ал. 1, т. 8 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), (отм.), му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е освободен от служба в МВР. При формиране на изводите си по подаденото искане за отмяна настоящият състав на ВАС съобрази, че в искането е посочено конкретно правно основание за отмяна регламентирано в чл. 239, т. 2, предложение 2 от АПК - по надлежния съдебен ред се установи неистинност на заключението на вещите лица, върху които е основан актът. От правна страна, приложението на извънредния способ за отмяна на порочни, влезли в сила съдебни решения по чл. 237 от АПК е допустимо само когато е налице някое от изчерпателно посочените в чл. 239 от АПК отменителни основания. Както се посочи по-горе, в искането, по което е образувано настоящото производство, се твърди наличие на основание по чл. 239, т. 2, предложение 2 от АПК. Основанието по чл. 239, т. 2, предложение 2 от АПК изисква по надлежен съдебен ред да е установено неистинност на заключението на вещите лица, върху които е основан актът. В случая молителят не сочи доводи свързани с конкретния регламент на тази норма, тъй като поддържа само наличие на мотиви към решението на ВКС, в които съдът не е кредитирал заключението на петорната съдебно медицинска експертиза, изготвена от професор д-р Стойчо Раданов. Не изпълва хипотезата на правната норма и представената справка от СДВР - МВР, от която е видно че преписката образувана във връзка с депозирани жалби за изясняване на фактите около изготвените съдебномедицински експертизи за смъртта на Ангел Райчов Димитров е била изпратена в РП - София с мнение за отказ да се образува наказателно производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК, поради смърт на дееца. Тези фактически данни не съответствуват на лимитивно изброената хипотеза на нормата, която предполага наличие на реализиран ред - съдебен акт, с който престъпното деяние е установено по надлежния ред, т. е. с влязла в сила присъда или влязло в сила решение по чл. 97, ал. 4 от ГПК (отм.), респ. чл. 124, ал. 5 от ГПК, когато наказателното преследване е изключено поради някоя от посочените в чл. 24 от НПК причини. Освен това нормата изисква и така установено но надлежен ред престъпно обстоятелство да е в пряка връзка с решаване на конкретния правен спор - т. е. да е свързано, с престъпни действия от страна на конкретно посочените субекти в нормата, в случая вещите лица, довели до постановяване на правния резултат по него, като тяхна пряка последица. В случая установяването на такива престъпни обстоятелства по посочения ред не е проведено от молителя. Поради изложеното, искането за отмяна е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав, втора колегия