Решение № 4795 от 13.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15304/2009 г.

Решение № 4795 от 13.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15304/2009 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по подадените две касационни жалби - от и. д. директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП, на когото със заповед № ЗЦУ/48/25.02.09 г., издадена от изп. директор на НАП, е разпоредено да изпълнява длъжността директор на посочената дирекция и от "Конвой" - ЕООД - гр. Петрич чрез процесуалния му представител адв. Жеков срещу решение № 71 от 21.10.09 г. на Административен съд - София - град, постановено по адм. д. № 4751/08 г.

В касационната жалба на и. д. директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП се твърди, че решението в обжалваната част е незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, неправилно съдът е отменил РА № 1031/29.01.08 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Благоевград, потвърден с решение № 1015/04.07.08 г. на директора на дирекция "ОУИ" - София в частта му, относно отказан данъчен кредит по фактура № 728/10.07.07 г. в размер на 6 080 лв. и по фактура № 729/17.07.07 г. в размер на 6 060 лв., двете издадени от "Металкар 2002"-ЕООД. Не са представени по делото доказателства, че прекият и предходният доставчици разполагат с техническа и кадрова обезпеченост за извършването на процесните доставки. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго по същността на спора, с което да се отхвърли жалбата на "Конвой" - ЕООД - гр. Петрич като неоснователна, както и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба - "Конвой" - ЕООД - гр. Петрич чрез процесуалния си представител адв. Жеков оспорва същата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

В касационната жалба на "Конвой" - ЕООД - гр. Петрич се твърди незаконосъобразност на решението в частта му, в което е потвърден РА относно отказано право на приспадане на данъчен кредит по доставките от доставчиците СД "Интаг 94" и "В. Е. П."-ЕООД, както и увеличаването на финансовия резултат за 2006 г. на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване друго по съществото на спора, с което да се уважи жалбата на "Конвой" - ЕООД, както и присъждане на разноски.

Ответникът по касационната жалба - директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП - оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Мутева.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационните жалби, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора:

Касационните жалби, като подадени в срок и от надлежни страни, са допустими.

Предмет на съдебен контрол пред АС - София - град е бил РА № 1031/29.01.08 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Благоевград, потвърден с решение № 1015/04.07.08 г. на директора на дирекция "ОУИ" - София.

I. По жалбата на и. д. директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП:

Според настоящия съдебен състав на ВАС, Първо отд., касационната жалба е неоснователна. Предмет на доставките по двете процесни фактури са "елементи за метална конструкция". Предходен доставчик на "Металкар 2002"-ЕООД на същите елементи за метална конструкция е "Стоунмет" - ЕООД по фактура № 307/08.07.07 г. Към фактурите, издадени на "Конвой" - ЕООД, са приложени два броя стокови разписки, а към фактурата, издадена на "Металкар 2002" - ЕООД, два броя приемо-предавателни протоколи. От страна на "Стоунмет" - ЕООД са представени доказателства за изкупени от физически лица метални елементи, протокол, с който е приета изработката на елементите за метална конструкция от железни греди и профили и договори с посочените в протокола пет физически лица, както и договор за наем на складова база. Според заключението на вещото лице по назначената СТЕ, пет работници са достатъчни за да бъдат отделени годните детайли, необходими за изработването на металната конструкция при работа от 2 до 5 дни при това без да е посочено, че се изискват специални технически умения. Според заключението, "Конвой" - ЕООД разполага с необходимото техническо оборудване, за да изработи металната конструкция от закупените елементи, която след това е вложил в строителни обекти. Следва да се отбележи също така, че в двата протокола за извършени насрещни проверки на прекия и предходния доставчици са направени констатации, че същите разполагат с необходимата техническа и кадрова обезпеченост за извършването на доставките. Доводът, че данъкът е следвало да бъде начислен по реда на чл. 163б от ЗДДС от получателя, а не от доставчика, е направен от касатора едва в касационната жалба. Такива констатации липсват в ревизионния доклад, в ревизионния акт и в решението на директора на дирекция "ОУИ". Правото на данъчен кредит е отказано на основание чл. 70, ал. 5 във вр. с чл. 6, ал. 1 от ЗДДС. С оглед на изложеното, правилен е изводът на съда, че правото на данъчен кредит на посоченото правно основание незаконосъобразно е отказано от органа по приходите.

II. По касационната жалба на "Конвой" - ЕООД - гр. Петрич:

1. Касаторът твърди, че незаконосъобразно с обжалваното решение е потвърден РА в частта му, в която за данъчните периоди м. януари, м. март, м. април, м. май и м. юни на ревизираното дружество не е признато право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "В. Е. П."-ЕООД - гр. София с предмет на доставките дървен материал и дървени трупи на основание чл. 70, ал. 5 във вр. с чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, поради недоказана реалност на доставките. Позовава се на заключението на вещото лице по назначената ССЕ, което след проверка на счетоводните документи на касатора е дало следното заключение: стоките по процесните фактури са заведени по сметка 301 "Доставки", партида "дървени трупи" с тяхната стойност и мярка. Общият обем на закупения дървен материал е 888.40 куб. м. От него са изработени дървени детайли, за които са използвани 450 куб. м. за ЕТ "Красимир Гоцев" във връзка с което за доставките им са издадени фактури с № № 47/27.02.07 г. и 31/31.04.07 г. Изнесени са за Гърция по представени инвойс-фактури 468.90 куб. м. дървени детайли. Вещото лице обаче не е проверило счетоводството на доставчика "В. Е. П." - ЕООД и няма констатации в неговото заключение за това разполагал ли е действително доставчикът с посоченото количество дървен материал и дървени трупи. В хода на ревизията доставчикът "В. Е. П."-ЕООД е представил фактури, издадени от "Форестинвест" - ЕООД - Чупрене и стокови разписки от 2004 г. и 2005 г., както и отчет за изпълнението на сключения между тях договор от 07.01.04 г. От отчета и стоковите разписки се установява, че е доставена дървесина - 1322.78 куб. м., представляваща фурнир, шел, тр. дъски, ОЗМ, пъни, дърва и дървен материал 1231.95 куб. м., както следва - фурнир, шел, тр. дъски, ОЗМ, пъни, дърва; дървесина - ОЗМ-11.55 куб. м. и дърва - 79.28 куб. м., които за заплатени и получени от ДЛ -Чупрене. Не е доказана обаче връзката между полученото и заприходено от касатора количество дървен материал и дървени трупи, които не са разграничени по видове и придобитото от неговия доставчик по договора от 07.01.04 г., сключен с "Форестинвест" - ЕООД. Не установено в хода на съдебното производство, според спецификацията за изработването на дървените детайли от "Конвой" - ЕООД дали същите могат да бъдат изработени именно от изброените видови дървен материал, който "В. Е. П." - ЕООД твърди, че му, е доставил - фурнир, шел, тр. дъски, ОЗМ, пъни, дърва, за да се приеме, че в производството на дървените детайли е вложено именно полученото от "В. Е. П." - ЕООД количество и вид дървен материал. Не са представени документи, установяващи доставката на дървения материал до базата на "Конвой" - ЕООД, където се осъществява производство - складови разписки, приемо-предавателни протоколи, пътни листове и пр. С оглед на изложеното, правилен е изводът на първоинстанционния съд, че само въз основа на заключението на вещото лице по назначената ССЕ, не може да се направи категоричен извод за осъществени реални доставки по процесните фактури.

1. По доставките от "Интаг - 94"-СД:

С РА е отказано право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 във вр. с чл. 9 от ЗДДС за данъчните периоди м. април и м. юли 2007 г. по три фактури, издадени от "Интаг - 94"-СД - гр. Козлодуй с предмет на доставката - ремонт на алуминиеви калъпи. Фактурите касаят ремонт на 3 бр. алуминиеви калъпи, които са част от внесените с МД № 5400/5-9673/11.12.06 г. от Република Македония общо 19 бр. Според обясненията на представляващия дружеството доставчик, по силата на договор за наем /представен като доказателство по делото/, ремонтът е извършен в оборудван цех на "Пластикер" ЕООД - гр. Лом. Представени са и 4 бр. граждански договори с физически лица за ремонт и поправка на алуминиеви калъпи с възнаграждение от 100 лв. от 2006 г. и два от 2007 г. и РКО за изплащане на договореното възнаграждение на тези две лица по последните два договора. Според заключението на вещото лице по назначената СТЕ, алуминиевите калъпи за производство на пластмасови изделия са изработени от носеща конструкция - стоманен винкел и шини, съединени посредством заварки и болтове. Предназначението е да свързва работната част /алуминиевият калъп/ с въртящата се част от основния агрегат. В алуминиевия калъп се поставя предварително изчислено количество гранулирана пластмаса и посредством нагряване с топъл въздух и въртене с определени обороти се получава готовото изделие. От конструктивна гледна точка калъпите не са сложни за ремонт. Ремонтът засяга предимно носещата конструкция. Извършва се демонтаж на изкривените винкели и се заваряват нови, боядисва се цялото изделие, полага се табелка, обозначаваща фирма "Конвой" ООД. За извършването на ремонта не е необходимо специално оборудване. Достатъчни са ъглошлайф, бормашина, заваръчен апарат, компресор за боядисване и електрожен. Вещото лице е посетило цеха на "Пластикер" ЕООД в гр. Лом и е констатирало, че същият разполага с необходимата техника, както и товарно превозно средство с рег. № М 7996 АН. Според обясненията на представляващия дружеството - пряк доставчик, транспортът е извършван с транспортно средство на "Пластикер" ЕООД. Вещото лице е извършило посещение и във фабриката на гръцката фирма "Пластерм" и е констатирало, че процесните калъпи, обозначени с табелка на фирмата "Конвой"-ООД, се използват и към момента на посещението му от тази фабрика в нейната производствена дейност. При така изложената фактическа обстановка, според настоящия съдебен състав на ВАС, първо отд., незаконосъобразен е изводът на съда, че не е доказано реалното извършване на услугите.

На основание чл. 23, ал. 2, т. 13 във вр. с чл. 15, ал. 2 и ал. 3, т. 2 от ЗКПО (отм.) е увеличен финансовият резултат на дружеството за 2006 г. със сумата от 260 000 лв., представляваща заплатено възнаграждение за извършени услуги "ремонт на алуминиеви калъпи за изработка на изделия от пластмаса" - 16 бр. от общо внесените от Република Македония 19 бр. с МД № 5400/5-9673/11.12.06 г. по 5 бр. фактури, издадени от "Интаг - 94"-СД през м. декември 2006 г. Следва да се посочи, че въпросът за реалността на осъществените услуги по процесните 5 бр. фактури е бил спорен в производството по оспорването на РА № 312/25.06.07 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Благоевград, потвърден с решение № 2068/12.12.07 г. на директора на дирекция "ОУИ" - София при ЦУ на НАП. С влязло в сила решение № 900/21.07.08 г., постановено по адм. д. № 276/08 г. по описа на АС - София-град, потвърдено с решение № 3273/11.03.09 г. по адм. д. № 12928/08 г. на ВАС, Iа отд., е прието за установено, че услугите не са били реално осъществени. Прието е, че не са ангажирани доказателства за извършения транспорт и от кого, както и че от събраните доказателства не се установява броят на ремонтираните калъпи, за да се приеме, че се касае за същите 16, които са изнесени впоследствие. Не е установено изплащането на договореното с работниците по гражданските договори възнаграждение. На това основание с посочения РА е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите. Правилно АС се е съобразил с влязлото в сила съдебно решение, с което е прието, че липсват реално осъществени доставки и е потвърдил РА в частта му, в която на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 във вр. с чл. 15, ал. 2 и ал. 3, т. 2 от ЗКПО (отм.) е увеличен финансовият резултат на дружеството със сумата от 260 000 лв. за 2006 г.

1. На същото правно основание е увеличен финансовият резултат на дружеството за 2006 г. и със сумата 2249.20 лв. по фактура № 16 от 09.12.2006 г., издадена от "ГЕОМ" с предмет "Извършен международен превоз по ЧМR 0036961 - Скопие-Струмица-Козлодуй с изпращач "PRINC KOMPANI" - STRUMICA за внос на алуминиеви калъпи за производство на пластмасови изделия /за ремонт и поправка/ 19 бр. В кл. 20 на ЕАД е посочено СРТ Петрич, което според ИНКОТЕРМС 2000 означава - платен транспорт до Петрич. Същото условие на доставката фигурира и в инвойс - фактура № 10/09.12.06 г., издадена от "PRINC KOMPANI" - STRUMICA. В самото СМR също като място на разтоварване на стоката е посочено Петрич. С оглед на изложеното, правилен е изводът на съда, че процесната фактура № 16 от 09.12.2006 г., издадена от "ГЕОМ" с предмет "Извършен международен превоз по ЧМR 0036961 - Скопие-Струмица-Козлодуй" не съответства на условията, визирани в самото СМR, както и с условията на доставката на стоката по ЕАД и инвойс-фактурата, издадена от изпращача на стоката.

При този изход на делото, на жалбоподателя се дължат допълнително разноски за първоинстанционното производство в размер на 723 лв., а разноските, присъдени на ответника за това производство, представляващи юрисконсултско възнаграждение, следва да се намалят съответно със 773 лв. На ответника за касационното производство разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, не следва да се присъждат, тъй като разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК не предвижда възможност на администрацията да се присъждат разноски за всяка съдебна инстанция.

С оглед на изложеното, Върховният административен съд, първо отделение