Решение № 1575 от 14.2.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на И. Колев, [ЕГН], с адрес: гр. Завет, [улица], чрез адв. Д. Димитров, срещу решение 137/05.11.2019 г., постановено по адм. д 201/2019 г. по описа на Административен съд Разград. С него е отхвърлено като неоснователно оспорването против ревизионен акт (РА) Р-03001718007954-091-001/20.05.2019 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП) Варна, потвърден с решение 155/24.07.2019 г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) Варна при Централно управление (ЦУ) на НАП и жалбоподателят е осъден да заплати съдебно-деловодни разноски на приходната администрация в размер на 3 782,75 лв. В касационната жалба са заявени всички категории отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът счита, че правните изводи на съда са в противоречие с фактите и доказателствата по делото. Изложени са твърдения за недопустимо ангажиране на отговорността на управителя в лично качество за чужди задължения. Счита че фактическият състав на чл. 19, ал. 2 ДОПК е неприложим в случая и излага подробни аргументи относно предпоставките по чл. 19, ал. 1 ДОПК. Посочва също така, че основанията и размерът на публичните задължения на дружеството не са изяснени в хода на ревизията, както и не са налице недобросъвестно извършени действия. В касационната жалба е формулирано искане за отмяна на обжалваното съдебно решение като неправилно и незаконосъобразно. Касаторът не се представлява в проведените съдебни заседания пред ВАС, за които е редовно уведомен. Ответната страна - директор на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, чрез юрк. Енев, оспорва касационната жалба в писмено становище по хода на делото и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а първоинстанционното решение да бъде оставено в сила като обосновано и законосъобразно. Претендира разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение в размер на 9 661,02 лв. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява мотивирано становище за процесуална допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд Разград е бил РА Р-03001718007954-091-001/20.05.2019 г., с който на основание чл. 19, ал. 2 ДОПК е ангажирана отговорност на И. Колев като управител на Корект Комерс 2008 ЕООД за дължими и невнесени задължения за данъци и осигурителни вноски в общ размер на 125 275,56 лв., ведно с лихви за просрочие, както следва: данък върху доходите на физическите лица по чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 2 968,09 лв. и лихви в размер на 315,41 лв. за данъчни периоди от 01.2015 до 07.2018 г.; ДДС в размер на 44 856,25 лв. и лихви в размер на 12 462,01 лв. за данъчни периоди от м. 01.2015 до м. 02.2018 г.; ДОО за осигурители в размер на 31 630,69 лв. и лихви в размер на 6 990,25 лв. за периода от 01.2015 до 07.2018 г.; УПФ за осигурители в размер на 7 031,12 лв. и лихви в размер на 1 583,65 лв. за периода от 01.2015 до 07.2018 г.; и вноски за здравно осигуряване за осигурители в размер на 14 194,50 лв. и лихви в размер на 3 243,59 за периода от 01.2015 до 07.2018 г. От фактическа страна първоинстанционният съд е констатирал, че И. Колев е местно физическо лице по смисъла на ЗДДФЛ с постоянно местоживеене в страната. През 2014 г. ревизираното лице е придобило дружествените дялове на Корект Комерс 2008 ЕООД и е вписано като управител в Търговския регистър. Предметът на дейност на дружеството е производство, разкрояване, рендосване и импрегниране на дървен материал. Извършените процесуални действия от органите по приходите и установените факти в хода на ревизията са проследени подробно в съдебното решение. Конкретното ревизионно производство е образувано със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) Р-03001718007954-020-001/18.12.2018 г., която е връчена по електронен път на адресата на 07.01.2019 г. Резултатите и изводите на ревизиращия екип са обективирани в ревизионен доклад (РД) Р-03001718007954-092-001/22.042019г., издаден от определените със заповедта за възлагане длъжностни лица. Срещу РД е подадено възражение на 08.05.2019 г. по реда на чл. 117, ал. 5 ДОПК, което е преценено като неоснователно при издаване на процесния РА. Последният е обжалван по административен ред и потвърден с решение 155/24.07.2019 г. на директора на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП. След извършена проверка решаващият съд е потвърдил валидността на оспорения РА приемайки, че последният е издаден от материално и териториално компетентни длъжностни лица по смисъла на чл. 119, ал. 2 и чл. 8, ал. 1, т. 1 ДОПК и в електронна форма с положени КЕП на съответните издатели. Възраженията на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения са разгледани и отхвърлени като неоснователни. От правна страна в мотивите на съдебното решение е прието, че обжалваният РА е в съответствие с разпоредбите на материалния закон, допускащи ангажирането на отговорността на физическото лице за публични задължения на дружеството. В съдебните мотиви първоинстанционният съд е изяснил характера на отговорността по чл. 19 ДОПК и кумулативно необходимите предпоставки от състава на чл. 19, ал. 2 ДОПК. Крайното заключение на съда е за доказаност на всички изискуеми елементи по делото. При ревизията е установено, че считано от 31.10.2014 г. И. Колев е управител на дружеството - за периодите след 31.01.2005 г. Н. Василев е едноличен собственик и управител Корект Комерс 2008" ЕООД - задължено лице по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК. Непогасените задължения на дружеството са възникнали въз основа на подадени справки-декларации за ДДС и декларации обр. 6 за съответните данъчни периоди. Административният съд е обсъдил представените доказателства и е приел за обосновани изводите в РА, че от управителя са извършени конкретни действия, изразяващи се в разпределяне и изплащане на дивидент през м.м. 01-05.2018 г. в общ размер на 76 950 лв. (въз основа на 11 броя РКО след решения на едноличния собственик на капитала) и получена сума в брой от физическото лице на 20.12.2016 г. в общ размер на 125 000 лв., за което липсва правно основание. Предвид възстановяване на част от получената в брой сума от управителя като скрито разпределение на печалбата по смисъла на § 1, т. 5, б. а ДР ЗКПО е квалифицирана сумата 78 450 лв. Общият размер на разпределената пряко и косвено печалба възлиза на 155 440 лв. В допълнение към правните мотиви за отхвърляне на жалбата съдът е взел предвид изявлението на лицето за извършване на разплащанията след м. ноември 2017 г. единствено по касов път, предвид наложените от НАП запори. Освен това, за изплатените през 2018 г. дивиденти е приложима и презумпцията за недобросъвестност по чл. 19, ал. 9 ДОПК. Обжалваното решение на Административен съд Разград е валидно, допустимо и правилно. При разглеждане на делото решаващият състав не е допуснал нарушение на съдебнопроизводствени правила като спорният предмет е квалифициран точно, доказателствената тежест в процеса е правилно разпределена, а фактите и събраните доказателства са отнесени логично към приложимата правна рамка. Не се откриват заявените в касационни недостатъци в тази насока. Нормата на чл. 19 от ДОПК в приложимата редакция урежда два отделни състава на отговорността и различни прояви на неправомерно поведение на третото лице (укриване по ал. 1 и извършване на плащане или отчуждаване на имущество по ал. 2), които водят до невъзможност съответните задължения да бъдат събрани чл. 19, ал. 1 ДОПК, респективно погасени чл. 19, ал. 2 ДОПК. Всички оплаквания на касатора във връзка с предпоставките по ал. 1 са ирелевантни и не следва да бъдат обсъждани в настоящия случай, тъй като основание за ангажиране на отговорността според процесния РА/РД и решението на горестоящия административен орган е единствено нормата на чл. 19, ал. 2 ДОПК. Това е прието и в съдебното решение на първоинстанционния съд. Касационната теза за недопустимо ангажиране на отговорността на управителя като физическо лице за декларираните и непогасени публични задължения на Корект Комерс 2008" ЕООД е в противоречие с целите и характера на института на отговорността по чл. 19 ДОПК. В тази насока никога не е съществувало противоречие в съдебната практика. Съгласно мотивите в приетото от ОСС на ВАС тълкувателно решение 5/29.03.2021 г. по тълк. д. 7/2019 г., в чл. 19, ал. 1 и 2 ДОПК е уреден особен случай на лична имуществена отговорност на трети лица за публични задължения на задължени юридически лица по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК. Отговорността възниква по силата на закона, прилага се по отношение на изчерпателно определен кръг от субекти за задължения на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК (главен длъжник) и при кумулативното наличие на предвидените в закона предпоставки. Неоснователни са и останалите касационни оплаквания. В подкрепа на твърдението, че констатациите и изводите в РА и обжалваното съдебно решение са формирани в противоречие с фактите и доказателствата по делото, от страна на касатора не са ангажирани абсолютно никакви доказателства в хода на съдебния процес. Правилни са изводите на първоинстанционния състав, че Колев в качеството си на едноличен собственик и управител на Корект Комерс 2008" ЕООД е насочил парични средства в своя полза при наличие на непогасени задължения на дружеството за данъци и ЗОВ. Приложимият в случая фактически състав на чл. 19, ал. 2 ДОПК урежда изчерпателно предпоставките, които следва да са изпълнени кумулативно: 1. Субект на отговорността управител или член на орган на управление на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК; 2. Наличие на непогасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски; 3. Недобросъвестно извършване на някое от посочените в т. 1 и/или т. 2 на разпоредбата действия; 4. Обективно намаление на имуществото на задълженото лице, водещо до неизплащането на задълженията; 5. Причинно-следствена връзка между недобросъвестното поведение и намалението на имуществото на задълженото лице; и 6. Граници на отговорността - до размера на извършените плащания, респ. до размера на намалението на имуществото. Страните по делото не спорят, че през ревизираните периоди И. Колев е едноличен собственик и управител на Корект Комерс 2008" ЕООД. Касаторът не оспорва и обстоятелството, че установените от органите по приходите действия са извършени единствено от негова страна в качеството си на управител на дружеството. Така на 20.12.2016 г. в счетоводството е отразено плащане на каса в размер на 125 000 лв., за което липсва основание или твърдения за връзка със стопанската дейност на дружеството. Впоследствие през м.м. 01-05.2018 г. по касов път на лицето са изплатени и дивиденти в общ размер на 76 950 лв. въз основа на 11 броя РКО. Решаващият съд обосновано е приел, че посочените действия са извършени недобросъвестно от управителя, тъй като посочената категория е свързана със знанието на определени факти. В случая това са съществуващите и непогасени данъчни и осигурителни задължения на Корект Комерс 2008" ЕООД. Последните са годно изпълнително основание съгласно чл. 209, ал. 2, т. 2 ДОПК и не е необходимо да бъдат установявани с друг РА. Задължението за тяхното погасяване е регламентирано в закона. При проверка на наведените оплаквания в касационната жалба се установява, че същите са били предмет на обсъждане от първоинстанционния съд. Съдът обосновано и законосъобразно ги е отхвърлил като неоснователни предвид изяснената фактическа обстановка по делото. Правилни са изводите на решаващия състав, че в РА са конкретизирани приложимите хипотези на чл. 19, ал. 2 ДОПК, тъй като е посочено изрично, че установените действия касаят изплащането на дивиденти и скрито разпределение на печалбата на дружеството. Процесният РА е законосъобразен и от гледна точка на посоченото тълкувателно решение 5/29.03.2021 г. по тълк. д. 7/2019 г., на ОСС на ВАС, според което, отговорността по чл. 19, ал. 1 и 2 ДОПК на третото задължено лице включва установеното задължение за лихви на главния длъжник. След проверка на заявените касационни пороци и служебна за приложението на материалния закон, настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно и обосновано. Крайното заключение на решаващия съд се споделя от настоящия касационен състав, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК, следва да бъде направено препращане към останалата част от мотивите на първоинстанционния съд, довели до отхвърляне на жалбата срещу процесния административен акт. С оглед изхода на спора и претенцията за разноски в полза на НАП (по арг. от § 1, т. 6 ДР АПК) се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер от 9 661,02 лв., изчислено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при материален интерес по делото в размер на 125 275,56 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо, Върховният административен съд, тричленен състав на осмо отделение,