Решение № 7469 от 29.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14626/2011 г.

Решение № 7469 от 29.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14626/2011 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Стоян Атанасов Неделчев, от с. Семчиново, чрез неговия пълномощник, срещу решение № 471/06.10.2011 г. по адм. д. № 505/2011 г. на Административен съд гр. Пазарджик. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба - началникът на РДНСК Южен централен район не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № ДК-02-ЮЦР-57/11.03.2011 г. на ответника, с която на Стоян Атанасов Неделчев е наредено да премахне незаконен строеж "пристройка към съществуваща жилищна сграда" като извършен без строителни книжа. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Процесната пристройка е двуетажна, с монолитна конструкция, с размери 2,65/4,20 м и височина до стреха 4,60 м /което описание напълно отговаря на описанието на строежа в констативния акт/, разположена е до западната фасада на съществуващата жилищна сграда в имота и е свързана функционално с нея, представлява сграда на основното застрояване - строеж от пета категория. Пристройката отстои на 1,6 м в югозападния ъгъл и до 3,60 м в другия му ъгъл от страничната граница с УПИ V-200, отстоянието й до жилищната сграда в съседния имот е 8 м. За село Семчиново има кадастрален и регулационен план от 1953 г., няма общ застроителен план за цялото село, като сградите са строени въз основа на визи за проектиране, издавани от главния архитект, които всъщност представляват застроителен план за всеки отделен имот. За процесната пристройка, изградена през 1985 г., няма издадена такава виза. Пристройката не е предвидена по застроителен план, като същото важи и за основната сграда, към която е изградена пристройката. Строежът не е търпим по смисъла на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, като съдът не възприема заключението на вещото лице в смисъла на търпимост поради спазване разпоредбите на чл. 100, ал. 1, т. 1, ППЗТСУ /отм./ и чл. 36, ал. 1 от ЗУТ. И в двете норми е разписано, че за запазване на заварени годни сгради се допуска фактическото разположение на заварените сгради да не отговаря на изискващите се разстояния, ако сградите са масивни и имат трайност най-малко още 25 години. В тези случаи разстоянието може да бъде намалено най-много с една трета. Тези изключения не могат да бъдат приложени в конкретния случай, защото както съгласно чл. 190 от ЗТСУ, така и съгласно § 21 от ЗР на ЗУТ под "заварени строежи", се имат предвид само законните строежи, какъвто процесният не е. Решението е неправилно поради нарушение на материалния закон: Безспорно се установява по делото, че процесната сграда без пристройката е изградена около 1970 г., а тази в съседния имот - през 1971 г., видно от представения пред касационната инстанция нотариален акт. Процесната пристройка е изградена през 1985 г. Отстоянието на процесната сграда /пристройка/ до страничната регулационна линия с УПИ V-200 е 1,60 м от единия ъгъл и 3,60 м от другия ъгъл при изискуемо се такова от 3 м съобразно чл. 31, ал. 1, т. 1 ЗУТ и чл. 10, ал. 1, т. 1 от Наредба № 5 за строителните правила и норми /отм./. Разстоянието между сградите в двата имота пък е 8 м. Разпоредбата на § 16, ал. 1 ПЗРЗУТ постановява, че строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. По начало разликата между узаконяване и търпимост е, че в първия случая строежът става законен, а във втория остава незаконен, но е търпим и не следва да се премахва. В този смисъл търпимостта на строежа има отношение само към премахването му, но не и към узаконяването му. Според настоящия съдебен състав, параметрите на строежа покриват хипотезата на § 16, ал. 1 ПЗРЗУТ: На първо място, допустимото отклонение по принцип касае само законни сгради, като основната сграда, към която е приобщена пристройката, в случая е законна такова. Поради това в случая е приложимо изключението по чл. 100 ППЗТСУ /отм./, както и по чл. 36 ЗУТ, а именно - възможността за намаляване на разстоянието между сградата и страничната регулационна линия с 1/3. Така наличното разстояние в конкретния казус удовлетворява това изискване, като следва да се подчертае и фактът, че от единия ъгъл разстоянието е 3 м, тоест в съответствие със законовоустановеното без допустимото намаляване. На второ място изискването съгласно чл. 31, ал. 4 ЗУТ е разстоянието между две жилищни сгради през страничната граница на съседни урегулирани поземлени имоти да е сборът от изискващите разстояния на всяка от сградите до границата между имотите, тоест 6 м в настоящия случай като законово изискуемо се разстояние. Фактическото такова в случая е 8 м. Поради това строежът, предмет на оспорената заповед, е допустим по действащите правила и норми /а също и по тези, действали по време на изграждането му/. Ето защо същият е търпим и като такъв не подлежи на събаряне. Като не е съобразил наличието на предпоставките за търпимост, административният орган е постановил унищожаема заповед в хипотезата на материална незаконосъобразност. Предвид изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго в смисъл на отмяна на обжалваната заповед. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение