Решение № 15667 от 18.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13497/2009 г.

Решение № 15667 от 18.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13497/2009 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 79 от Закона за българските документи за самоличност (ЗБДС). Марияна Маринова Филипова, от гр. София е оспорила решение № 7 от 4.03.2009 г., постановено по адм. д. № 3836/2008 г. по описа на Административен съд - София град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата й срещу наложена от директора на Столична дирекция "Полиция" (СДП), принудителна административна мярка по чл. 76, т. 3 от ЗБДС. В жалбата се поддържа оплакване за неправилност на атакуваното решение с оглед допуснати при постановяването му нарушения на съдопроизводствените правила - касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 2-ро от АПК. Иска се отмяна на оспореното решение и отмяна на заповедта за прилагане на принудителната административна мярка. Ответникът - директор на СДП, чрез упълномощения си процесуален представител юрк. Койчев, пледира за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата, като приема за допуснати твърдяните нарушения при осъществяване правораздавателната дейност на АССГ. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като обсъди доводите на страните и провери служебно съответствието на съдебния акт с материалния закон, намира касационната жалба за допустима, като подадена в срок, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Касационният съд се произнася по приложението на материалния закон спрямо фактите така, както те са установени от инстанцията по същество. С обжалваното решение е било установено, че при наличие на попадащо в хипотезата на § 1, т. 5 от ДР на ЗБДС парично задължение от 10 507.87 лева към "Общинска банка" АД и с оглед липсата на доказателства за личното имущество или представено надлежно обезпечение, касаторката е отговаряла на условията по чл. 76, т. 3 от ЗБДС за прилагане на принудителна административна мярка посредством временно ограничение за напускане на страната. Прието е, че директорът на СДП е направил преценка по усмотрение за прилагането на мярката, посредством която се охраняват интересите на взискателя по изпълнителното дело. Така мотивиран, съдът е отхвърлил жалбата срещу административния акт. При произнасянето си първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на материалния закон. Правилен е решаващият извод, че публичното право на органа да наложи принудителна административна мярка, обезпечаваща удовлетворяването на кредитора, е упражнено законосъобразно. Размерът на съдебно установеното вземане и липсата на надлежно обезпечение на дълга, съставляват основание по смисъла на чл. 76, т. 3 от ЗБДС за прилагане на визираното в закона ограничение на свободното придвижване на длъжника. За да възникне правото на оторизирания орган да приложи разпоредбата на чл. 76, т. 3 от ЗБДС е необходимо писмено известие от страна на компетентния съдебен орган, съдържащо релевантни за преценката му данни. След надлежно сезиране директорът на СДП в рамките на възложеното му дискреционно правомощие обосновано е приел, че осъщественият нормативен състав създава необходимост от прилагането на ПАМ, с което се изпълняват целите на закона. Изложените като мотиви за издаването на заповедта фактически обстоятелства съответстват на предвидените по закон предпоставки за налагане на ограничението за напускане на страната. В този аспект заповедта е издадена от компетентния орган, при наличието на нормативноустановените предпоставки по чл. 76, т. 3 от ЗБДС и като е отхвърлил предявената жалба, АССГ е постановил съответно на материалния закон решение. Противно на оплакванията в касационната жалба, издателят на акта не е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, свързано с уведомяването на заинтересуваното лице за започване на производството по чл. 76, т. 3 от ЗБДС. Досежно начина и способите за уведомяване на касаторката за образуваното производство, съдът е изложил аналитични мотиви, които следва да бъдат споделени. Обсъдил е, че Марияна Филипова не е била намерена на постоянния си адрес, където съгласно чл. 27, ал. 2 от ЗБДС следва да получава официални съобщения от органите на държавната администрация, поради което е счел, че по отношение уведомяването й законосъобразно е била приложена разпоредбата на чл. 26, ал. 2, във връзка с чл. 61, ал. 3 АПК. Макар и да споделя изцяло тезата на решаващата инстанция, настоящият състав намира за уместно да отбележи, че дори процедурата по уведомяването на Марияна Филипова за образуваното административно производство да се приеме за неизпълнена, в конкретния случай това не съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, т. к. не би променило решението на административния орган. Преценката за характера и тежестта на допуснато нарушение на административнопроизводствените правила е винаги конкретна, с оглед спецификата на отделния казус, като нарушението е съставомерно по чл. 146, т. 3 от АПК единствено, когато е рефлектирало върху съдържанието на властническото волеизявление. В този смисъл пропускът е съществен само, ако е ограничил правото на лицето да представи доказателства, които са от значение за решението на административния орган. Правилата на административното производство се разглеждат и с другите изисквания за законосъобразност на заповедта и преди всичко с изискването за материална законосъобразност. Съблюдаването на административнопроизводствените правила има за цел изясняване от административния орган на значимите за случая факти и обстоятелствата, които в конкретния казус се свеждат до безспорно установени правнорелевантни факти. Провежданият съдебен контрол по реда на АПК е гаранция за съблюдаване на законността при налагане на принудителната административна мярка, а в процеса на осъществяването му биха могли да бъдат оборени констатациите на органа за наличие на изискуемите се от закона материалноправни предпоставки. В хода на първоинстанционното производство такова главно и пълно доказване не е било проведено от страна на жалбоподателката (сега касаторка), поради което релевантните за преценката на административния орган факти не са оборени и жалбата правилно е била приета за неоснователна. Филипова не твърди, че задължението е погасено чрез плащане или за него е представено надлежно обезпечение или, че то не съществува, не представя и такива доказателства. Следователно, дори и допуснато, нарушението на чл. 26 от АПК е несъществено, доколкото неуведомяването на адресатката за проведеното административно производство не е повлияло и не би могло да повлияе ефективно върху съдържанието на акта. Неоснователен е релевираният довод за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила. Макар и оплакванията на касаторката да са относими към приложението на материалния закон (Арг.: чл. 168, вр. с чл. 146, т. 3 от АПК), следва да бъде отбелязано, че съдът е анализирал задълбочено релевантните за делото обстоятелства и е обосновал с тях решението си. При постановяване му са преценени всички правнозначими доводи на жалбоподателката, а наведените в касационната жалба оплаквания преповтарят поддържаните такива пред АССГ, поради което и не налагат извод за неправилност на съдебното решение. При липса на инвокираното отменително основание, решението следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение