Решение № 212 от 26.11.2012 г. на ВКС по т. д. № 512/2012 г.

Решение № 212 от 26.11.2012 г. на ВКС по т. д. № 512/2012 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Боян Балевски Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на процесуалния пълномощник на Национална агенция за приходите /НАП/ срещу решение № 2014 от 27.12.2011 г. по в. гр. д. № 4096/2011 на САС, с което е потвърдено изцяло първоинстанционното решение № 28/11.05.2011 г. по гр. д. № 129/2009 г. на ОС - Враца, с което е отхвърлена молбата на НАП с искане за възобновяване на производството на спряното по реда на чл. 632, ал. 1 от ТЗ производство по несъстоятелност на [фирма] - в несъстоятелност [населено място]. Излагат се доводи и оплаквания за нарушения на материалния закон и необоснованост на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му. Ответната страна не изразява становище С определение № 450 от 19.06.2012 г., постановено по настоящото дело въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по обуславящия изхода на делото правен въпрос: дали със самото подаване на молбата в срока по чл. 632, ал. 2 от ТЗ този срок е спазен или в него следва да се представят и доказателства, че кредиторът-молител е депозирал и необходимата сума за покриване на началните разноски по чл. 629б от ТЗ. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл. 290 и сл. от ГПК констатира следното: За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд приема, че съдът по несъстоятелността е сезиран с искане от страна на НАП като кредитор в производството по несъстоятелност на [фирма] - в несъстоятелност -гр. В. за възобновяване на същото, спряно на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ . Въззивният съд е отчел обстоятелството, че искането е отправено до съда в едногодишния срок по чл. 632, ал. 2 от ТЗ, но е счел, че според закона към самото искане следва да се приложат доказателства, че кредиторът е депозирал необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл. 629б от ТЗ, неизпълнението на което прави самата молба за възобновяване неоснователна. По правния въпрос обуславящ изхода на спора, по който е допуснато касационното обжалване: дали със самото подаване на молбата в срока по чл. 632, ал. 2 от ТЗ този срок е спазен или в него следва да се представят и доказателства, че кредиторът - молител е депозирал и необходимата сума за покриване на началните разноски по чл. 629б от ТЗ е налице решение на ВКС: Р № 99/23.06.2011 г. на Второ т. о. по търговско дело № 59/2011 г. по описа на същия, постановено по реда на чл. 290 от ГПК. В това свое решение съставът на ТК на ВКС приема, че предвиденият в чл. 632, ал. 2 ТЗ едногодишен срок се отнася до допустимостта на разглеждането на молбата за възобновяване на спряното по реда на чл. 632, ал. 1 ТЗ производство по несъстоятелност, а не към задължението за представяне на доказателства за предплащане на разноските по чл. 629б ТЗ. Така застъпеното становище в цитираната задължителна по смисъла на чл. 290, ал. 1, т. 1 ГПК практика на съдилищата се споделя напълно и от настоящия съдебен състав, доколкото законът /чл. 632, ал. 2 ТЗ във връзка с чл. 629б ТЗ/ разграничава двете действия по своите последици: подаването в срок на молбата е процесуална предпоставка за разглеждането й по същество и е логично първото произнасяне да предхожда по време второто. По основателността на касационната жалба: Касационната жалба е основателна. Съставът на въззивния съд в нарушение на цитираните разпоредби на ТЗ, въпреки че искането от НАП като кредитор на [фирма]-в несъстоятелност - гр. В. е отправено до съда в едногодишния срок по чл. 632, ал. 2 от ТЗ е счел, че според закона към самото искане следва да се приложат доказателства, че кредиторът е депозирал необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл. 629б от ТЗ, поради което се е произнесъл в насока, че самата молба за възобновяване е неоснователна. В случая решението на съда по несъстоятелността ОС-В. по чл. 632, ал. 1 ТЗ е обявено в ТР на 17.03.2010 г., а молбата за възобновяване от НАП е изпратена по пощата на 17.03.2011 г. . Ето защо, съгласно разпоредбите на чл. 62, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 60 ГПК едногодишният срок за подаване на молбата по чл. 632, ал. 2 ТЗ е спазен, поради което и обжалваното решение се явява незаконосъобразно и следва да се отмени като делото се върне на първоинстанционния съд за произнасяне по основателността на молбата за възобновяване. С оглед изложеното, ВКС, ТК, II т. о.: