Решение № 352 от 17.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6437/2007 г.

Решение № 352 от 17.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6437/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Стоил Сотиров Производството е по чл. 218и, ал. 1, във връзка с чл. 218а, б. "а" ГПК. Образувано е по касационна жалба от адв. П процесуален представител на ищцата Б. Й. М. от град П., против въззивно решение № 204/12.07.2007 г. по гр. д. № 209/2007 г. по описа на Смолянския окръжен съд по допускане на делбата. Обстоятелствата по делото са следните: Б. Й. М. от град П. е предявила против Е. В. С. от к.к."П" и К. О. Х. от град С. иск за делба. В исковата молба ищцата твърди, че с ответниците е съсобственик на земи в землището на град Ч., област Смолян, и в к.к."П", подробно описани в два основни пункта. Твърди също така, че е придобила земите по наследство по завещание, направено в нейна полза от А. В. С., бивш жител на град Ч., който е собственик по наследство от общия наследодател С на 1/3 идеална част от процесните имоти. Иска се допускане и извършване на делба на имотите при квоти по 1/3 идеална част за всеки от съделителите. С решение № 146/30.01.2007 г. по гр. д. № 53/2006 г. Чепеларският районен съд е допуснал делба при квоти от по 1/3 идеална част за всеки от съделителите, на част от имотите, подробно посочени в диспозитива на решението. Със същото решение е отхвърлен иска за делба за следните имоти: ливада с площ от 1,712 дка, в строителните граници на к.-к."П", съставляваща имот № 190 в кв.14, попадащ в парцел ****Почивна станция на ГНС" и ливада с площ от0,866 дка в строителните граници на к.к. "П", съставляващ имот № 184, кв.141 попадащ в парцел ****Почивна станция на ГНС". Без разглеждане e оставен искът за делба на следните имоти: ливада с площ от 5,775 дка, в строителните граници на к.к."П", съставляващ имот № 39 от кв.4, попадащ в парцел ****- за озеленяване и парцел **** - сладкарница и ски база; ливада с площ от 3,535 дка, в строителните граници на к.к."П", съставляващ имот № 43, кв.4, попадащ в парцел **** - озеленяване, и ливада с площ от 1,788 дка, в строителните граници на к.к. "П", съставляващ имот № 166 в кв.15, попадащ в парцел ****а озеленяване, възстановени с Решение № 00512/27.12.1999 г. на ПК - Ч., на С. К. С. С решение № 204/12.07.2007 г. по гр. д. № 209/2007 г., по въззивна жалба от ищцата Б, в частите с които не е допусната делба и е оставен без разглеждане иска, Смолянският окръжен съд е оставил в сила решението на първата инстанция в частта, с която е отхвърлен иска за делба за ливада с площ от 1,712 дка, в строителните граници на к.к."П", съставляваща имот № 190 в кв.14, попадащ в парцел ****Почивна станция на ГНС" и ливада с площ от 0,866 дка в строителните граници на к.к. "П", съставляващ имот № 184, кв.141 попадащ в парцел ****Почивна станция на ГНС". Със същото решение е отменено решението на районния съд в частта, с която е оставен без разглеждане иска за делба и е отхвърлен иска за ливада с площ от 5,775 дка, в строителните граници на к.к."П", съставляващ имот № 39 от кв.4, попадащ в парцел **** - за озеленяване и парцел **** - сладкарница и ски база; ливада с площ от 3,535 дка, в строителните граници на к.к."П", съставляващ имот № 43, кв.4, попадащ в парцел **** - озеленяване. Въззивната инстанция е приела относно имотите по т.т. 7 и 9 от исковата молба - ливада с площ от 1,712 дка, в строителните граници на к.- к."П", съставляваща имот № 190 в кв.14, попадащ в парцел ****Почивна станция на ГНС" и ливада с площ от 0,866 дка в строителните граници на к.к. "П", съставляващ имот № 184, кв.141 попадащ в парцел ****Почивна станция на ГНС", че за тях не е представено решение на ПК, с което да са възстановени на наследодателите на страните. С оглед представените по делото решения № 00512/27.12.1999 г. и № 00512/2.08.1999 г. на ПК- Ч., е прието, че имоти с посочените в исковата молба номера и площи не са възстановени. С оглед направеното в съдебно заседание на 6.07.2000 г. уточнение от процесуалния представител на ищцата, съдът е изложил съображения, че същото е голословно, тъй като по делото не са представени никакви доказателства, установяващи идентичност между посоченото в уточнението и изложеното в исковата молба. Освен това съдът е стигнал до извод, че ответниците по исковата молба са представили за тези имоти нотариален акт, който не е оспорен по надлежния ред. Относно останалите два имота, посочени по-горе, са изложени изводи, че след като същите са отчуждени от ответниците по исковата молба в полза на трето лице - Т. П., ищцата не е предявила иск по чл. 76 ЗН, нито е направила възражение и не е поискала и конституиране като страна и на приобретателя по сделката, поради което претенцията е неоснователна. Срещу решението на Смолянския окръжен съд е подадена касационна жалба от адв. В процесуален представител на ищцата на Б. М., с оплаквания за допуснати нарушения по чл. 218б, б. "в" ГПК (отм.). Навежда се довод, че първоинстанционният съд неправилно е възприел доказателствата по делото и буквално с едно изречение в мотивите е приел невярна фактическа обстановка, в резултат на което е достигнал до неправилни изводи относно правото на собственост на Б. М. по завещание за 1/3 идеална част от имотите: ливада с площ от 1,712 дка, в строителните граници на к.-к."П", съставляваща имот № 190 вкв.14, попадащ в парцел ****Почивна станция на ГНС" и ливада с площ от 0,866 дка в строителните граници на к.к. "П", съставляващ имот № 184, кв.141 попадащ в парцел ****Почивна станция на ГНС". Твърди се, че поради това и окръжният съд необосновано и в нарушение на материалния закон е приел, че делбата за тези имоти не следва да се допусне. Относно изводите въззивната инстанция се твърди, че тя не е обсъдила всички наведени доводи и съображения. Относно решението за имотите: ливада с площ от 5,775 дка, в строителните граници на к.к."П", съставляващ имот № 39 от кв.4, попадащ в парцел **** - за озеленяване и парцел **** - сладкарница и ски база; ливада с площ от 3,535 дка, в строителните граници на к.к."П", съставляващ имот № 43, кв.4, попадащ в парцел **** - озеленяване, се навежда довод, че ищцата е направила възражение за разпоредителните сделки. Освен това се твърди, че изводите на окръжния съд за тези имоти е неправилно, тъй като само ответниците могат да се позоват на относителната недействителност по смисъла на чл. 76 ЗН за посочените сделки. Прави се и оплакване, че въззивната инстанция не се е съобразила с всички приложени писмени доказателства и главно с решенията, изходящи от Поземлената комисия, поради което е направил неправилен извод относно обхвата на делбата и частите на наследниците по чл. 5 от Закона за наследството по отношението на имотите, за които е отхвърлен иска за делба. Моли се за уважаване на касационната жалба. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от процесуалния представител на касаторката - адв. В. Ответниците по касационната жалба - Е. В. С. и К. О. Х., не заявяват становища в настоящото производство. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., като разгледа касационната жалба и с оглед правомощията си по глава ХIХ "А" ГПК (отм.), намира за установено следното: Касационната жалба отговаря на изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 218 а, б. "а" и чл. 218 в, ал.ал. 1 и 2 ГПК, поради което е процесуално допустима. По съществото на подадената касационна жалба съдът намира следното: Решението на Смолянския окръжен съд частично е правилно. Законосъобразно и обосновано въззивната инстанция е отхвърлила иска за имотите по т.т. 7 и 9 от раздел II на исковата молба. Същите не са доказани като съсобствени с представените по делото решения на поземлената комисия. Извършеното от ищцовата страна уточнение в съдебно заседание на 6.07.2000 г., което не е прието от съда, по естеството си представлява искане за включване на нови имоти в делбата, при наличието на преклузията по чл. 278, ал.2 ГПК (отм.). Поради това правилно въззивната инстанция е приела, че при отсъствие на доказателства, установяващи идентичност между посоченото в уточнението и изложеното в исковата молба, не са налице основания за отмяна на първоинстанционното решение в тази част. Касационната жалба в посочената част се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а въззивното решение в тази част - в сила. В останалата част решението на Смолянския окръжен съд е неправилно. Както в хода на съдебните прения пред първата инстанция, така и във въззивната жалба е налице позоваване от страна на ищцата на разпоредбата на чл. 76 ЗН. Доколкото не е предявен иск на основание посочената правна норма, с оглед гореизложеното следва да се приеме, че е направено възражение по смисъла на чл. 76 ЗН. Като е приел обратното окръжния съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което налага отмяна на въззивното решение в тази част и връщане делото за ново разглеждане от друг негов състав. При новото разглеждане на делото въззивната инстанция следва да приложи разпоредбата на т. 17 от ТР № 1/4.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, във връзка с т.т. 1 и 2 от ТР № 1/19.05.2004 г. по гр. д. № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС. Водим от изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр. второ, хипотези втора ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на IV г. о.,