Решение № 10639 от 23.11.2022 г. на ВАС, VII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност 2014 г. 2020 г. (ОПИК) срещу Решение 2438 от 13.04.2022 г. на Административен съд София-град (АССГ) по адм. дело 9499/2021 г. С обжалваното решение съдът е отменил Решение РД-11-1132 от 03.09.2021 г. на ръководителя на УО на ОПИК, с което на основание чл. 70, ал. 1, т. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г.) на Ай ти управление и анализ ООД е определена финансова корекция в максимален размер 9 240,00 лв., съставляваща 100 % от финансовата подкрепа със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) по договор от 08.06.2017 г. със Сирма Солюшънс АД. Касационният жалбоподател ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност 2014 г. 2020 г., счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че в изпълнение на дейност 2 от проекта на Ай ти управление и анализ ООД по договора за безвъзмездна финансова помощ дружеството е провело процедура за избор на изпълнител, като е публикувало публично съобщение за набиране на ценови предложения по реда на чл. 2, ал. 7 от Постановление 160 на МС от 01.07.2016 г. за определяне правилата за разглеждане и оценяване на оферти и сключването на договорите в процедурата за избор с публична покана от бенефициенти на безвъзмездна финансова помощ от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ПМС 160). Публичното съобщение за набиране на ценови предложения е публикувано на 01.06.2017 г. със срок на подаване на оферти до 05.06.2017 г. По процедурата са постъпили три оферти, включително от Сирма Солюшънс АД, което е избрано за изпълнител. Към датата на провеждане на процедурата в Ай ти управление и анализ ООД съдружници са били И. Колев с дял 3,33% и Н. Колев с дял 96.67% от капитала на дружеството. Считано от 11.12.2019 г. И. Колев е прехвърлил дружествените си дялове на В. Шаулов. Установено е, че за периода от 15.08.2016 г. до 13.08.2018 г. за лицето И. Колев има подадени осигурителни декларации образец 1 с код за вид осигурен 14 (за работещи без трудови правоотношения) от Сирма Солюшънс АД. Установено е също, че И. Колев и Н. Колев са братя. Съгласно чл. 4.1, изр. 2 от Общите условия по договора за безвъзмездна финансова помощ, при изпълнението му бенефициерът няма право да сключва договори с лица, с които е свързан по смисъла на пар. 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Търговския закон (ТЗ) и/или са обект на конфликт на интереси. В чл. 4.2 от Общите условия е посочено кога е налице конфликт на интереси. В чл. 4 от Приложение 2 към ДБФП е посочено, че при изпълнението му бенефициерът няма право да сключва договори с лица, които са обект на конфликт на интереси. Тази разпоредба в случая е нарушена. Още при подаване на проектното предложение кандидатът Ай ти управление и анализ ООД е имал контакти със Сирма Солюшънс АД, тъй като същият е представил индикативна оферта за доставка на хардуерно оборудване изготвена от Сирма Солюшънс АД. Единият от съдружниците на бенефициера И. Колев и дружеството избрано за изпълнител - Сирма Солюшънс АД са имали възмездни отношения, както преди, така и по време на провеждане на процедурата за избор на изпълнител на 01.06.2017 г. Това предопределя икономически интерес за избраното за изпълнител дружество и личен интерес за съответния съдружник. За И. Колев е налице пряк, личен интерес поради връзките с избрания изпълнител. В процедурата за избор на изпълнител е постъпила още една оферта в рамките на прогнозната цена от БГ бизнес Солюшънс ЕООД. В нарушение на чл. 4.1, изр. 2 от Общите условия към ДБФП бенефициерът не е предприел необходимите мерки за избягване и предотвратяване на конфликта на интереси и/или свързаност и не е уведомил УО за обстоятелството, което предизвиква или може да предизвика подобен конфликт или свързаност. Необоснован е направения от първоинстанционния съд извод, че не е налице доказан икономически и общ интерес по смисъла на чл. 57, ал. 2 от Регламент (ЕС, ЕВРАТОМ) 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) 1605/2002 на Съвета (Регламент 966/2012). Прави искане решението да бъде отменено. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Касаторът се представлява от пълномощник Д. Ганчев. Ответникът по касационната жалба Ай ти управление и анализ ООД оспорва касационната жалба и счита същата за неоснователна. Счита, че в касационната жалба не са изложени конкретни правни аргументи, които евентуално биха могли да доведат до опровергаване на фактическите и правни установявания на първоинстанционния съд за липса на предпоставките за конфликт на интереси. Към датата на подаване на офертата между бенефициера и избрания изпълнител не е имало никаква форма на връзка, водеща до икономически интерес. Съдът е направил преценка и анализ на всички относими по случая факти и обстоятелства и е изложил мотиви защо приема преценката на УО относно констатирания конфликт на интереси за неправилна. Съдът е приел, че не е обоснован и доказан общият икономически интерес, посочен в определението на чл. 57, ал. 2 от Регламент 966/2012. Прави искане съдът да остави в сила обжалваното решение. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът се представлява от адвокат С. Маринова. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че: Ай ти управление и анализ ООД, [ЕИК] е вписано в Търговския регистър (ТР) на 21.11.2011 г. Към 09.03.2016 г. то е със собственици И. Колев, който е притежавал 3,33% от капитала на дружеството и Н. Колев, който е притежавал 96,67% от капитала на дружеството. Към посочения момент за управител на дружеството е вписан Н. Колев. На 11.12.2019 г. И. Колев е прехвърлил дружествения си дял от 3,33% на В. Шаулов. По делото не е спорно, че Н. Колев и И. Колев са братя. Родствените връзки между двамата са установени и от информацията, предоставена от Национална база данни "Население". На 13.03.2017 г. между Ай ти управление и анализ ООД и УО на ОПИК е сключен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (ДПБФП) за изпълнение на проект "Развитие на управленския капацитет и растеж на Ай ти управление и анализ ООД", със срок за изпълнение е 14 месеца, т. е. до 13.05.2018 г. Окончателно плащане по проекта е извършено на 10.08.2018 г. В изпълнение на предвиденото по дейност 2 от проекта - "Дейности за насърчаване използването на информационни и комуникационни технологии и услуги чрез закупуване на ново оборудване, необходимо за функционирането на ИКТ базирания софтуер", от Ай ти управление и анализ ООД, е проведена процедура за избор на изпълнител, като е публикувано публично съобщение за набиране на ценови предложения по реда на чл. 2, ал. 7 от ПМС 160. Прогнозната стойност на процедурата е била 15 000,00 лв. без ДДС. Публичното съобщение за набиране на ценови предложения е публикувано на 01.06.2017 г., със срок на подаване на оферти до 05.06.2017 г. По процедурата са постъпили три оферти: от БГ бизнес солюшънс ЕООД с предложена цена 14 599,00 лв. без ДДС, - от Теегруп София ЕООД с предложена цена 15 496,25 лв. без ДДС и - от Сирма Солюшънс ЕООД с предложена цена 13 200,00 лв. без ДДС. За изпълнител е избрано Сирма Солюшънс ЕООД и с него е сключен договор BG16 RFOP002-2. 002- 0519-C01/SU-01 от 08.06.2017 г. На 20.07.2021 г. ръководителят на УО на ОПИК е уведомил Ай ти управление и анализ ООД за стартиране на процедура за определяне на финансова корекция, поради съмнение за извършено нарушение на чл. 70, ал. 1, т. 1 ЗУСЕФСУ. На 03.08.2021 от Ай ти управление и анализ ООД е подадено възражение. Във него е посочено, че съобразно минималното дялово участие на И. Колев и действащия дружествен договор, доколкото Общото събрание взема решенията си с мнозинство повече от 60 % от капитала, съдружника И. Колев не може да повлияе при вземането на решения относно управлението на дружеството. Същият не е бил и част от оценителната комисия при провеждането на процедурата за избор на изпълнител. С Решение РД-11-1132 от 03.09.2021 г. на ръководителя на УО на ОПИК, на основание чл. 70, ал. 1, т. 1 ЗУСЕФСУ на Ай ти управление и анализ ООД е определена финансова корекция в максимален размер 9 240,00 лв., съставляваща 100 % от финансовата подкрепа със средства от ЕСИФ по договор от 08.06.2017 г. със Сирма Солюшънс АД, сключен при наличие на конфликт на интереси по смисъла на чл. 57 от Регламент 966/2021 г. / чл. 61 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 година за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) 1296/2013, (ЕС) 1301/2013, (ЕС) 1303/2013, (ЕС) 1304/2013, (ЕС) 1309/2013, (ЕС) 1316/2013, (ЕС) 223/2014 и (ЕС) 283/2014 и на Решение 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) 966/2012 (Регламент 2018/1046). Нарушението е квалифицирано по т. 1 от Приложение 2 на Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне на размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредбата). Представена е Заповед РД-16-685 от 17.05.2021 г. на министъра на икономиката К. Петков, с която издателят на административния акт е определен за ръководител на УО на ОПИК. Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, но е в нарушение на изискването за форма и в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона. За да достигне до извод, че решението е издадено от компетентен орган, първоинстанционният съд е изложил, че със Заповед РД-16-685 от 17.05.2021 г., издадена от К. Петков, в качеството му на министър на икономиката, на основание чл. 25, ал. 4 от Закона за администрацията и чл. 9, ал. 5 изр. 2 ЗУСЕФСУ, И. Младенова, заместник-министър на икономиката, е определена за лице, което да изпълнява функциите на ръководител на УО по приоритетни оси 1, 2 и 3 на ОПИК. Съдът е посочил, че факта, че с Решение 16 от 27.10.2021 г. (обн. ДВ, бр. 93 от 09.11.2021 г.) на Конституционния съд на Република България по конституционно дело 18/2021 г. е обявен за противоконституционен Указ 129 от 10.05.2021 г. (обн. ДВ, бр. 39 от 12.05.2021 г.) на президента на Република България в частта, с която за служебен министър на икономиката е назначен К. Петков, не обосновава липса на компетентност на издателя на оспореното решение. Изложил е, че съгласно принципа, прогласен в чл. 151, ал. 2 на Конституцията на Република България, обезсилването на противоконституционния акт важи занапред. В периода от издаване на противоконституционния акт до неговото обезсилване той действа и се прилага. Поради това, всички действия извършени въз основа и по силата на правомощия, произтичащи от обявения за противоконституционен акт, както и издадени въз основа на него, остават в сила. Те не могат да бъдат атакувани след решението на Конституционния съд с довод, че противоречат на Конституцията. Запазват своята валидност и всички правни сделки, основани на противоконституционния акт (закон, указ или др.), независимо от това, дали са едностранни, двустранни или многостранни. Не е възможно преквалифициране на приключени правоотношения, възниквали въз основа на прилагане на противоконституционния акт. Посочил е, че съобразно мотивите на Решение 3 от 28.04.2020 г. на Конституционния съд на Република България по конситуционно дело 5/2019, обявяването на противоконституционност, в частност невалидност "на ненормативен правен акт, има действие към минал момент само по отношение на преките последици на обявения за противоконституционен акт, и не засяга останалите правни последици, настъпили след приемането му, които произтичат от други закони. Последните не са правни последици на обявения за противоконституционен ненормативен правен акт и поради това не се обхващат от действието назад във времето на решението за противоконституционност". Съдът е счел, че за периода на назначението си (овластяване в противоречие с Конституцията), служебният министър на икономиката е упражнявал нередовна власт, но е извършвал действия в рамките на обективната компетентност за този орган, съгласно специалните закони и нормативни актове, определящи обективната компетентност на органа, поради което и при спазване на принципа за непрекъснатост на държавната власт, противоконституционното назначение на този орган, не касае липсата на компетентност, като основание за нищожност по смисъла на АПК, за издаваните от него индивидуални административни актове, включително и в настоящия случай, доколкото те не са пряка и непосредствена последица от оспорения акт и по отношение на тях, не е налице обратно действие на решението на Конституционния съд. Счел е, че обжалваното решение е незаконосъобразно, доколкото при постановяването му не е спазено изискването за форма, предвидено в чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК - не са посочени и доказани фактическите основания и установявания, въз основа на които е прието, че са допуснати нарушения на чл. 57 от Регламент 966/2012, представляващи нередност по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 1 от ЗУСЕФСУ. Съдът е посочил, че е безспорно е установено, че между съдружника И. Колев в дружеството бенефициер и изпълнителя - Сирма Солюшънс АД е налице свързаност по смисъла на параграф 1, т. 2 от ДР на ТЗ, доколкото са възникнали правоотношения между работодател и работник. Съдружникът И. Колев през месец май 2017 г. и през месец юни 2017 г. е бил изпълнител по два договора сключени със Сирма Солюшънс АД, по които е получил възнаграждение. Посоченото според съда не е основание по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 1 ЗУСЕФСУ за определянето на финансова корекция. Съдът е изложил, че нормата на чл. 14 от дружествения договор на Ай ти управление и анализ ООД дава право на съдружника да участва в управлението на дружеството, да бъде избиран в управителните и контролните органи, дава право на толкова гласове в Общото събрание, колкото дялове има в капитала 3,33% от общо 100 в Общото събрание на дружеството. Предвид това е посочил, че този съдружник не може да влияе при вземане на решения, включително за избор на изпълнител. Той не е и управител на дружеството, нито има дялове, даващи му възможност да влияе при избор на управител. Счел е, че единствено наличието на възмездни договорни отношения между съдружник в Ай ти управление и анализ ООД и избрания за изпълнител Сирма Солюшънс АД не може да обоснове наличието на общ икономически интерес или друг интерес с този на получателя, в случая с този на избрания за изпълнител. Икономическият интерес на дружеството, избрано за изпълнител, би бил свързан с участие в процедурата за доставка на сървър с оглед евентуално реализиране на печалба от доставката. Икономическият интерес на съдружника в дружеството жалбоподател И. Колев не е обоснован в оспореното решение. Не е обоснован и доказан и общият икономически интерес, посочен в определението в чл. 57, ал. 2 от Регламент 966/2012. Наличието на "възмездни взаимоотношения" по договорите от 01.05.2017 г. и от 01.06.2017 г. между Сирма Солюшънс АД и И. Колев не предопределя икономически интерес за избраното за изпълнител дружество. По посочените два договора дружеството заплаща възнаграждение за извършена работа от И. Колев, нямаща връзка с процедурата за избор с публично съобщение. Икономическият интерес на дружеството по тези договори е да бъде изпълнен предметът им (обследване на информационни инфраструктури) и същият не е доказано да има общност с икономическия интерес при избор на изпълнител в процедурата чрез публично съобщение. В производството не е доказано ценовото предложение на изпълнителя, подадено на 05.06.2017 г. да е повлияно от "възмездните отношения" с И. Колев. Не е доказано по какъв начин И. Колев е допринесъл за интереса на Сирма Солюшънс АД към процедурата, както и по какъв начин "фактическите му отношения" с избрания за изпълнител са нарушение на принципите на равно третиране на оферентите и на прозрачност или са оказали влияние върху условията, в полза на участника, избран за изпълнител. В оспореното решение е посочено, че "за да се намира участникът в конфликт на интереси, следва твърденият конфликт да е повлиял на протичането на процедурата", но по никакъв начин не е обоснована и доказана възможността да възникне съмнение за безпристрастното и обективно изпълнение на функциите по договора, както и наличието на икономически или общ икономически интерес с изпълнителя. Разпоредбата на чл. 57 от Регламент 966/2012, респ. и на чл. 61 от Регламент (ЕС) 2018/1046 е приложима, когато се установи опорочаване на безпристрастното и обективно упражняване на функциите на финансовия участник по причини, свързани с икономически или друг пряк или косвен личен интерес. Установените по делото обстоятелства не сочат категорично на такова опорочаване при доводи за наличие на формална свързаност по смисъла на пар. 1, ал. 1 ДР на ТЗ. Въз основа на горното съдът е направил извод за незаконосъобразност на оспорения акт и го е отменил. Решението е неправилно. Доводи в подкрепа на порока съществено нарушение на съдопроизводствените правила касаторът не сочи. Налице е бланкетно твърдение за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което не е подкрепено с нито един конкретен довод, а само касаторът е този, които може да дефинира кои процесуални правила счита, че съдът е нарушил по отношение на него. С оглед на разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК касационният съд не се произнася служебно по порока съществени нарушения на съдопроизводствените правила. С оглед на това съдът не дължи произнасяне по този твърдян порок. Решението на първоинстанционния съд се явява незаконосъобразно като краен резултат, но по съображения различни от изложените в касационната жалба. По делото е безспорно установено, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от И. Младенова, заместник министър на икономиката, която въз основа на Заповед РД-16-685 от 17.05.2021 г. е определена от служебния министър на икономиката К. Петков да изпълнява функциите на ръководител на Управляващия орган по приоритетни оси 1, 2, 3 и 4 на Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност. Безспорно установено е, че с Указ 129 от 10.05.2021 г. на президента на Република България (обн. ДВ, бр. 39 от 12.05.2021 г.) за назначаване на служебно правителство, за служебен министър на икономиката е определен К. Петков. Указът на президента на Република България за назначаване на служебно правителство, по правната си природа е ненормативен акт. С Решение 16 от 27.10.2021 г. на Конституционния съд на Република България по конституционно дело 18/2021 г. Указ 129 от 10.05.2021 г. на президента на Република България е обявен за противоконституционен в частта, с която за служебен министър на икономиката е назначен К. Петков. В Решение 3 от 28.04.2020 г. на Конституционния съд на Република България по конституционно дело 5/2019 г., където Конституционният съд е бил сезиран с искане за тълкуване на разпоредбата на чл. 151, ал. 2, изр. трето от Конституцията, съдът е постановил, че обявените за противоконституционни ненормативни актове закони във формален смисъл, решения на Народното събрание и укази на президента са невалидни от приемането или издаването им. В решението на Конституционния съд е прието, че правните последици от ненормативните правни актове се пораждат веднъж в правния мир към момент, който предшества във времето влизането в сила на решението на Конституционния съд, обявяващо тяхната противоконституционност. Тъй като те са вече породени, решението на Конституционния съд не може да въздейства върху тези актове по начина, предвиден в разпоредбата на чл. 151, ал. 2, изр. трето като прегради занапред регулативното им действие. Посочено е, че при контрола за конституционност на ненормативни правни актове върховенството на Конституцията може да се гарантира ако обявената противоконституционност има действие от момента на тяхното приемане или издаване. Противното разбиране би означавало, че в разглежданата хипотеза решенията на Конституционния съд не пораждат реално правни последици, което би подкопало върховенството на Конституцията. В решението е посочено още, че в този случай решението на Конституционния съд не застрашава правната сигурност, защото има действие само по отношение на преките последиците на обявения за противоконституционен ненормативен правен акт и не засяга останалите правни последици, настъпили след приемането му, които произтичат от други закони. Последните не са правни последици на обявения за противоконституционен ненормативен правен акт и поради това не се обхващат от действието назад във времето на решението за противоконституционност. Съгласно чл. 30, ал. 1, т. 2 от Устройствения правилник на Министерството на икономиката (приет с ПМС 447 от 23.12.2014 г., обн., ДВ, бр. 108 от 30.12.2014 г., в сила от 01.01.2015 г., отм., ДВ, бр. 17 от 01.03.2022 г., в сила от 01.03.2022 г.) Главна дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност" на Министерство на икономиката е била определена за управляващ орган по ОПИК. Съгласно чл. 9, ал. 5 ЗУСЕФСУ ръководител на Управляващия орган е ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира управляващият орган, или определено от него лице. Правомощия на ръководител на Управляващия орган по този закон може да се упражняват и от овластено от него лице. В процесния случай ръководител на УО на ОПИК е бил министърът на икономиката. Предвид приетото в Решение 3 от 28.04.2020 г. на Конституционния съд на Република България по конституционно дело 5/2019 г., Указ 129 от 10.05.2021 г. на президента на Република България е невалиден, в частта му, с която за служебен министър на икономиката е назначен К. Петков, от момента на издаването му. Ето защо качествотото на ръководителя на администрацията, в чиято структура се намира управляващият орган, да бъде ръководител на УО на ОПИК е отпаднало с обратна сила, считано от издаването на Указ 129 от 10.05.2021 г. на президента на Република България и той не е разполагал с правомощието по чл. 9, ал. 5 ЗУСЕФСУ да овластява друго лице да упражнява правомощията на ръководител на УО. Издателят на обжалваното в първоинстанционното производство решение не е разполагал с правомощие да изпълнява функциите на ръководител на УО на ОПИК и съответно да издава актове от вида на обжалвания в съдебно производство. Последващото, издадено от него решение Решение РД-11-1132 от 03.09.2021 г. е нищожно, като издадено от некомпетентно лице. Неоснователни са изложените от първоинстанционния съд доводи за наличие на компетентност на издателя на оспореното решение, основани на чл. 151, ал. 2, изр. трето от Конституцията на Република България. Именно при тълкуването на посочената разпоредба Конституционният съд на Република България е приел, че тя не е предназначена да уреди правния ефект от решенията на Конституционния съд в хипотезата, когато се обявява за противоконституционен ненормативен правен акт. Неоснователен е и изложеният от съда довод за невъзможност за преквалифициране на приключили правоотношения, доколкото настоящето производство не е приключило. Неправилно е и твърдението, че противоконституционното назначение на ръководителя на УО на ОПИК, не касае липсата на компетентност, като основание за нищожност по смисъла на АПК, за издаваните от него индивидуални административни актове, доколкото те не са пряка и непосредствена последица от оспорения акт и по отношение на тях, не е налице обратно действие на решението на Конституционния съд. В случая пряка последица от обявяването на противоконституционност на горепосочената част от Указ 129 от 10.05.2021 г. на президента на Република България е че с обратна сила са отпаднали породените от него правни последици на валидно назначаване на служебен министър на икономиката, независимо, че последният фактически е осъществявал тази длъжност към датата на издаване на Заповед РД-16-685 от 17.05.2021 г. Пряка последица е и невалидността на Заповед РД-16-685 от 17.05.2021 г., с която ръководителят на администрацията, в чиято структура се намира управляващият орган (в случая служебният министър на икономиката) е овлястил лице да изпълнява правомощията на ръководител на УО на ОПИК, без да разполага с правомощие за това. Посоченото е в съответствие с мотивите на Конституционния съд на Република България от Решение 3 от 28.04.2020 г. по конституционно дело 5/2019, че само така може да се гарантира върховенството на Конституцията и да не се лишат от правни последици решенията на Конституционния съд. Не е налице и противоречие с последователната практика на Върховния административен съд, според която смяната на физическото лице, изпълняващо длъжността на даден административен орган не се отразява на правосубектостта на този орган, тъй като в случая поради действието ex tunc на Решение 16 от 27.10.2021 г. на Конституционния съд на Република България, по конституционно дело 18/2021 г. считано от 10.05.2021 г. няма министър на икономиката, а съответно и ръководител на УО на ОПИК. По изложените съображения, настоящият състав намира, че подадената от Ай ти управление и анализ ООД жалба правилно е приета за основателна, но неправилно са преценени правните последици на издадения административен акт. С постановяването му административният орган е издал един нищожен административен акт, чиято нищожност е следвало да бъде обявена от съда. Като го е отменил, АССГ е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Тъй като делото е изяснено от фактическа и правна страна, при условията на чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде постановено ново решение, по съществото на спора, с което Решение РД-11-1132 от 03.09.2021 г. на ръководителя на УО на ОПИК следва да бъде обявено за нищожно. С оглед на изхода от спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143 АПК съдът следва да осъди Министерство на иновациите и растежа - юридическото лице в чиято структура е административният орган, издател на акта и настоящ касатор, като правоприемник на Министерство на икономиката, да заплати на Ай ти управление и анализ ООД, направените разноски. Същите, видно от доказателствата по делото, са в размер на 73,92 лв. държавна такса за първоинстанционното производство. Претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800,00 лв. за първоинстанционното производство и 500,00 лв. за касационното производство не са доказани. По т. 1 от Тълкувателно решение 6 от 06.11.2013 г. на Върховния касационен съд, постановено по тълкувателно дело 6/2012 г., задължително за настоящия съд по аргумент от разпоредбата на чл. 130, ал. 1 от Закона за съдебната власт, е прието, че съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. Видно от представените по делото вносни бележки от 18.01.2022 г. и 16.09.2022 г. по сметката на адв. С. Маринова са постъпили суми в размер на 800,00 лв., съответно 500,00 лв., но те са наредени лично от нея, а не от Ай ти управление и анализ ООД. Липсват доказателства дружеството да е направило разходи за адвокатско възнаграждение. След като претендираното адвокатско възнаграждение не е заплатено от Ай ти управление и анализ ООД, не съставлява направен от него разход, поради което и не следва да му бъде възстановено. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 от АПК вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд,