Решение № 13757 от 17.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9690/2010 г.

Решение № 13757 от 17.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9690/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 237 и следващите АПК. Образувано е по молба на Христо Тодоров Медаров, от гр. София за отмяна на влязлото в сила решение № 5292/23.04.2010 г. по адм. д. № 10953/2009 г. на тричленен състав на Върховния административен съд на основание чл. 239, т. 3 и 4 АПК. Ответникът по молбата за отмяна - изпълнителният директор на Изпълнителната агенция за насърчаване на малки и средни предприятия в писмено становище намира молбата за неоснователна. Молбата е подадена в срока по чл. 240 АПК и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото й, настоящата инстанция взе предвид следното: С решението, чиято отмяна се претендира, е отменено решение № 48 от 25.05.2009 г., постановено по адм. дело № 5900/2008 г. по описа на Административен съд София-град и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлена жалбата на Христо Тодоров Медаров от гр. София срещу заповед № РД-17-7 от 19.09.2008 г. на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Съгласно чл. 239, т. 3 АПК актът подлежи на отмяна, когато е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. Тази хипотеза не е налице, тъй като в случая съдебното решение, чиято отмяна се претендира, не е основано нито на документ, признат по съдебен ред за подправен, нито на акт на съд или държавно учреждение, който акт впоследствие да е отменен. Развитите в тази насока твърдения са несъстоятелни, тъй като заповедта за уволнение, призната като валидна и законосъобразна със съдебното решение, чиято отмяна се претендира, не почива на предходен отменен акт - административен или съдебен такъв. Липсата на такъв отменен акт, оказал се обуславящ за съдебното решение, чиято отмяна се иска, сочи на неоснователност. Развитите доводи за тежестта на дисциплинарното наказание "уволнение" могат да бъдат релевирани само в инстанционно производство, но не и по реда на извънредния способ за ревизия на съдебни актове, какъвто е отмяната. По искането за отмяна на основание чл. 239, т. 4 АПК. Съгласно чл. 239, т. 4 от АПК, актът подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. В този аспект молителят развива доводи за наличие на друго влязло в сила решение между същите страни и на същото основание, което не се оправдава от фактическа и юридическа гледна точка. С решение по адм. д. № 9793/2009 г. на Върховния административен съд е оставено в сила решение № 24 от 27.04.2009 г. по адм. д. 5219/2008 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отменена № РД-17-4 от 08.08.2008 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия, с която на Христо Тодоров Медаров е наложено дисциплинарно наказание "порицание". В разглеждания случай, визираните в разпоредбата предпоставки не са налице. За да съществува противоречие по смисъла на цитираната разпоредба е необходимо да има пълно обективно и субективно тъждество между делата, по които са постановени съдебните актове. От изложеното по-горе се налага изводът, че с влезлите в сила решения по двете дела е разрешен със сила на присъдено нещо спорът за законосъобразността на два различни индивидуални административни акта Различните актове, предмет на разглеждане по различните дела, не могат да формират идентичност между делата, поради което не е налице и основанието за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав, на основание чл. 244, ал. 1, предложение първо АПК,