Решение № 12378 от 15.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6074/2024 г.

ВАСОсмо отделение15.11.2024 г.докладчик Александър Митрев

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 2957/21.03.2024 г., постановено по адм. дело 628/2023 г. по описа на Административен съд - Варна.

ОСЪЖДА Жортех ЕООД, ЕИК 205595493, със седалище и адрес на управление гр. Варна, [улица], представлявано от С. Н. Я., да заплати на Дирекция ОДОП гр. Варна при ЦУ на НАП сума в размер на 2255,69 лева. (две хиляди двеста петдесет и пет лева и шестдесет и девет стотинки).

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: /п/ МИРОСЛАВ МИРЧЕВ Членове: /п/ ХРИСТО КОЙЧЕВ /п/ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ

Мотиви

Производството e по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на "Жортех" ЕООД срещу решение 2957/21.03.2024 г., постановено по адм. дело 628/2023 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата срещу Ревизионен акт Р-03000322001878-091-001 от 09.12.2022 г., издаден от Е. С. Х. на длъжност Началник сектор Ревизии в дирекция Контрол при Териториална дирекция на Националната агенция по приходите (ТД на НАП) - Варна, възложил ревизията и М. Н. на длъжност главен инспектор по приходите в същата дирекция ръководител на ревизията, потвърден с Решение 7 от 27.02.2023 г. на и.д. Директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) Варна (съгл. Заповед ЗЦУ-ОПР-12/08.08.2022 г. на ИД на НАП), с който за Жортех ЕООД са установени допълнителни задължения в общ размер 20618,83 лв., от които по Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/ за данъчни периоди м. 07.2020. г. и за м. 10.2020 г. в размер на главницата 9493,06 лв. и лихви в размер на 2068,46 лв., както и по Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ за 2020 г. в размер на 7450,95 лв. (главница) и лихви в размер на 1606,36 лева. Наведените в жалбата възражения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато при преценката на съвкупния доказателствен материал и необоснованост са относими към касационните основания по чл. 209 АПК. Формулиран е петитум за отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени процесният акт. Претендира се присъждане на разноски. Ответната страна Директор на Дирекция ОДОП гр. Варна при ЦУ на НАП оспорва касационната жалба като неоснователна и иска оставяне на решението в сила. Претендира се присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: С обжалваното решение Административен съд - Варна е отхвърлил жалбата срещу Ревизионен акт Р-03000322001878-091-001 от 09.12.2022 г., издаден от Е. С. Х. на длъжност Началник сектор Ревизии в дирекция Контрол при Териториална дирекция на Националната агенция по приходите (ТД на НАП) - Варна, възложил ревизията и М. Н. на длъжност главен инспектор по приходите в същата дирекция ръководител на ревизията, потвърден с Решение 7 от 27.02.2023 г. на и.д. Директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) Варна. За да постанови този резултат съдът е изложил подробни мотиви, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган и в предписаната от закона форма, като не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила и на материалния закон, които да обосновават неговата отмяна. Върховният административен съд състав на осмо отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Неоснователни са доводите на касатора за неправилност на решението. Решаващият състав е обсъдил доказателствата, становищата на страните и приложимата към спора материално-правна уредба, като при анализа на събраните в хода на административното и съдебно производство писмени доказателства е обсъдил релевантните за спора факти и е формирал правилен извод за законосъобразност на процесния акт. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба относно нарушения от съда на приложими материално-правни норми. Анализът на събраните доказателства - тези в административната преписка и допълнително ангажираните в хода на съдебното дирене пред първоинстанционния съд, потвърждават изводите на органа по приходите, че по отношение на процесиите сделки правилно е отказан ДДС. Събраните писмени доказателства убедително сочат правно-релевантните факти на недоказаност на извършването на доставките от соченото за доставчик дружество Интернешънъл иновейтив технолоджис ЕООД. С оглед осъщественото оспорване на частни свидетелстващи документи от страна на ответниците по касация, дружеството-касатор не е доказало съществени правно-релевантни факти по извършване на доставките на стоки и услуги. Анализът на събраните доказателства не доказва извършването, респективно получаването на фактурираните услуги/материали от сочения във фактурите доставчик. Представените договори за СМР от 14.09.2020 г. и от 30.09.2020 г. нямат ясно индивидуализиран предмет на възложените СМР. Не са конкретизирани видовете СМР, които е следвало да се извършат, техният обем, както и начина на формиране на договорената цена. Ревизиращият екип правилно приема, че неяснотата относно договорените СМР, както по вид, така и по обем, създава индиция единствено за документално уреждане на правоотношения между доставчика и получателя на стоките/услугите, каквито в действителност не са доставени и извършени. В приемо-предавателните протоколи липсват имената на лицата, които са ги подписали, както и кое лице е отговаряло за прякото изпълнение на доставките. Липсват данни и кои лица фактически са извършили договорените СМР, към кой момент, на какви етапи и в какъв обем, поради което не може да се установи, че са извършени именно от сочения във фактурите доставчик. Същото дружество Интернешънъл иновейтив технолоджис ЕООД не е подало декларация по чл.92 от ЗКПО за приходи и разходи през 2020 г. Освен това техническите характеристики на наетите от Жортех ЕООД МПС по договори от 01.04.2020 г. не позволяват транспортирането на закупените от Жортех ЕООД врати (интериорни и входни) и гранитогрес в посочените във фактурите количества. Доколкото не е доказано, че спорните доставки са реално осъществени, то не може да се упражни правото на приспадане на данъчен кредит. Неправомерно начисляване на данъка по смисъла на чл.70, ал.5 от ЗДДС е налице, когато не е осъществена доставка на стока или услуга по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС. В конкретния случай дружеството, което има право на данъчен кредит по тези доставки не е установило действия по изпълнение на конкретните сделки, което с оглед на спецификата им предполага съставяне на съответни съпътстващи документи. За целите на ЗКПО спорните разходи следва да се третират като документално необосновани, по смисъла на чл. 10, ал.1 от ЗКПО и на основание чл.26, т.2 от ЗКПО правилно не са признати за данъчни цели. Предвид изложеното Върховният административен съд състав на осмо отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в полза на ответника на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 255, 69 лв., съгласно списък на разноските. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд състав на осмо отделение,