Решение № 331 от 12.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 1116/2012 г.
ВКСI търговско отделение12.11.2013 г.докладчик Костадинка Недкова
Диспозитив
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка, на основание чл. 247 ГПК, в диспозитива на решение № 78/26.07.2013 г. на ВКС, I ТО, постановено по т. д. № 1116/2012 г., като вместо "Пловдивски районен съд" се чете "Русенски районен съд". ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за поправка на очевидна фактическа грешка в мотивите на решение № 78/26.07.2013 г. на ВКС, I ТО, постановено по т. д. № 1116/2012 г., допуснати при изписването на районния съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 331 от 12.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 1116/2012 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Костадинка Недкова Производството е по чл. 247 ГПК. Молителят, С. Н. М., иска поправка на допусната очевидна фактическа грешка в мотивите и диспозитива на постановеното по делото по реда на чл. 304 ГПК решение № 78/26.07.2013 г. в частта относно посочването на съдилищата, чийто решения се отменят, като вместо "П." се чете "Русенски". Ответниците по молбата не депозират отговор по нея. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните, приема следното: По настоящото дело е разгледана и уважена молба по чл. 304 ГПК за отмяна на решение № 612/02.12.2011 г. по в. гр. д. № 952/2011 г. на Русенски окръжен съд и потвърденото с него решение № 909/12.05.2011 г. по гр. д. № 6003/2006 г. на Русенски районен съд, но в диспозитива на решението е допусната грешка при посочването на районния съд, като вместо "Русенски районен съд" е вписано "Пловдивски районен съд". Видно е, че между действително формулираната в решението воля на съда и изразената такава е налице несъответствие, поради което следва да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението, като вместо "Пловдивски районен съд" се чете "Русенски районен съд". Допуснати от съда фактически грешки в мотивите на решението не подлежат на отстраняване по реда на чл. 247 ГПК. Видно от разпоредбите на чл. 236, ал. 1 и ал. 2 ГПК, законодателят е разграничил диспозитива /ал. 1/ от мотивите /ал. 2/ на съдебното решение, като производството по чл. 247 ГПК е допустимо единствено относно решението по см. на чл. 236, ал. 1 ГПК т. е. по отношение на диспозитива му. Допълнителен аргумент в тази насока е фактът, че когато с решението се разрешава гражданскоправен спор, силата на пресъдено нещо се формира единствено по отношение на диспозитива, но не и спрямо мотивите на решението. Водим от горното, на основание чл. 247 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение