Решение № 14496 от 20.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7642/2012 г.

Решение № 14496 от 20.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7642/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Марина Михайлова Производството е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) по касационна жалба на Влади Асенов Цанков от гр. София против решение от 29.03.2012 г., постановено по адм. дело № 8577/2011 г. на Върховния административен съд, седмо отделение. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Висшият съдебен съвет (ВСС), редовно призован, не се представлява. По делото са постъпили писмени бележки от юриск. Казаков, в които същият оспорва касационната жалба и иска нейното отхвърляне като неоснователна. Ответникът - административният ръководител - Градският прокурор при СГП, редовно призован, не се явява и представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотиврано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Първоинстанционният съд е установил следните факти по делото: Жалбоподателят Влади Асенов Цанков е следовател в следствения отдел в СГП. От приложените към преписката доказателства е видно, че по повод постъпило писмено предложение изх. № 04-00-138/2010 г. от председателя на Комисия "Професионална етика и превенция на корупцията" при ВСС е образувано дисциплинарно производство за извършени от Цанков нарушения на чл. 4 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати, изразяващи се в това, че при проведена работна среща, касаеща досъдебно производство, на 05.07.2010 г. същият е обидил колегата си следовател Мария Гьоргова, като я нарекъл "корумпирана кучка", "боклук", "протеже, обслужващо интересите на митничари" в присъствието на вещите лица Ани Трошева и Милко Павлов, а на 25.10.2010 г. при телефонен разговор с вещото лице Трошева нарекъл последната "малоумна" в присъствието на следовател Гьоргова. В хода на дисциплинарното производство Цанков е дал обяснения, в които отрича вменените му нарушения. Към преписката са приобщени и сигналът на следовател Мария Гьоргова до СГП от 26.10.2010 г., писмените обяснения на последната, както и тези на Ани Трошева и следовател Силвия Русева пред Комисията по професионална етика към СГП, и становището на Комисията по професионална етика към СГП по случая, които са непротиворечиви помежду си и потвърждават сигнала на следовател Гьоргова. На базата на така установените факти, административният ръководител - Градският прокурор при Софийска градска прокуратура е издал заповед № 788 от 11.04.2011 г., с която на основание чл. 311, т. 1 във вр. с чл. 308, ал. 1, т. 2 от ЗСВ е наложил на жалбоподателя дисциплинарно наказание "Порицание" за дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 3 от ЗСВ. Действията на Влади Цанков са квалифицирани като нарушения по смисъла на чл. 4 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати, от Градският прокурор при Софийска градска прокуратура, който е изложил съображения, че магистратите с поведението си следва да бъдат пример за спазване на закона и уважение към правораздавателната система и да отговарят на високи нравствени изисквания. Визираната по-горе разпоредба изисква магистратите да са учтиви и любезни в служебните си отношения, както и че колегиалните отношения между магистратите и служителите в съдебната система следва да се основават на взаимно уважение и толерантност, като се избягва всякакво поведение, което вреди на репутацията на органите на съдебната власт. Наказващият орган е приел, че с поведението си Цанков е нарушил морално-етичните норми на поведение, което е обусловило налагането на същия на дисциплинарно наказание "Порицание". Жалбоподателят се е възползвал от правото си да даде обяснения, с което е спазено процесуалното правило на чл. 313, ал. 1 от ЗСВ, гарантиращо правото на защита на уличеното лице. С решение по протокол № 17 от 03.05.2011 г. Комисията по дисциплинарни производства е предложила на ВСС да потвърди заповедта на Градския прокурор на СГП по отношение на наложеното на следовател Цанков дисциплинарно наказание. На основание чл. 314, ал. 3 от ЗСВ с оспореното решение ВСС е потвърдил процесната заповед. Решението е прието с тайно гласуване с 21 гласа "за". Изложени са мотиви за компетентността на наказващия орган, спазване на установените от закона срокове и за съобразяване на обстоятелствата, при което е извършено нарушението и поведението на магистрата. При така приетите и обсъдени доказателства по делото, тричленният състав на ВАС е изложил мотиви, че оспорения пред него акт на ВСС е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, приет е с необходимото мнозинство и при наличен кворум. Спазени са административнопроизводствените правила, а материалноправните норми са правилно приложени. Решението е мотивирано с всички съпътстващи актове по приемането му, включително с мотивите в заповедта на административния ръководител и тези, изложени в становището на Комисията по дисциплинарни производства при ВСС. Дисциплинарните нарушения с оглед приетите за установени фактически констатации вярно и точно са квалифицирани като такива по чл. 307, ал. 4, т. 3 от ЗСВ и са извършени виновно. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. Решението е обосновано и не е налице соченото нарушение на материалния закон, тъй като изводите на съда относно приложението на закона от дисциплинарно наказвания орган спрямо дисциплинарното нарушение е съобразен с изискванията на чл. 142, ал. 1 АПК. А това какво нарушение е и по кой акт на ВСС е привлечено да отговаря лицето, градският прокурор е посочил изрично както в заповед № 742/2011 г. за образуване на дисциплинарното производство, така и в заповед № 788/2011 г., като по тези обстоятелства се е защитавал именно жалбоподателя, видно от възраженията му. Не са допуснати сочените в касационната жалба съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е обсъдил и посочил какво укоримо поведение на магистрата счита за установено и е дал точната му квалификация. Не е налице соченото нарушение по чл. 310, ал. 1 от ЗСВ, с оглед откриването на нарушението, а не извършването му. В мотивите на решението съдът изрично посочва, че в съдебната фаза на производството жалбоподателят не е оборил съществуването на описаните в обстоятелствената част на акта факти, от което ясно се вижда, че не възприема твърденията на св. Павлов, което е суверенно право на съда по оценка на показанията му. Видно от значителните на броя писмени изложения от жалбоподателя, правото му на защита не е нарушено. Сам той не сочи какви законови норми, съдържащи задължение за връчване на становищата на комисиите до съответния дисциплинарно наказващ орган, преди налагане на наказанието са нарушени, тъй като такива няма. Защитата се осъществява срещу крайния акт и това е основен принцип, залегнал и в чл. 21, ал. 5 АПК. Правилни са изводите в мотивите на решението, че административният ръководител се е съобразил с тежестта на нарушенията, формата на вината, обстоятелствата при които същите са извършени и поведението на магистрата, съгласно чл. 309 от ЗСВ, поради което наложеното дисциплинарно наказание е законосъобразно. Предвид на изложеното, оспореното решение като обосновано, постановено при спазване на съдопроизводствените правила и разпоредбите на материалния закон, следва да бъде оставено в сила. Разноски от ответниците не са претендирани пред настоящата инстанция, поради което такива не следва да бъдат присъждани. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,