Решение № 920 от 19.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4285/2010 г.

Решение № 920 от 19.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4285/2010 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Кмета на Община Сливен против решение по адм. д. № 355/2008 г. по описа на Административен съд -Сливен. Иска отмяна с довод за необоснованост и незаконосъобразност. Твърди, че не може да бъде извършена административната услуга, защото в запазените регистри липсват родствените връзки на лицата починали към 1945 г., а в Община Сливен не се съхраняват регистри за населението за периода до 1950 г., каквито са семейните регистри. Общинската администрация няма правомощието да установява факти, каквото има съдът в производство по чл. 542 от ГПК, поради което Родинка Мурадова следва да се обърне към гражданския съд за установяване на факт с правно значение. Съгласно чл. 24, ал. 2 от ЗГР удостоверенията се издават от общинската администрация въз основа на регистри, каквито няма запазени. Ответната страна не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е по чл. 145 и сл. от АПК и е образувано по жалбата на Родинка Андреева Мурадова против изричен отказ на кмета на община Сливен да извърши административна услуга и да издаде удостоверение за наследници на баща й Андрея Йорданов Гандев, починал на 4.05.1945 г. в гр. Сливен, съгласно акт за смърт № 309/1945 г. За да уважи жалбата и отмени отказът, първоинстанционният съд е приел, че отказът е незаконосъобразен, защото в срока по чл. 57, ал. 2 от АПК административният орган не е положил усилия да изпълни вменени му с нормативен акт задължения за проверка на данни от регистрите за населението по чл. 24 от ЗГР, а е отказал издаването на исканото удостоверение. Съдът не е посочил в решението какви административнопроизводствените правила са нарушени. Приел, че производството по чл. 542 от ГПК е неприложимо за случая, защото не се касае за изгубен или унищожен акт за гражданско състояние. Решението е правилно и следва да се остави в сила по следните съображения: Правилно съдът е приел, че издаването на удостоверение за наследници е отказ за извършване на административна услуга и представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК, защитата срещу който е по чл. 145 и сл. от АПК. Издаването на удостоверение за наследници е административна услуга № 18, която Община Сливен предлага на гражданите и е посочена в сайта на общината, съгласно чл. 15 от Наредбата за административното обслужване, Приета с ПМС № 246 от 13.09.2006 г., обн., ДВ, бр. 78 от 26.09.2006 г. Първоинстанционният съд не е посочил кои точно административнопроизводствените правила са нарушени, но предвид мотивите следва да се направи извод, че е приел неспазване на чл. 35 и чл. 36 от АПК за изясняване на фактите от значение за случая и служебно събиране на доказателства, включително по реда на чл. 12 от Наредбата за административно обслужване, за осигуряване и по служебен път на документи, необходими на потребителя на административната услуга. Правилни са изводите на съда за неприложимост на производството по чл. 542 от ГПК, което се провежда само за установяване на факти с правно значение, които се удостоверяват с документ, съставен по надлежния ред, който или не е съставен или ако е съставен е унищожен или изгубен. Факти с правно значение за наследяването са раждане, сключване на граждански брак и смърт. Недопустим е иск по чл. 542, ал. 1 от ГПК за удостоверяване на наследници. Съдебното производство по чл. 542, ал. 2 от ГПК е създадено за улеснение на гражданите, но отново само за случаите, в които има унищожен или изгубен регистър за гражданско състояние, а не на изгубен или унищожен регистър на населението. Идеята е по искане на кмета на общината, а не по искане на всяко заинтересовано лице, районният съд да установи факта на унищожаване или изгубване на регистъра за гражданско състояние и да разпореди съставянето на съответния регистър. Отказът е мотивиран. Кметът на общината е изложил фактически и правни мотиви, а отказът е обоснован с липсата на запазени семейни регистри от 1929 г., а смъртта на Андрея Гандев е настъпила през 1945 г. В случая обаче са нарушени административнопроизводствените правила във връзка с издаване на индивидуален административен акт. Действащата нормативна уредба е Закона за гражданската регистрация, ДВ бр. 67 от 27.01.1999 г., изменян многократно, който регламентира два вида гражданска регистрация и съответно воденето на два вида регистри: 1./регистри за гражданско състояние относно гражданската регистрация на събитията раждане, брак и смърт ( чл. 3, ал. 1 от ЗГР) и 2./ регистри на населението за данни на физическите лица, включително родствените връзки между лица по права линия от първа степен и по съребрена линия от втора степен ( чл. 3, ал. 2, чл. 5, т. 2 и чл. 8и чл. 22 - чл. 33 от ЗГР ), състоящи се от личните регистрационни картони на лицата, които имат или са имали постоянен адрес в тази община. Данните се съхраняват в база данни към ЕСГРАОН. Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението е въведена с ПМС № 15/11.03.1977 г., с което е изменена и Наредбата за гражданско състояние, приета с ПМС № 117/30.08.1975 г. (отм. бр. 41 от 18.05.2004 г.). Дотогава са действали Правилник за водене на регистрите за гражданско състояние (обн. ДВ бр. 35 от 11.02.1950 г., отм. бр. 75 от 30.09.1975 г.) и Наредба за гражданското състояние ДВ бр. 75 от 30.09.1975 г. (редакция до изменението й с ПМС№ 15/1977 г.), с които е установен ред и начин на регистрация на данни свързани с гражданското състояние и съответно са създавани и съхранявани регистри за актове за гражданско състояние. Вярно е, че съгласно чл. 24, ал. 2 от ЗГР удостоверенията се издават от общинската администрация въз основа на регистрите на населението и в този смисъл са свидетелстващи документи. В случая смъртта е настъпила през 1945 г., към който момент не са водени специални регистри на населението с данните, които се съдържат сега в тези регистри и в личните картони на гражданите по Закона за гражданската регистрация. Общинската администрация освен това няма административно задължение да състави такива регистри на населението за свои граждани, починали преди 1977 г. Правният проблем е дали при липсата на такива регистри на населението, съответната общинска администрация може и е длъжна да издаде удостоверение за наследници. Неправилно е твърдението на касационния жалбоподател, че след като няма запазени "семейни регистри" в Община Сливен от 1929 г., такава административна услуга не може да бъде извършена. Регистрите за населението до 1979 г. са водени в книги регистри за всяко населено място, подредени по улици и номера на сгради и са съставяни след всяко преброяване на населението през следните години: 1905 г., 1910 г., 1920 г., 1926 г., 1934 г., 1946 г., 1956 г., 1965 г. и са водени до 1979 г. Известни са като "семейните регистри", с образец определен с Правилника за водене на регистрите на населението в общините обн. ДВ бр. 194/30.08.1935 г., съставяни са по адреси за всяко домакинство, като са записвани лицата, живеещи в дадено домакинство и роднини на главата на домакинството и на съпругата му, които се числят към други домакинства. Актуализирани са в периодите между две преброявания. Към момента на настъпване на смъртта на наследодателя на 4.05.1945 г. действа Правилник за водене на регистрите по гражданско състояние ( ПВРГС/ ДВ бр. 73 от 2.07.1929 г., отм. с ПВРГС обн. ДВ бр. 35/1950 г.). Наследодателят е бил гражданин на гр. Сливен, видно от представения акт за смърт, а молителката е единственото му дете, предвид нейното твърдение и липсата на други данни, родена е през 1939 г. в гр. Сливен. С Правилника за забележаване на ражданията, женитбите и умиранията ( ПЗРЖУ/ 24.03.1893 г., отм. с ДВ бр. 273/1907 г.) са въведени официални регистри по гражданско състояние относно ражданията, женитбите и умиранията, а актовете са съставяни в общината, където са се случвали събитията. В акта за раждане са вписвани данните за родителите. Следователно, при така функциониращата регистрационна система относно гражданското състояние на физическите лица, и съществуването на регистри за гражданско състояние в Община Сливен, за административния орган е налице задължение да събере служебно доказателства по чл. 35, ал. 1 от АПК и чл. 12 от Наредбата за административно обслужване относно преките наследници на наследодателя, починал на територията на гр. Сливен, на който е бил гражданин. За общината би съществувал проблем, ако съществуват и други наследници, които са живяли и починали на територията на друга община, но случаят не е такъв. Молителката е пряка наследница, а регистрите за гражданско състояние съдържат информация, която административният орган е длъжен да издири. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, и като се вземат предвид правните изводи, изложени от Върховния административен съд, III отделение, настоящият съдебен състав