Решение № 3253 от 24.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9396/2014 г.

Решение № 3253 от 24.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9396/2014 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. С решение № 3609/29.05.2014 г. по адм. дело № 1244/2014 г. Административен съд София - град е отменил заповед № 1290/20.12.2013 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Младост и решение № РД - 01 - 55/13.01.2014 г. на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" София - град като незаконосъобразни. Върнал е административната преписка на административния орган за издаване на нов административен акт при съобразяване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени с мотивите на съдебното решение. Присъдил е разноски. Решението е оспорено с касационни жалби от директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Младост и от директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" София - град. Ответникът по касационните жалби - Цветанка Димитрова Костова изразява становище за неоснователност на същите. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено в частта му, с която е отменено решение № РД - 01 - 55/13.01.2014 г. на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" София - град и оставено в сила в частта досежно оспорения индивидуален административен акт. Отбелязва, че правилно административният съд е съобразил, че притежаваните от Костова 1/2 ид. части от недвижим имот в с. Орешак не могат да бъдат източник на доходи, поради което не са налице правоизключващите основания по чл. 10, ал. 1, т. 4 ППЗСП. Върховният административен съд, шесто отделение като прецени доказателствата по делото, оплакванията, становищата и заключенията на страните намира за установено следното от фактическа страна: С молба-декларация от 04.12.2013 г. Цветанка Димитрова Костова е декларирала, че полага грижи за майка си Мария Василева Минкова и е поискала да бъде включена в Националната програма "Асистенти на хора с увреждания" като личен асистент. Органът по социално подпомагане е изготвил доклад и е приел, че не са налице основания за включването на Костова в програмата предвид обстоятелството, че притежава недвижим имот в с. Орешак, община Троян. Със заповед № 1290/20.12.2013 г. директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Младост е отказал на Цветанка Димитрова Костова да бъде включена в Националната програма "Асистенти на хора с увреждания" като личен асистент на майка си Мария Василева Минкова. Позовал се е на компонент "Личен асистент" - Раздел IV, т. 2.1.1 от националната програма и чл. 10, ал. 1, т. 4 ППЗСП, предвид притежаваните от Костова 1/2 ид. части от недвижим имот в с. Орешак, община Троян, придобити по силата на договор за издръжка и гледане от майка й, съгласно н. а. № 103, том IV, рег. № 4997, н. д. № 545/2013 г. на нотариус № 337 по регистъра на Нотариалната камара. Процесната заповед е потвърдена с решение № РД 01 55/13.01.2014 г. на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" София - град. По жалбата на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Младост. Касаторът навежда доводи за неправилност на първоинстанционното съдебно решение поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 10, ал. 1, т. 4 ППЗСП, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствени правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. Наведените доводи за съществени нарушения на съдопроизводствени правила са свързани с неточно записване в съдебния протокол на обяснения на страните. Същите се правят за първи с касационната жалба. Липсва искане в първоинстанционното производство за поправка на съдебния протокол. При тези обстоятелства същите са неоснователни. Съгласно чл. 152 ГПК вр. с чл. 144 АПК протоколът от заседанието е доказателство за извършените в съдебното заседание съдопроизводствени действия. Неудостоверените в протокола действия се смятат за неизвършени. Предвиден е специален ред за поправка и допълване на протокола, от който касаторът не се е възползвал и този ред не може да бъде заменен с касационното оспорване. С Раздел IV, т. 2 от Националната програма "Асистенти на хора с увреждания" е регламентиран обхвата на лицата, участващи в програмата. Съгласно т. 2.1.1. от Раздел IV, в дейност "Личен асистент" могат да бъдат включени безработни лица, подпомагани по реда на чл. 9 от ППЗСП или отговарящи на условията за отпускането на този вид помощи и полагащи постоянни грижи за хора с увреждания или тежко болни лица. Изброени са и допълнителни изисквания, досежно които между страните няма спор, че Цветанка Димитрова Костова отговаря на тях. Съгласно чл. 9, ал. 1 ППЗСП, право на месечна помощ имат лица и семейства, чийто доход за предходния месец е по-нисък от определен диференциран минимален доход и отговарят на условията на чл. 10, чл. 11 и чл. 12 от същия нормативен акт. Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 4 ППЗСП месечната помощ се отпуска, ако лицата или семействата отговарят и на допълнителни условия, изчерпателно изброени в визирания нормативен акт между които и изискването да не притежават движима и недвижима собственост и/или идеални части от нея, която може да бъде източник на доходи, с изключение на вещите, които служат за обичайно потребление на лицето или семейството. Приетото по делото заключение на назначената от административния съд съдебно-икономическа експертиза дава заключение, че имотът описан в нотариален акт № 103, том IV, рег. № 4997, н. д. № 545/2013 г. на нотариус № 337 по регистъра на Нотариалната камара и № 122, т. Х, дело № 1607/2013 г. по описа на Службата по вписванията, представлява идеална част от дворно място като от описанието му е видно, че в предмета на сделката не са включени съществуващите в него сгради, които са необитаеми. Имотът не притежава трайна ограда, липсват настилки, неподдържан е и е обрасъл с храсти. Липсват обективни възможности за реализиране на доходи от притежаваната 1/2 идеална част от наем и продажба. Отчитайки компетентността на вещото лице, това че притежава Агенция за недвижими имоти и изискуемите по закона специални знания и предвид неоспорването на заключението от страните по делото, съдът законосъобразно и обосновано го е кредитирал с доверие. Важни факти, които кореспондират с останалите обстоятелства по спора за статута на притежавания от страната имот и неговото състояние се съдържат в подадената от Цветанка Костова жалба пред директора на Регионалната дирекция "Социално подпомагане" София - град. Там е посочено, че "Имотът представлява необитаема, неподдържана селска къща с малък двор, построена през 30-те години на миналия век, в която няма прокарана канализация и електричество. Къщата е необзаведена, нуждае се от ремонт на значителна стойност, с външна тоалетна. Дворът е запустял, поради което имотът не може да бъде отдаден под наем или предоставен за ползване срещу заплащане .... Единствената възможност да получа доходи от идеалната си част от имота е същият да бъде продаден. Осъществяването на евентуална продажба обаче не зависи само от моето желание, а също и от волята на другия съсобственик Иван Христов Димовски - вуйчо на майка ми. Той е възрастен пенсионер и нееднократно е заявявал, че няма възможност да изкупи дела ни на каквато и да било цена. Склонен е имотът да се продаде на външни лица, но на цена, която до настоящия момент не е привлякла желаещи купувачи ...". Изцяло несъстоятелни са изложените от касатора съображения, че имотът можел да бъде източник на доходи, защото при разпита на другия съсобственик като свидетел по друго дело между същите страни той е посочил, че преди време е получил предложение за закупуване от свой съсед. Съдът не може да обсъжда показанията на свидетел по друго дело, макар и между същите страни. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, не споделя становището, че само по себе си притежаването на движима или недвижима собственост или идеални части от такава собственост "априори детерминира възможността на лицето да се сдобие с допълнителни доходи" и че "в нормативната уредба не е предвиден критерий в какъв размер да са тези доходи". Законосъобразни са изводите на съда, че притежаването на недвижим имот или идеални части от такъв имот не е единственото условие, за да настъпят правните последици предвидени в нормата на чл. 10, ал. 1, т. 4 ППЗСП, а именно - лицето, което притежава идеална част от имота, да бъде лишено от правото на месечна помощ, в случая от правото да бъде включено в Националната програма "Асистенти на хора с увреждания". Другото кумулативно условие е конкретният имот да е от такова естество, че той наистина да е в състояние да бъде източник на доход по смисъла на посочената правна норма. За да установи факта може ли процесният имот да бъде източник на доходи, съдът законосъобразно е допуснал и приел съдебно-икономическа експертиза, съгласно заключението на която се установява, че не е налице втората материалноправна предпоставка от двете кумулативни основания на чл. 10, ал. 1, т. 4 ППЗСП - не съществува обективна възможност идеалната част от имота, притежавана от Цветанка Костова да бъде източник на реални доходи към настоящия момент. По тези съображения атакуваното съдебно решение в частта му, с която е отменена заповед № 1290/20.12.2013 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Младост и е върната административната преписка на административния орган за издаване на нов административен акт при съобразяване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени с мотивите на съдебното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Правилно е съдебното решение и в частта за разноските. По жалбата на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" София - град. Подадена е от участвала по делото страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, но по съображения различни от изложените в нея. Съдебното решение в частта, с която е отменено решение № РД - 01 - 55/13.01.2014 г. на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" София - град е недопустимо като постановено по административен акт, който не подлежи на оспорване и по отношение на ненадлежна по делото страна. Редовно заявения и правилно дефиниран предмет на оспорване е заповед № 1290/20.12.2013 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Младост, която е първоначалният индивидуален административен акт. Актът на по-горестоящия административен орган подлежи на оспорване, само когато с него е отменен или изменен оспорения по административен ред първоначален акт и въпросът е разрешен по същество - чл. 98, ал. 2 АПК. Актът, с който жалбата се отхвърля, както е в случая, представлява не индивидуален, а контролен акт. Той е условие за влизането в сила на първоначалния акт, но сам по себе си не поражда материалноправни последици. Те възникват от потвърдения индивидуален административен акт, затова в този случай именно той подлежи на съдебен контрол. Като се е произнесъл и по решение № РД - 01 - 55/13.01.2014 г. на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" София - град, конституирайки по-горестоящия административен орган като страна по делото, административният съд е постановил недопустимо съдебно решение в тази му част и същото следва да бъде обезсилено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение