Решение № 3784 от 3.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8045/2014 г.

Решение № 3784 от 3.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8045/2014 г., III о., докладчик съдията Емилия Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Столична община, чрез пълномощник - юрисконсулт Поля Каменова срещу решение № 507 от 20.02.2013 г., постановено по адм. дело № 1571/2013 г. на Административен съд - Пловдив. Твърди се незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По изложените в жалбата съображения, касаторът намира, че първостепенният съд неправилно е приложил закона, като е приел за основателно искането за присъждане на имуществени и неимуществени вреди. Иска от съда да отмени решението и да отхвърли изцяло исковата претенция, алтернативно, ако приеме искът за основателен да определи по-нисък размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. В съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Каменова, която поддържа жалбата, не представя нови доказателства. Ответникът по касационната жалба - Михаил Тихолов Екимджиев от гр. Пловдив, не се явява в съдебно заседание. В писмено становище, чрез адвокат Черничерска оспорва касационната жалба и иска от съда да я отхвърли. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и частична основателност на жалбата. Намира решението за правилно, законосъобразно и обосновано по отношение основателността на иска по основание, но намира, че съдът неоснователно и в противоречие с чл. 52 ЗЗД е завишил необосновано размерът на обезщетението за претърпени от ищеца неимуществени вреди. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите в жалбата и на представителя на прокуратурата и събраните по делото доказателства в рамките на сочените касационни основания, както и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Решението е валидно и допустимо, но е постановено в несъответствие с материалния закон. Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е частично основателна. С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е осъдил на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините /ЗОДОВ/ Столична община да заплати на Михаил Тихолов Екимджиев обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 37.00 лева в резултат на незаконосъобразен административен акт, както и обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 1000 лева, вследствие на отменения незаконосъобразен административен акт, като е отхвърлил иска до претендирания размер от 2000 лева. Осъдил е ответника и за разноски в размер на 212,22 лева, от които за ДТ и 200 лева за един адвокат на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата във връзка с осъществена по ал. 1 на този текст безплатна правна помощ. Ответникът е осъден и да заплати законната лихва върху присъдените суми от деня на завеждане на исковата молба, до окончателното изплащане на сумите. Установено е по делото, че с решение № 6280 от 22.11.2012 г. по адм. д. № 7969/2011 г. на АССГ е отменена разпоредената от длъжностно лице от Столичен инспекторат при Столична община на 12.07.2011 г. принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл. 171, т. 5, б. "б" от Закона за движение по пътищата - преместване на паркирано МПС без знанието на собственика му по отношение на собствения на Екимджиев автомобил. Това решение е оставено в сила с решение № 5588 от 22.04.2013 г. на Върховния административен съд. В резултат на това и на основание чл. 1 ЗОДОВ Михаил Екимджиев е поискал от съда да осъди Столична община да му обезщети вредите, които е претърпял от незаконосъобразен акт на неин служител, изразяващи се в имуществени вреди в размер на 37 лева, за които са представени писмени документи за заплатена такса и паркинг и в размер на 2000 лева, представляващи неимуществени вреди, описани в точки 2.2 А, Б, и В от исковата молба. Първостепенният съд е установил тези обстоятелства и е приел, че претенцията за имуществените вреди е основателна и доказана в пълния претендиран размер. В тази част решението е правилно и законосъобразно. Неоснователни са доводите на представителя на Столична община, че тъй като заплатените средства за такса и паркинг са постъпили в "Център за градска мобилност" ЕООД, а не в Столична община, не следва да се търсят от последната. Тези средства се търсят като имуществени вреди, които Екимджиев е претърпял от незаконосъобразен акт, издаден от служител на Столичен инспекторат при Столична община. Без значение в случая е в патримониума на кого са постъпили тези средства, с които е ощетен ищецът. Правилно е конституирано като ответник, съгласно разпоредбата на чл. 205 АПК - юридическото лице - Столична община, към която е Столичен инспекторат, видно от събраните по делото писмени доказателства. За установяване на неимуществените вреди и пряката и непосредствената им връзка с отменения административен акт, първостепенния съд е събрал гласни доказателства. Разпитал е двама служители на ответника, които са работели на наказателния паркинг, откъдето Екимджиев е взел своето МПС и свидетелката Бонева, с която ищецът живее на семейни начала. От доказателствата съдът е приел за установено, че в резултат на незаконосъобразния акт Михаил Екимджиев е претърпял стрес и притеснение за липсата на автомобила му на мястото, на което го е оставил. Бил е възмутен от служители на Столичния инспекторат при Столична община, които въпреки явната липса на нарушение, освен неправилното преместване на автомобила, отказали да го върнат без заплащане на съответните такси, както и е приел за установено за Екимджиев загуба на доверие в публичните институции, чието предназначение е да охраняват обществения ред и да гарантират правата на гражданите. Върховният административен съд намира, че решението на административния съд противоречи на материалния закон по отношение на размера на присъденото обезщетение по предявения иск за неимуществени вреди, тъй като съдът е присъдил размер, който е по-висок от този, който настоящият състав намира за основателен и доказан. Административният съд е приел, че ищецът е претърпял и е доказал неимуществени вреди, които се изразяват във възмущение от поведението на служителите на ответника, както и загуба на доверие в публичните институции. В тази част съдебното решение противоречи на материалния закон по отношение на основанието и размера на вредите. Предметът на иска е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - отменен е незаконосъобразен акт - ПАМ, от който са настъпили вреди за лицето, адресат на отменения акт. Поведението на служителите след като е била наложена ПАМ и преди да е отменена са извън този предмет, а загубата на доверие в публичните институции е оценката на ищеца за тези институции, която не може да се квалифицира като неимуществена вреда. Настоящият касационен състав намира, че от събраните по делото доказателства може да се направи обоснован извод за претърпени неимуществени вреди, причинени от стрес и притеснение от липсата на автомобила на ищеца на мястото, на което е оставен, породили опасения, че е откраднат. Тези вреди са в пряка причинна връзка с отменената принудителна административна мярка. По отношение на останалите приети от административния съд за настъпили вреди, настоящият състав намира, че не следва да се присъжда обезщетение, тъй като не отговарят на законовите изисквания по изложените съображения. Неимуществените вреди следва да се прецизират, като се вземат предвид всички обстоятелства, като се отчете строго субективния и индивидуален характер на личността, при определяне интензитета на негативни емоции, страдания и неудобства. Настоящият състав намира, че следва да се присъди един по-нисък размер от 200 лева обезщетение за неимуществени вреди, като се вземат предвид изложените съображения за незаконосъобразност на решението в частта по отношение обема на неимуществените вреди, както и като се вземат предвид всички събрани по делото доказателства. Присъденият размер от 200 лева до 1000 лева не е основателен и не е доказан по делото и в тази част решението следва да се отмени. С оглед изхода на делото и по отправените искания за присъждане на разноски съдът съобрази следното: Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 3, изр. последно ЗОДОВ - Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Първоначално предявеният иск е за сумата общо за имуществени и неимуществени вреди в размер на 2 037 лева, уважен е частично от административния съд в размер на 1 037 лева и са присъдени разноски в размер на 212.22 лева. Настоящият съд изменя по жалба на Столична община размера на уважената част от обезщетението за неимуществени вреди, като го намалява на 200 лева и оставя в сила по отношение присъденото обезщетение от 37 лева за имуществени вреди. При този изход на делото, следва на Екимджиев да се присъдят разноски в размер, съобразно уважената част, а именно в размер на 24.69 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 Върховният административен съд