Решение № 13434 от 10.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11821/2015 г.

Решение № 13434 от 10.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11821/2015 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Сдружение с нестопанска цел за извършване на общественополезна дейност "Българска национална стънт федерация", срещу решение № 9019 от 24.07.2015 г. по адм. дело № 913/2015 г. на Върховния административен съд. В жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Ответната страна - Министърът на младежта и спорта, чрез процесуален представител в писмен отговор и в съдебно заседание, излага становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред тричленния състав на ВАС е било образувано по жалба на Сдружение "Българска национална стънт федерация" срещу Заповед № РД-10-18/06.11.2014 г. на министъра на младежта и спорта, с която е отказано издаване на спортна лицензия на юридическо лице с нестопанска цел Сдружение "Българска национална стънт федерация". С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат е приел, че в случая не са налице изискванията на чл. 4, ал. 1, т. 2 от Наредба № 2 за професионална правоспособност и квалификация на спортно- педагогическите кадри. Посочил е, че изискването на Наредбата за реда за лицензиране на спортните организации в РБългария по чл. 6, ал. 1, т. 6 за списък на лицата, с отразена професионалната правоспособност и квалификация е изискване за професионална правоспособност за организация по този вид спорт. Посочил е, че ако се приеме твърдението на жалбоподателя, че мотоциклетизмът е вид спорт, различен от спорта стънт, то изискването за квалификация на лицата извършващи обучението, тренировъчната и състезателната дейност по този вид спорт не е спазено, въпреки, че не може да изисква квалификация по спорта стънт след като не е издадена лицензия за такава спортна дейност. Съдът е установил още, че към момента спортът "стънт" не е признат в световен мащаб и се приема за вид мотоциклетизъм, тъй като не се установява наличието на международна спортна организация по спорта. Посочил е, че дори да се приеме, че спортът "стънт" е различен от спорта мотоциклетизъм, не се установява, че не е сходен вид спорт, а съгласно чл. 17, ал. 4 от ЗФВС, спортна лицензия може да се издаде само на една спортна федерация по определен или сходни видове спорт.