Решение № 5736 от 26.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6493/2010 г.

Решение № 5736 от 26.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6493/2010 г., I о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. Варна при ЦУ на НАП, против решение № 77/24.03.2010 г., постановено по адм. дело № 2360/2006 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е отменен ревизионен акт /РА/ № 3/24.03.2006 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Разград. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствени правила, нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага съображения, че съдът неправилно е приел, че ДДС по процесните фактури е начислен по реда на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.), както и че не е налице основание по чл. 109, ал. 11 и ал. 12 ДПК (отм.), като в тази връзка е направил превратно тълкуване на събраните доказателства. Според касатора, поради това че съдът е инстанция по същество, същият е бил длъжен да изследва наличието на реални доставки по процесните фактури. Такава преценка съдът не е направил, а от събраните по делото доказателства не може да се направи обоснован извод, че по фактурите са осъществени реални доставки на стоки и услуги. По подробни съображения в този смисъл, касаторът моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено решение по същество, като бъде отхвърлена подадената жалба против РА. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Вегатекс" ЕООД - гр. Разград, представлявано от Таньо Русев Танев, оспорва жалбата. В писмени бележки по същество, представени от пълномощника адв. Станислав Рафаилов, излага подробни съображения за правилност на обжалваното решение. При условията на евентуалност прави възражение за погасяване по давност на данъчните задължения за данъчни периоди от м. 03/2000 г. до м. 11/2000 г. включително, поради изтичане на абсолютната погасителна давност по чл. 140, ал. 2 ДПК (отм.), съответно - чл. 171, ал. 2 ДОПК. Претендира присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че съдът неправилно е отменил РА като е приел, че ДДС по процесните фактури е начислен по реда на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.), тъй като не са проверени счетоводствата на двамата доставчици. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата доводи и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Варненския окръжен съд е отменен ревизионен акт № 3/24.03.2006 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Разград, в частта потвърдена с решение № 315/13.07.06 г. на директора на дирекция "ОУИ" гр. Варна, с която на "Вегатекс" ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 44964,15 лв. за данъчни периоди м. м. 03, 08, 09, 10, 11 и 12/2000 г., м. м. 01, 02, 04, 05, 06 и 07/2001 г. по фактури, издадени от "Цеца 96" ЕООД и "Метпром 52" ЕООД и са начислени съответни лихви за забава. Съдът е осъдил дирекция "ОУИ" да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 350 лв. За да постанови това решение съдът е приел, че с ревизионния акт незаконосъобразно е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер общо на 44964,15 лв. поради наличие на основание по чл. 109, ал. 12, т. 1 и т. 4 ДПК (отм.) по следните фактури: № № 1083/01.03.2000 г., 1154/24.08.00 г. 1250/13.09.00 г., 1253/14.09.00 г., 1260/21.09.00 г., 1269/28.09.00 г., 1278/04.10.00 г., 1288/10.10.00 г., 1291/11.10.00 г., 1313/15.11.00 г., 1324/19.11.00 г., 1341/04.12.00 г., 1345/05.12.00 г., 1350/12.12.00 г., 1352/14.12.00 г., издадени от "Цеца 96" ЕООД, № № 941/29.10.00 г., 956/07.11.00 г., 950/05.11.00 г., 983/24.11.00 г., 1014/11.12.00 г., 1040/10.01.01 г. 1068/01.02.01 г., 1198/21.04.01 г., 1278/10.05.01 г. 1298/02.06.01 г., 1330/26.06.01 г., 1396/27.07.01 г., издадени от "Метпром 52" ЕООД. По време на извършената ревизия двамата доставчици не са открити на декларираните адреси за кореспонденция, връчени са искания за представяне на документи и писмени обяснения по реда на чл. 50 ДПК (отм.), но такива не са представени, поради което не са извършени проверки в счетоводствата на доставчиците относно действителността на доставките, счетоводното отразяване на данъка като задължение към бюджета и наличието на основание за приспадане на данъчен кредит. От ревизираното лице са представени договор за изработка от 30.06.00 г., копия на фактурите, актове за извършени СМР от "Цеца 96" ЕООД, касови бележки за плащане в брой, справки-декларации и дневници за продажби, хронологични справки на сметка 4532, фактурите, по които доставчик е "Метпром 52" ЕООД и документи за плащане по тях . Съдът е възпроизвел подробно съдържанието на изслушаните по делото заключения на съдебно-счетоводна експертиза, въз основа на които е приел, че в издадените ДРА на доставчиците не са извършени корекции по отношение на извършените продажби и начисления ДДС по тях е признат като редовно начислен за съответните данъчни периоди. В двата ДРА на "Цеца 96" ООД относно задълженията по ЗДДС, не са извършвани корекции по доставките и издадените фактури от "Цеца 96" ЕООД към жалбоподателя; с ДРА на "Метпром 52" ЕООД също няма корекции, освен това са направени корекции при ползването на данъчен кредит по доставки от предходни доставчици на "Метпром 52" ЕООД, което според съда означава, че дори и да е формирано данъчно предимство, то е премахнато с издаването на ДРА. Според второто заключение на експертизата, съобразно анализираните счетоводни документи на жалбоподателя, закупените стоки от двамата доставчици са влагани основно при изграждането на обекти на текстилни заводи "Миролио Лана"АД и "Джорджетти България", а получените СМР услуги са свързани с дейността на жалбоподателя като подизпълнител на различни обекти; стоките придобити по процесните фактури, са продадени. Съобразно заключението на съдебно-техническата експертиза изготвено въз основа на представените актове за СМР, издадени към и от ревизираното дружество, съдът е приел, че са извършени СМР по процесните фактури на посочените обекти, към момента на проверката тези обекти са били в експлоатация, но поради факта, че СМР са извършени преди повече от 9 години, вещото лице не е дало категорично становище дали вложените материали в тези обекти са по процесните фактури. Съдът е направил извода, че в случая не са налице предпоставките за прилагане на чл. 109, ал. 11 ДПК (отм.), тъй като въпреки наличието на обстоятелства по ал. 12, т. 1 и т. 4 от същия чл. данъчният орган следва да установи получената от ревизираното лице данъчна облага или предимство. Посочил е, че получателят по доставката е обвързан само от действията на своя пряк доставчик, който следва да начисли ДДС по реда на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.) и когато прекият доставчик е начислил данъка, което в случая е установено по процесните доставки, получателят приспадайки своя данъчен кредит не реализира данъчно предимство. Съдът е приел, че наред с това са изпълнени всички предпоставки по чл. 64 ЗДДС (отм.) за признаване право на данъчен кредит. По тези съображения е отменил РА в обжалваната част, с която не е признато право на данъчен кредит в размер общо на 44964,15 лв. по фактурите, издадени от "Цеца 96" ЕООД и "Метпром 52" ЕООД и са начислени лихви в размер общо на 31819,83 лв. Настоящият касационен състав намира следното по така постановеното решение: Според направените констатации и изводи в ревизионния акт и приложения към него ревизионен доклад /РД/, както и в решението на директора на дирекция "ОУИ", с което РА е потвърден, правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури, издадени от "Цеца 96" ЕООД и "Метпром 52" ЕООД" е отказано на основание чл. 109, ал. 11 ДПК (отм.), поради наличие на обстоятелства по чл. 109, ал. 12, т. 1 и т. 4 ДПК (отм.), както и поради това че не е доказано изпълнението на предпоставките по чл. 64, т. 2, вр. чл. 55, ал. 6 и чл. 64, т. 6 ЗДДС (отм.). От изложените мотиви на органите по приходите недвусмислено се установява, че освен начисляването на ДДС в счетоводствата на доставчиците е оспорено и реалното осъществяване на доставките. Предвид събраните по делото доказателства и разпределението на доказателствената тежест в процеса първоинстанционният съд е достигнал до необосновани и неправилни изводи за това, че липсва основание за приложение на реда за облагане по чл. 109, ал. 11, вр. ал. 12 ДОПК, както и че са изпълнени кумулативно предвидените предпоставки за признаване право на приспадане на данъчен кредит по чл. 64 ЗДДС. Органите по приходите са приели, че е налице основание за отказ на данъчен кредит по чл. 109, ал. 11, вр. ал. 12, т. 1 и т. 4 ДПК (отм.) поради това, че преките доставчици "Цеца 96" ЕООД и "Метпром 52" ЕООД не са открити на декларираните данъчни адреси и не са представили поисканите им документи и писмени обяснения, исканията за които са връчени по реда на чл. 50 ДПК /отм., приложим процесуален закон към момента на извършване на съответните процесуални действия/. Следва в тази връзка да се отбележи, че при връчване на тези искания са спазени всички процесуални изисквания, поради което съставените протоколи се ползват с доказателствена сила по чл. 104 ДПК (отм.) и представляват доказателствено средство за извършване на съответните действия и за реда, по който са извършени. Затова е налице обстоятелство по чл. 109, ал. 12, т. 1 ДПК (отм.) - сделки, по които доставчик или получател е регистрирано лице, което не може да бъде открито от данъчните органи на посочения от него адрес. Настоящият състав счита, че в случая не е налице обстоятелството по т. 4 на чл. 109, ал. 12 ДПК (отм.), тъй като разпоредбата има предвид случаите, при които данъчен субект възпрепятства или осуетява данъчните органи при осъществяване на правомощията им по начин, непозволяващ извършването на данъчна ревизия или проверка, което предполага определено активно поведение на данъчния субект. В случая органите по приходите са приели, че наличието на обстоятелство по т. 1 на чл. 109, ал. 12 представлява и изпълнение на хипотезата по т. 4, което не съответства на смисъла на разпоредбата. Това обаче е без значение, тъй като за приложението на реда по чл. 109, ал. 11 ДПК (отм.) е достатъчно наличието само на едно от обстоятелствата по ал. 12. Изводите на първоинстанционния съд за липса на данъчна облага или предимство и за премахване на данъчното предимство са неправилни, а изложените в тази връзка съображения са непоследователни и неясни. В ревизионния акт ясно е посочено в какво се изразява данъчното предимство - неправомерно ползвано право на данъчен кредит, както и какъв е размера му. Изводите на органите по проходите в тази връзка са съобразени с указанията в Тълкувателно решение № 5/14.07.2004 г. на ОСС на ВАС за това че получателят по доставките е обвързан само от действията на преките си доставчици и предпоставките за възникване и упражняване на право на приспадане на данъчен кредит следва да бъдат прецени по конкретната доставка. Наред с това, необосновано съставът на първоинстанционния съд е достигнал до извода, че в производството по обжалване на РА е доказано изпълнението на изискването по чл. 64, т. 2 ЗДДС (отм.) за начисляване на ДДС от доставчиците по реда на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.). Разпоредбата предвижда, че данъкът следва да е отразен в данъчната фактура, включена в дневника за продажби и в справката-декларация, така също и в счетоводството на доставчика като задължение бюджета. В случая спорно е било счетоводното начисляване на ДДС, тъй като при извършената ревизия доставчиците не са намерени на данъчните адреси, което е довело до невъзможност да бъде извършена проверка в счетоводствата им. Съобразно разпределението на доказателствената тежест в процеса именно ревизираното лице е следвало да докаже по пътя на пълно и главно доказване, че ДДС е начислен от доставчиците му по предвидения в закона ред. Подобно доказване се осъществява чрез заключение на счетоводна експертиза, изготвена въз основа на проверка в счетоводството на съответния доставчик относно движението по всички счетоводни сметки, които в конкретния случай имат значение за отразяване на осъществената стопанска операция, като се има предвид, че вписванията в счетоводните книги се преценяват според тяхната редовност в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството и с оглед на другите обстоятелства, установени при ревизията. В производството по обжалване на РА не е доказано начисляване на данъка, включително и чрез заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза поради това, че вещото лице не е открило доставчиците и не е осъществило проверка в счетоводствата им. Представените хронологични регистри на сметка 4532 на "Цеца 96" ЕООД не доказват счетоводно начисляване на данъка, тъй като представляват само извлечения от записите на счетоводната сметка и не са проверени в счетоводството на дружеството, нито е установено че представляват част от редовно водено счетоводство. Вещото лице е извело извода, че ДДС е начислен, в резултат на констатациите, че данъкът е начислен в справката-декларация и дневника за продажби, както и в резултат на проверката по съдържанието на съставените ревизионни актове на двамата доставчици, включващи и процесните периоди. В тези ДРА не са направени корекции на декларираните от съответното ревизирано лице резултати по извършените доставки и декларирания ДДС, това обаче означава само, че не са направени корекции по данните от справките-декларации и дневниците за продажби. В нито един ДРА няма данни за извършвани проверки в счетоводството на ревизираното лице относно начисляването на ДДС по доставките, по които това лица е доставчик. Наред с това са извършени корекции на декларираните доставки, по които съответното лице е получател и на декларираното право на данъчен кредит, което е довело до промяна на резултатите по ДДС за всеки от периодите. Предвид изложеното, не е доказано счетоводното начисляване на ДДС от преките доставчици, поради което не е изпълнено условието по чл. 64, т. 2, вр. чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.). Наред с това, по делото не е доказано реалното осъществяване на процесните доставки. В обжалваното съдебно решение съдът не е посочил изрично дали приема доставките за реално осъществени, но е изложил съображения в този смисъл, освен това изводът за реалност на доставките се съдържа имплицитно в крайния извод на съда, че са изпълнени всички изисквания по чл. 64 ЗДДС (отм.) и следва да бъде признато право на данъчен кредит. Тези изводи на окръжния съд не се споделят от настоящата инстанция, тъй като не съответстват на събраните по делото доказателства. Наличието на реална доставка с предмета, посочен в процесните фактури следва да бъде доказано, независимо че от формална страна са изпълнени останалите изисквания по чл. 64 ЗДДС (отм.). Доказателствената тежест за установяване на реалността на доставките се носи от ревизирания субект, който е декларирал право на приспадане на данъчен кредит по тези фактури. Този извод произтича от основния принцип за разпределение на доказателствената тежест, според който всяка страна следва да докаже фактите, от чието настъпване черпи изгодни за себе си правни последици. Данъчната фактура представлява частен свидетелстващ документ, поради което не се ползва с материална доказателствена сила. Затова, независимо че фактурите са издадени от доставчиците и че са изпълнени формалните изисквания за отразяването на фактурите в дневниците за продажби на доставчиците и в справките-декларации, то тези фактури не доказват, че удостоверените с тях доставки на стоки или услуги са действително осъществени, т. е. че съдържанието на фактурите съответства на обективната действителност. В конкретния случай, при извършените насрещни проверки на преките доставчици "Цеца 96" ЕООД и "Метпром 52" ЕООД същите не са намерени на данъчните адреси и не са представили поисканите им документи и писмени обяснения, съгласно връчените по реда на чл. 50 ДПК (отм.) искания за представяне на документи и писмени обяснения от данъчен субект /ИПДПОДС/. От ревизираното лице са представени само част от изисканите документи, свързани с доставките от "Цеца 96" ЕООД - договор за изработка от 30.06.00 г., копия на фактурите, актове за извършени СМР, касови бележки за плащане в брой, справки-декларации и дневници за продажби, хронологични справки на сметка 4532, а във връзка с доставките от "Метпром 52" ЕООД са представени само копия от фактурите и документи за плащане, представени са също фактури, за които се твърди, че удостоверяват последващи доставки на процесните стоки и услуги, осъществени от ревизираното дружество към трети лица. Анализът на представените доказателства не обосновава извод за реалност на процесните доставки. Предмет на фактурите, издадени от "Цеца 96" ЕООД /с изключение на фактура № 1083/01.03.2000 г./ за строително-монтажни работи /СМР/. В представения от ревизираното лице договор от 30.06.2000 г. не са посочени вида на договорените услуги, стойността им, нито обекта, на който следва да бъдат извършени, като е уговорено, че същите следва да бъдат уточнени по споразумение, но такова не е представено по делото. В представените протоколи за приемане на СМР са описани по вид и стойност извършени работи, но съответствието им с договора, както и отнасянето им по конкретна фактура не може да бъде прието безусловно, тъй като във фактурите няма препращане към протокол и обратно, а за съдържанието на договора важат вече изложените съображения. Поради предмета на услугите - извършване на СМР, от съществено значение за преценката на реалното им изпълнение е кадровата обезпеченост на доставчика, която предполага доставчикът да разполага с работници - по трудов или граждански договор, които притежават необходимата професионална квалификация за извършване на конкретната дейност. Освен това броят на наетите работници следва да бъде съобразен с обема на СМР, които са описани като осъществени в протоколите за приемане на извършени работи. По делото не са представени каквито и да било доказателства за кадрова обезпеченост на доставчика, а такива са били изискани с връченото ИПЗПОДС. Липсват също доказателства за материалната и техническа обезпеченост за извършване на процесните СМР. В заключението на вещите лица по комплексната счетоводна и техническа експертиза не се съдържат данни, които да установяват релевантни факти и обстоятелства относно реалността на доставките. Доставчиците не са намерени и не е извършена никаква проверка на счетоводната им документация. Представените доказателства за осъществяване на доставки на СМР от ревизираното дружество към други дружества - "Миролио Лана"АД и "Джорджетти България"АД /фактури, доказателства за плащане на цената, протоколи за приемане на СМР/ не доказват изпълнението на процесните доставки, по които според съдържанието на фактурите получател е ревизираното дружество, а доставчик е "Цеца 96" ЕООД. Тези доказателства установяват единствено наличие на договорни отношения между ревизираното лице и посочените дружества относно изпълнението на СМР. Съществуването на тези отношения и твърдението на ревизираното лице, че въпросните СМР са изпълнени, от една страна, а от друга - фактът, че по настоящото дело не са представени доказателства за кадрова и техническа обезпеченост на "Цеца 96" ЕООД да изпълни процесните СМР, навеждат на извода, че самото ревизирано лице е изпълнило коментираните СМР, а не издателя на процесните фактури. Следва в тази връзка да се подчертае, че за признаване право на данъчен кредит по конкретни доставки от съществено значение е доставките да се извършени от лицето, посочено като доставчик в издадените данъчни фактури и съответно - по отношение на това лице да са изпълнени условията за признаване право на данъчен кредит, тъй като ЗДДС свързва признаването на данъчен кредит с конкретна фактура и доставчик, а не абстрактно - с наличието на стока или резултат от извършена услуга. По отношение на фактурите, издадени от "Метпром 52" ЕООД и по фактура № 1083/01.03.2000 г., издадена от "Цеца 96" ЕООД, които имат за предмет родово определени вещи - различни видове материали и части, реалността на доставката предполага прехвърляне на собствеността, което се осъществява с отделянето им от останалите вещи от същия вид. По делото не са представени доказателства, които да установяват прехвърляне на собствеността върху стоката, като например приемо-предавателни протоколи или бележки, кантарни бележки, транспортни документи - пътни листи, товарителници и др. подобни. Във връзка с твърденията за осъществени последващи доставки на тези стоки, осъществени от ревизираното дружество към трети лица, следва да се има предвид, че няма доказателства за действително влагане на стоки от вида на процесните в извършваната дейност от дружество. На следващо място, дори и да се приеме, че са вложени стоки от вида на процесните, няма доказателства, че са вложени конкретно стоките по процесните фактури, след като липсват доказателства за аналитична отчетност в счетоводството на ревизираното лице, както и заключения на съответни експертиза, които да установяват посочените обстоятелства. По изложените съображения, настоящият състав намира, че не е доказано реалното осъществяване на доставките по процесните фактури. Поради това и предвид изложените по-горе съображения за наличие на основание по чл. 109, ал. 12, т. 1 ДПК (отм.) и неизпълнение на условието по чл. 64, т. 2 ЗДДС (отм.), с процесния РА правилно е отказано право на приспадане на данъчен по обсъжданите фактури, издадени от "Цеца 96" ЕООД и "Метпром 52" ЕООД. Като е достигнал до изводи в обратния смисъл, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение. При решаването на правния спор следва да бъде обсъдено възражението за погасяване по давност на задълженията за данъчни периоди м. м. 03, 08, 09, 10 и 11/2000 г. поради изтичане на срока на абсолютната погасителна давност по чл. 141, ал. 2 ДПК (отм.), съответно чл. 171, ал. 2 ДОПК, което е направено с писменото становище на ответника по касационната жалба, представено в съдебното заседание по делото на 25.01.2011 г. Относно погасителната давност в случая следва да намерят приложение разпоредбите на ДПК, отменен, който е бил в сила към момента на възникване на спорните публични задължения. Същите произтичат от непризнато право на приспадане на данъчен кредит, в резултат на което са увеличени задълженията за ДДС за данъчни периоди м. м. 03, 08, 09, 10 и 11/2000 г. Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ДПК (отм.) публичните задължения се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от първи януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок, според чл. 140, ал. 2 ДПК (отм.) с изтичането на 10-годишен давностен срок се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите по чл. 152 и чл. 153. За началния момент, от който започва да тече срокът по ал. 2 няма специални правила, поради което следва да се приеме, че започва да тече от същата дата, от която започва да тече и давностният срок по ал. 1. Поради това, че в случая установените задължения са за ДДС, то същите е следвало да бъдат платени в 14-дневен срок от изтичане на данъчния период, за който се отнася данъка, на основание чл. 74, ал. 1 ЗДДС (отм.). Данъчните задължения за периодите м. м. 03, 08, 09, 10 и 11/2000 г. е следвало да бъдат платени до съответните дати на 2000 г., поради което за тях давността е започнала да тече от 01.01.2001 г. Срокът на абсолютната погасителна давност по чл. 140, ал. 2 ДПК (отм.), който е 10-годишен, е изтекъл на 01.01.2011 г. Според съдържанието на законовата разпоредба този срок се изчислява независимо от спирането и прекъсването на давността. Поради това задълженията на "Вегатекс" ЕООД по ЗДДС за данъчни периоди м. м. 03, 08, 09, 10 и 11/2000 г. са погасени поради изтичане на срока по чл. 140, ал. 2 ДПК (отм.). Казаното се отнася за задължения в размер на 28987,72 лв., определени в резултат на непризнато право на приспадане на данъчен кредит по следните фактури № № 1083/01.03.2000 г., 1154/24.08.00 г. 1250/13.09.00 г., 1253/14.09.00 г., 1260/21.09.00 г., 1269/28.09.00 г., 1278/04.10.00 г., 1288/10.10.00 г., 1291/11.10.00 г., 1313/15.11.00 г., 1324/19.11.00 г., издадени от "Цеца 56" ЕООД и № № 941/29.10.00 г., 956/07.11.00 г., 950/05.11.00 г., 983/24.11.00 г., издадени от "Метпром-52" ЕООД. Поради горните съображения, задълженията по посочените фактури, макар и да са били правилно определени с обжалвания РА, следва да бъдат отменени поради погасяването им по давност. Не се налага връщане на делото за ново разгле ждане от първоинстанционния съд, въпреки че възражението за давност е направено за първи път пред касационната инстанция, тъй като се касае за изтичане на абсолютната погасителна давност, при която няма значение спирането или прекъсването на давността и същевременно релевантните факти и обстоятелства за приложението й са установени по делото и следва да бъдат съобразени от настоящата инстанция. По изложените съображения, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила в частта, с която е отменен РА относно непризнато право на приспадне на данъчен кредит за данъчни периоди м. м. 03, 08, 09, 10 и 11/2000 г. в размер общо на 28987,72 лв. и са начислени съответни лихви за забава. Както се посочи, този краен изход от спора се налага поради погасяване на тези задължения по давност, въпреки че първоинстанционният съд е достигнал до неправилни изводи относно наличието на основание за признаване право на данъчен кредит по посочените фактури. В останалата част - за данъчните задължения, определени в резултат на непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер общо на 13 900 лв. за м. 12/2000 г. и м. м. 01, 02, 04, 05, 06 и 07/2001 г., решението следва да бъде отменено като неправилно, по изложените по-горе съображения за липса на основание за признаване право на данъчен кредит. Казаното се отнася за фактури № № 1341/04.12.00 г., 1345/05.12.00 г., 1350/12.12.00 г., 1352/14.12.00 г., издадени от "Цеца 96" ЕООД, № № 1014/11.12.00 г., 1040/10.01.01 г. 1068/01.02.01 г., 1198/21.04.01 г., 1278/10.05.01 г. 1298/02.06.01 г., 1330/26.06.01 г., 1396/27.07.01 г., издадени от "Метпром 52" ЕООД. Спорът в тази част е изяснен от фактическа страна и на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде постановено решение по същество, с което да бъде отхвърлена жалбата на "Вегатекс" ЕООД против РА. При този изход на спора решението на окръжния съд не следва да бъде изменяно в частта за разноските. Въпреки че с настоящото решение се отменя частично решението на окръжния съд, не се налага намаляване на присъдените разноски на "Вегатекс" ЕООД в размер на 350 лв., тъй като тази сума е по-малка от дължимия размер на разноските, определен съразмерно на материалния интерес по уважената част от жалбата против РА, за която решението се оставя в сила от настоящата инстнация - 28987,72 лв. главници /установява се общ размер на направените разноски пред първата инстанция - 965 лв. и дължим размер - 652 лв./. На дирекция "ОУИ" следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение съобразно материалния интерес по отхвърлената част от жалбата против РА, който е в размер на 13900 лв. главници, представляващи непризнато право на данъчен кредит за данъчни периоди м. 12/2000 г. и м. м. 01, 02, 04, 05, 06 и 07/2001 г. Дължимото възнаграждение, определено на основание чл. 8, вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е в размер на 728 лв. и следва да бъде присъдено в този размер за цялото производство, тъй като в чл. 161, ал. 1 ДОПК не е предвидена възможност за присъждане на възнаграждение за всяка инстанция поотделно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение