Решение № 816 от 19.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11023/2008 г.

Решение № 816 от 19.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11023/2008 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационни жалби на Столична РДНСК чрез нейния пълномощник и на Сребрен Агем Бейлери чрез неговия представител срещу решение от 30. 04.2008 г. по адм. д. № 4457/2007 г. на Софийския градски съд. Считат обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Претендират от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба Емилия Евстатиева Василева чрез повереника си застъпва становище за неоснователност на касационните жалби. Ответникът Столична община не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на подадените касационни жалби. Касационните жалби са подадени в срок и са процесуално допустими. За да се произнесе по съществото на касационните жалби, разгледани съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведеното основание за отмяна, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционнният съд е бил сезиран с жалба от Емилия Евстатиева Василева срещу заповед № I-97/12.05.2004 г. на началника на Столична РДНСК, с която е отхвърлена жалбата й срещу разрешение за строеж № 56/1.08.2002 г., издадено в полза на касатора Бейлери за строеж на жилищна сграда с гараж в УПИ ХIV-422, нв кв. 5, м "Изток-юг"-София. С решение от 10.11.2005 г. по адм. д. № 1754/2005 г. първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата. Прието е било в мотитив на цитираното решение, че жалбоподателката не е собственик на УПИ ХIV-422, в който попада разрешеният строеж, а само на съседния УПИ Х-422. Решението е отменено с решение по адм. д. № 5151/2006 г. на тричленен състав на Върховния административен съд. Първата касационна инстанция е дала указания да се установи кои лица са записани като носители на вещни права върху УПИ ХIV-422 по имотния регистър, респ. по разписния лист към кадастъра, в зависимост от което да се прецени има ли жалбоподателката право на жалба по чл. 149, ал. 2 ЗУТ. С обжалваното решение съдът е отменил оспорената заповед. Развил е доводи, че в разписния лист жалбоподателката е записана като собственик на УПИ Х-422, а Бейлери- като собственик на УПИ ХIV-422, като това е станало в резултат на изменение на регулационния план. Според решаващия съд обаче, спорещите страни са съсобственици на мястото, за което са отредени и двата парцела, както и на идеални части от общите части на двуетажната жилищна сграда. При липсата на делба съсобствеността не е приключила, поради което жалбоподателката е активно легитимирана да обжалва оспорения от нея акт съгласно чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Липсата на съгласие пък по чл. 183, ал. 1 ЗУТ е основание за отмяна на заповедта. Така постановеното решение е правилно като съответно на материалния закон при следните съображения: Действително вещните права на лицата по чл. 149, ал. 2 се установяват само по записванията в имотния регистър, респ. в разписния лист към кадастралния план до създаването му - чл. 131, ал. 1 вр. чл. 115, ал. 2 ЗУТ. Касационната инстанция обаче изостави практиката само тези записвания да са единственото доказателствено средство за вещни права върху имотите. Трайната практика на Върховния административен съд се ориентира към тезата, че когато има други доказателства- напр. както в настоящия случай нотариален акт, неговата доказателствена сила на официален свидетелстващ документ не може да бъде опровергана само от извършено, в случая и впоследствие, записване в разписния лист. Поради това установените с нотариален акт собственически права ще следва да бъдат зачетени. Те пък изискват, за да е законосъобразно едно разрешение за строеж, да е налице съгласие на съсобственика по чл. 183, ал. 1 ЗУТ. Липсата му нарушава изискването за материална законосъобразност на издаденото разрешение, което опорочава и потвърдителната заповед на началника на съответната РДНСК. Като е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна и е отменил същата ведно с разрешението за строеж, съдът правилно е приложил материалния закон, тъй като релевантните за издаване на законосъобразно разрешение за строеж факти не са осъществени. Обжалваното решение не страда от визирания в касационните жалби порок и същото като правилно ще следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение