Решение № 11956 от 28.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1888/2020 г.

Решение № 11956 от 28.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1888/2020 г., II о., докладчик председателят Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Й. Зашева и О. Кацаров чрез техния пълномощник срещу решение № 1480/06.12.2019 г. по адм. д. № 795/2019 г. на Административен съд София-област. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба-кметът на община Ихтиман в писмено становище чрез своя процесуален представител намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касаторите срещу мълчалив отказ на кмета на община Ихтиман да се произнесе по искането на жалбоподателите за отмяна на заповед № 0-649/05.05.1976 г., с която е отчужден в полза на държавата недвижим имот, находящ се в гр. Ихтиман и съставляващ парцел пл. № 504, кв. 56 по плана от 1976 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: От представената заповед № 0-649/05.05.1976 г. на председателя на Изпълнителния комитет на СОНС се установява, че парцел пл. № 504 от кв. 65 по плана на гр. Ихтиман, собственост на наследници на П. Кацаров – Х. Кацаров, П. Ангелова и П. Белишки, е бил отчужден на основание чл. 95 ЗТСУ (отм.); в полза на държавата, като отчуждаването е за реализиране на мероприятие - "жилищни блокове на ЧЛЗ - Ихтиман". За собствениците на имота е предвидено парично обезщетение в общ размер на 4677. 50 лв. По плана от 1977 г. процесният имот е с пл. № 568 в кв. 13. От съдържанието на актовете за държавна собственост след извършеното отчуждаване в акт № 905/21.12.1977 г. относно 713 кв. м. от имот пл. 568 в кв. 13 е посочен като бивш собственик П. Белишки, в акт № 912/22.12.1977 г. относно 739 кв. м. от имот ппл. 568 в кв. 13 като бивш собственик е посочен П. Ангелова и в акт № 927/26.06.1978 г. относно 1217 кв. м. от имот пл. № 568 в кв. 13 за бивш собственик е посочени наследници на П. Кацаров, сред които е Х. Кацаров, наследодател на жалбоподателите. В акт № 927/26.06.1978 г. относно 1217 кв. м. от имот пл. № 568 в кв. 13 и цена на имота от 3651 лева, по отношение на които имат претенции жалбоподателите в настоящото производство, е посочено, че изплащането на бившите собственици на обезщетение е станало с писмо № 1352/31.03.1978 г. от ГНС – Ихтиман. Според съда първото условие за прилагане на § 9 ПР ЗУТ е отчуждителното производство да не е завършило. В разглеждания случай то е завършило, което е видно от съставения акт за държавна собственост № 927/26.06.1978 г. Нещо повече обстоятелствата, че процесният имот е бил завзет и на него е реализирано мероприятието, за което е отчужден са установени по отношение на жалбоподателите с влязло в сила решение № 583/02.06.1993 г. по гр. дело № 304/1993 г. на ВКС. Това решение се основава на мотиви установяващи, че по отношение на процесния имот е проведено отчуждаване, както и че мероприятието, за което е отчужден имота е осъществено. Поради това не е налице първата предпоставка-неприключило отчуждително производство, не е налице и втората предпоставка на пар. 9, ал. 2 ПЗРЗУТ-имотът да не е завзет до 30.10.1998 г. Така постановеното решение е обосновано. В този смисъл съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че процесният имот, за който се претендира отмяната на отчуждителната заповед, е отчужден за посоченото в отчуждителната заповед мероприятие и за него е заплатено обезщетение. В този аспект настоящата инстанция споделя извода на решаващия съд, че дори наследодателят на жалбоподателите Х. Кацаров да не е получил съответното парично обезщетение, то определяща в случая е осигурената възможност на Х. Кацаров да получи съответното парично обезщетение, а дали фактически е получено е зависело изцяло от неговата воля. Поради това при всички положения отчуждителната процедура следва да се счита завършена със съставения акт за държавна собственост **** г. Спрямо установените факти съдът правилно е приложил материалния закон. Съгласно пар. 9, ал. 2 ПЗРЗУТ в случаите на отчуждителна процедура, когато недвижимият имот не е завзет до 30 октомври 1998 г., заповедта за отчуждаване и за обезщетяване се отменя и производството се прекратява от кмета на общината със заповед. Релевантният момент, в който следва да се преценява завземането на имота, е 30.10.1998 г. В този смисъл е без значение дали имотът се обработва към актуалния момент, в какъвто смисъл са показанията на разпитаните по делото свидетели. В случая са налице безспорни данни, че към 1993 г. имотът е бил завзет. На този извод сочи влязлото в сила решение № 583/02.06.1993 г. по гр. дело № 304/1993 г. на ВКС. В него безспорно е установено, че мероприятието, за което е отчужден имотът, е реализирано. Процесният имот е част от междублоковото пространство-върху част от него съществува плочник, а останалата част е затревена, като имотните граници са заличени. На разглежданата плоскост настоящата инстанция споделя извода на решаващия съд, че за завземането на имота към определения законов момент няма значение фактическото състояние на имота понастоящем. Правилно съдът е отбелязъл, че е ирелевантен фактът дали отчужденият имот е ползван фактически през последните 15 години от жалбоподателите или не. Силата на пресъдено нещо на цитираното съдебно решение следва да бъде зачетена, като съдилищата са длъжни да се съобразят със задължителните мотиви в съдебния акт, в който е прието реализирано мероприятие. Това сочи, че още в по-ранен от законово посочения момент -30.10.1998 г. имотът е завзет, поради което не са налице предпоставките на пар. 9, ал. 2 ПРЗЗУТ за отмяна на отчуждаването на конкретен имот. Предвид изложеното, като е приел обжалвания отказ в хипотезата на мълчалив такъв за валиден и законосъобразен, първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон. При постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал съществено нарушение на процесуални норми. Поради това спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна и решението като материално и процесуално законосъобразно и обосновано следва да се остави в сила. Настоящият съдебен състав намира, че претендираните от пълномощника на ответника разноски не следва да се присъждат, тъй като въпреки записаното в писменото становище, че се представят списък на разноските и доказателства за плащане, такива не са представени. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,