Решение № 6829 от 8.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3598/2015 г.

Решение № 6829 от 8.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3598/2015 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Съдебното производство по глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба от "Банка ДСК" ЕАД - гр. София, чрез процесуалния му представител Л. И., против Решение № 2/27.01.2015 г. по адм. д. № 166/14 г. на Административен съд - Габрово, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение № 100/14.08.2014 г. на Общински съвет - гр. Трявна, с което не е дадено съгласие за приемане по опис на останалото от И. Т. М. наследство, с искане да се отмени като нищожно или неправилно поради допуснато от съда нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът, редовно призован, не се представлява в съдебно заседание, но в писмено становище поддържа жалбата си по изложените в нея основания. Ответникът - Общински съвет - гр. Трявна, редовно призован, не се представлява в съдебно заседание, но в писмено становище оспорва основателността на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е основателна и предлага на съда да отмени обжалваното решение като необосновано и незаконосъобразно. Върховният административен съд, трето отделение, на основание чл. 218 от АПК като обсъди посочените в жалбата пороци на обжалваното решение, извърши анализ на представените по делото доказателства и като съобрази правните доводи на страните намира, че касационната жалба е допустима като подадена от активно легитимирана страна, в законния срок и против съдебен акт, който подлежи на обжалване, но разгледана по същество е неоснователна. Неоснователно е твърдението на касатора, че обжалваното решение е нищожно, тъй като е постановено извън компетентността на административния съд. Решението е постановено и подписано от законен състав на административен съд, който се е произнесъл по законосъобразността на едно решение на общински съвет, което е индивидуален административен акт. За да постанови обжалваният съдебен акт, с който е приел, че Решение № 100/14.08.2014 г. на Общински съвет - Трявна, е законосъобразно, тъй като не била изпълнена цялата процедура по чл. 51 от ЗН от страна Районен съд - Трявна, административният съд е стигнал до извода, че жалбата, с която е бил сезиран, е допустима. Този извод на съда е неправилен. Общинските съвети са органи на местното самоуправление на съответната община и като такива, на основание чл. 8 от Закона за общинската собственост, те приемат административни актове по придобиването, управлението и разпореждането с общинска собственост. Съгласно чл. 34 от същия закон общината придобива право на собственост и ограничени вещни права чрез правна сделка, по давност или по друг начин, определен в закон. Един такъв "друг начин" е уреден в чл. 11 от Закона за наследството, според който "когато няма лица, които могат да наследяват съгласно предходните членове, или когато всички наследници се откажат от наследството или изгубят правото да го приемат, наследството се получава от държавата, с изключение на движимите вещи, жилищата, ателиетата и гаражите, както и на парцелите и имотите, предназначени предимно за жилищно строителство, които стават собственост на общината, на чиято територия се намират". Законът за наследството регламентира няколко еднакво възможни начина на приемане на наследството, като един от тях е "приемане по опис". Този начин на приемане на наследство е задължителен, на основание чл. 61, ал. 2 от ЗН само за недееспособните, държавата и обществените организации. За останалите субекти на правото, между които е и общината, този начин на придобиване не е задължителен. Един анализ на Закона за наследството показва, че този закон, действащ и днес, е приет през 1949 г., когато в Република България господстваше друга Конституция и други обществено икономически отношения, които познаваха само една форма на общонародна собственост - държавната, и когато нямаше отграничение на този вид собственост от общинската собственост. С приемането на Конституцията от 1991 г. се предвиди съществуването и на общинска собственост, като със Закон за общинската собственост от 1996 г. този вид собственост се регламентира детайлно, като тя се отграничи от държавната собственост, която се регламентира с отделен Закон за държавната собственост също от 1996 г. След приемането на тези два закона Закона за наследството е изменян много пъти, с цел нормите му да бъдат приведени в съответствие с новото действащо законодателство и новите обществено икономически отношения. От приемането на Закона за наследството през 1949 г до 1999 г. чл. 11 е предвиждал, че когато няма лица, които могат да наследяват, наследството се получава от държавата. След приемането на цитираните по-горе закони, с ДВ, бр. 96/1999 г. чл. 11 от Закона за наследството е изменен, като е допълнен в смисъл, че движимите вещи, жилищата, ателиетата и гаражите, както и парцелите и имотите, предназначени предимно за жилищно строителство, стават собственост не на държавата - държавна собственост, а общинска собственост на общината, на чиято територия се намират. Въпреки многократните изменения на Закона за наследството обаче, чл. 61, ал. 2 от него остава непроменен, в смисъл, че приемането по опис на наследственото имущество остава задължително само за държавата, но не и за общината, която вече е самостоятелен субект на вещното право и която притежава собственост, различна от тази на държавата. Това най-вероятно се дължи на недоглеждане на законодателя при изменението на закона, но то е факт и съдът няма право да дописва или тълкува закона, след като той е категоричен, а не двусмислен. Впрочем, в подкрепа на становището, че волята на законодателя е била да не вмени задължение на общината да приеме наследството по опис е и разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от Закона за общинската собственост, който предвижда задължение на общината да приеме по опис по чл. 61, ал. 2 от ЗН само даренията и завещанията. Следователно, след като за общинския съвет като орган за общинско самоуправление, който има законово правомощие да приема актове по придобиване на общинско имущество, няма законово задължение по какъв начин да придобие едно имущество, което става негово по силата на чл. 11 от Закона за наследството - по опис или не, той има свободата на преценка за това, или т.нар. "оперативна самостоятелност", която, след като е в рамките на закона, не може да бъде контролирана от съда. Друг би бил случаят, ако общинският съвет беше направил "отказ от наследство", на което няма законово право, но случаят не е такъв, поради което и жалбата против оспореното решение е недопустима за съдебен контрол, който е само за законосъобразност, а не и за целесъобразност. От анализа на изложеното следва извода, че като е допуснал и разгледал по същество подадената до него жалба за съдебен контрол за законосъобразност на оспореното решение на Общинския съвет - Трявна, с което при условията на "оперативна самостоятелност" той не е дал съгласие за приемане по опис на едно имущество, което наследява по силата на чл. 11 от ЗН, съдът е постановил едно недопустимо решение, което следва да се обезсили, а производството по делото да се прекрати. При този изход на спора касационния жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ответника направените от него деловодни разноски в размер на 400 лв. за адвокатски хонорар, за което има представени съответни платежни документи. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение,