Решение № 7101 от 1.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2324/2009 г.

Решение № 7101 от 1.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2324/2009 г., II о., докладчик председателят Веселина Тенева КАСАТОРЪТ е обжалвал решението от № 1224 от 29.12.2008 г. по адм. дело № 3328/2008 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на Я. К. срещу заповед № ДК-23-29 от 21.03.2008 г. на Началника на Началника на СРДНСК, с която е забранено ползването на неприетия по законоустановения ред строеж Двуетажна сграда "Бърза закуска" находяща се в парцел III по плана на с. Г. Л., район П., извън регулация. ПРОИЗВОДСТВОТО е по чл. 208 и сл. АПК. ОТВЕТНИКЪТ оспорва касационната жалба, прокурорът дава заключение, че е неоснователна. КАСАЦИОННАТА жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Установено е, че оспорената заповед, е издадена за това, че строежът се е ползвал като търговски обект "Бърза закуска" без да е въведен в експлоатация по съответния ред. Неоснователно е първото касационно оплакване - че не е изследвана възможността за узаконяването на строежа, предвид на това, че е подадено от жалбоподателя заявление по § 184, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, с вх. № 94-Я-12 от 26.01.2004 г. Този факт е бил известен и към момента на съставения констативен акт, тъй като заявлението е посочено от актосъставителите. Това доказателство само по себе си не е относимо към преценката на законосъобразността на заповедта, но е видно, че към датата на издаването на заповедта строежът не е бил узаконен, а няма данни това да е станало и след това. Тъй като в това производство не се изследва въпроса за това дали строежът е законен или не, предвид на друга законова хипотеза от ЗУТ, уреждаща реда за премахване на незаконни строежи, съдът е изложил обосновани мотиви, които не са опровергани пред настоящата инстанция, че строежът, с предназначение търговски обект се ползва без да е въведен в експлоатация. Неоснователно е и второто възражение на касатора, че строежът се полза за столова само от работници от работилница, намираща се в стопанския двор на жалбоподателя, теза поддържана и пред първоинстанционния съд. Този въпрос е изяснен и съдът след кредитиране на свидетелски показания, съответстващи на събраните по делото доказателства е стигнал до извода, че строежът се ползва като заведение за хранене, до което имат достъп и външни и случайно преминаващи лица, с което констативният акт не е опроверган. Тази категоризация на строежа като търговски обект изисква въвеждането му в експлоатация. Фактът на ползването на строежа без да е въведен в експлоатация по нормативно установения ред е безспорен. Крайният извод на съда за валидност и законосъобразност на атакувания административен акт е в съответствие с материалния закон. При неоснователността на касационните оплаквания обжалваното решението е правилно, поради което следва да бъда оставено в сила, воден от което и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 218 АПК, Върховният административен съд